Министърът на финансите Петър Чобанов не смята, че сме готови за еврозоната, а и не вижда необходимостта присъединяването на страната ни към нея да се случи скоро. В интервю за американския канал Си Ен Ен той коментира ситуацията в еврозоната и перспективите България да влезе в нея.
"На този етап предпочитаме да изчакаме да завършат реформите и преструктурирането на институциите във валутния съюз, за да видим каква ще е окончателната форма, която ще придобие“, казва той.
Според министъра България ще се присъедини към еврозоната, когато настъпи моментът, но българската държава също има да проведе доста реформи, да рестартира икономическия си ръст и да подобри конкурентоспособността си.
В интервюто Петър Чобанов заявява още, че "политическата обстановка е предизвикателство за нас, но тя също ни помага да запазим фокуса върху провеждането на реформи“. Министърът казва още, че правителството има ясна програма за реформи, която ще следва и резултатите от нея ще покажат заслужава ли да управлява или не.
Според него, протестите са политически, а не социални. Финансовият министър уверява, че кабинетът ще направи всичко възможно от една страна да работи за рестартиране на икономиката, а от друга - да предложи мерки, за да разреши най-належащите проблеми, които са се натрупали в социалната област.
"В момента подготвяме бюджета за следващата година и разработваме законодателни промени, които ще доведат до засилване на конкурентоспособността и ще увеличат възможностите за участие на малките и средни предприятия в обществени поръчки“, казва в интервюто той.
Чобанов отбеляза, че се работи и върху намаляване на административната тежест на бизнеса и гражданите, както и преструктуриране на публичните разходи, за да се освободи място за инвестиции.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Кое не ни е готово? Какво ще се промени с влизането ни? Нищо освен завишения контрол на европейските институции (нещо, което не се понася добре от нашенските политици, администратори и други мошеници).
Не сме готови за еврозоната, защото не е изгодно за олигарсите. А не е изгодно, защото така държат народът да им плаща повече.
20.02.2010 / 10:56 Интервю на Пламен Орешарски с Димитрина Чернева.
Нашите партньори от Европейската комисия, Европейската централна банка и страните от еврогрупата никога не са одобрявали шумните медийни оповестявания на причини, аргументи и срокове, свързани с бъдещото членство на страната в ERM2 и впоследствие в еврозоната. Затова и ние – правителството и БНБ – винаги сме били дискретни в публичните коментари за това, което сме правили, това каза пред ГЛАСОВЕ Пламен Орешарски. И още: Струва ми …
се, че в стремежа да контролират бюджетния дефицит властите толкова свиха разходите, че инкасираха осезаем спад в приходите. По-високият размер на публичните инвестиции е икономическа необходимост в условия на криза, а не предизборна кампания, както смятат доста хора все още. В случая съвпадението на политическия и икономически цикъл бе възможно най-лошото поради неминуемото политизиране на икономическите планове за възстановяване. Ще платим за това с по-бавно излизане от кризата.
Г-н Орешарски, заявихте преди една година, че еврозоната не е приоритет номер едно на България. Как приемате упреците, че бившето правителство е пропуснало много възможности за задвижване на процесите, свързани с присъединяването на България към еврозоната?
Подобни упреци могат да отправят само незапознати с материята. Ще се опитам да поясня – нашите партньори от Европейската комисия, Европейската централна банка и страните от еврогрупата никога не са одобрявали шумните медийни оповестявания на причини, аргументи и срокове, свързани с бъдещото членство на страната в ERM2 и впоследствие в еврозоната. Затова и ние – правителството и БНБ – винаги сме били дискретни в публичните коментари за това, което сме правили, и за разговорите, които сме водили на най-високите нива в ЕК, ЕЦБ и с финансовите министри на страните членки.
В резюме фактите са следните – в средата на 2007 г. бяхме на крачка от приемане в ERM2, дори Министерският съвет прие писмото за намерения и упълномощи министъра на финансите и гуверньора на БНБ да го подпишат. За съжаление този период съвпадна с обществената еуфория за скокообразно нарастване на заплатите след членството, което рефлектира в двуцифрена инфлация. Това бе един от основните аргументи на ЕЦБ да изрази съмнения в устойчивостта на нашата макроикономическа позиция и конкурентност на икономиката. Всички други партньори ни подкрепяха. Есента на същата година г-н Жан-Клод Юнкер, председател на еврогрупата и министър-председател и финансов министър на Люксембург, посети България за разговори по тази тема. Договорихме се да отложим процеса с една година, за да проследим поведението на инфлацията, дефицита по текущата сметка, ръста на доходите и в крайна сметка на промените в конкурентоспособността на икономиката ни. За съжаление след една година, през есента на 2008 г., светът влезе в острия стадий на глобалната криза и моментът беше още по-неподходящ. В този смисъл през есента на 2008 година не можеше да има друг приоритет номер едно извън смекчаване на ефектите от кризата, дори и заради възстановяване на реалните ни шансове за членство в ERM2. Как щяхме да влезем в ERM2, ако не бяхме овладели ситуацията в страната, кой щеше да ни пусне там в разгара на кризата? Ако в този период бях обявил, че ERM2 продължава да е приоритет номер едно, сигурно нашите външни партньори биха се усъмнили в здравия разум на подобно твърдение.
Приемате ли тезата на сегашния финансов министър, че влизането в ERM2 и в еврозоната е външнополитически приоритет номер едно и ключова цел на икономическата политика на България?
Приемам, че е така по същество, но бих освободил израза от излишна помпозност. Икономическата политика има други същностни цели. Такива преди всичко са подобряване на конкурентоспособността на икономиката и благоразумна фискална и финансова политика. Това са ключовите предпоставки за членство в ERM2. Освен това бих препоръчал да не се фокусираме върху дати. Повярвайте ми, външните ни партньори продължават да се дразнят от нашата склонност сами да определяме кога ще се случват нещата, които зависят и от тях, дори основно от тях.
Ще оцени ли Европа усилията на българското правителство за приключване с много малък дефицит на бюджета за 2009 г.? Доколко реалистично е влизането на страната в т.нар. чакалня на еврозоната ERM2 до края на тази година?
Считам, че е реалистично влизането в ERM2 дори до средата на тази година. Сега ние имаме още един силен аргумент – преминахме през кризата сравнително успешно. Не молихме за заеми нито Международния валутен фонд, нито Европейската комисия, нито други кредитори. Във всички случаи се справихме много по-успешно от други европейски страни, включително и от членки на еврозоната.
Спомняте ли си как преди половин година тези, които пледираха веднага да се подаде молба за членство в ERM2, твърдяха също, че правителството трябва да тегли заеми от МВФ. Това беше забавно, но и малко тъжно заради интелектуалната недостатъчност при комбинирането на тези две твърдения. Все едно да тичате към финала в обратната посока.
Има ли опасност евентуална заявка за присъединяване на България към ERM2 в близко бъдеще да бъде отхвърлена? Какви биха били последствията за страната?
Формално няма такава опасност, защото правителството вероятно ще спази неписаните правила и ще изпрати писмото или заявката само след като се убеди, че всички гласове ще бъдат „за”. В противен случай не си струва да се експериментира.
По същество обаче винаги има опасност да се отложи членството ни в ERM2. Това може да стане, ако в следващите месеци „изпуснем” бюджетния дефицит, така както през 2007 г. във възловия момент стачкувахме за неразумно високи ръстове на заплатите, или ако продължаваме да „диктуваме” датите за членство в ERM2 и в еврозоната на нашите европейски партньори. Реална опасност е и лошото състояние на публичния сектор в някои страни от еврозоната, в частност южната ни съседка.
Не съм склонен да драматизирам нито евентуално забавяне, нито да изпадам в еуфория от евентуално скорошно членство. Малко се смущавам от мотивите за бързането – да можем да харчим резервите. Ако това е истинският мотив, по-добре е да си мълчим, защото нашите партньори не го споделят. Впрочем аз също. Фискална дисциплина е необходима не само до членството в еврозоната, а най-вече след това. Що се отнася до харченето на резерва, отново сме свидетели на една доста неиздържана теза.
Според вас разумно ли е прехвърлянето на неразплатени разходи от 2009 г. в 2010 г.? Можем ли да наречем това „скриване” на истинския размер на дефицита?
Този дефицит може да бъде „скрит” само от неспециалистите. По методологията на Евростат просрочените плащания също се отчитат като разходи. Затова и бюджетният дефицит за 2009 г. на начислена основа е по-висок от отчетения на касова основа – вероятно около 2%. В контекста на темата членство в ERM2, важен е бюджетният дефицит на начислена, а не на касова основа. Затова и не разбрах защо трябваше да се правят подобни упражнения и да се фетишизира дефицитът на касова основа.
Как ще обясните неочаквано високия спад на БВП за миналата година и особено за последното тримесечие на 2009 г.? Приемате ли, че високият спад в най-голяма степен се дължи на практиката държавата да задържа парите на фирмите?
Да, втората половина на годината държавата игра прокризисно, а не антикризисно. Прокризисните мерки на правителството са стопиране на публичните инвестиции и рязко увеличение на невъзстановения ДДС. Спомнете си, че в средата на миналата година ни обясняваха как ще ускорят възстановяването на ДДС. После го забавиха, защото не успяха да задържат нивото на събираемост на приходите.
Струва ми се, че в стремежа да контролират бюджетния дефицит властите толкова свиха разходите, че инкасираха осезаем спад в приходите. Така влязоха в омагьосания кръг на просрочията и по-ниските приходи в бюджета.
По-високият размер на публичните инвестиции е икономическа необходимост в условия на криза, а не предизборна кампания, както смятат доста хора все още. В случая съвпадението на политическия и икономически цикъл бе възможно най-лошото поради неминуемото политизиране на икономическите планове за възстановяване. Ще платим за това с по-бавно излизане от кризата.
Как ще коментирате решението на финансовия министър да разплати просрочените задължения на държавата към бизнеса срещу 10% отстъпка?
Нямам коментар, не разбирам подобни действия. Защитата на фискалния интерес изисква определена загриженост за състоянието на данъкоплатците. Своеобразната война с тях не дава добри резултати. Ще припомня една немска сентенция с фискален привкус, според която, ако искате мляко, трябва да доите кравите, а не да ги щавите…
Симеон Дянков обясни, че през цялото първо тримесечие на тази година бюджетът ще е с дефицит заради разплащането на просрочени задължения. Има ли опасност това „пускане” на дефицита да стане неуправляемо?
Има такава опасност, особено ако не нормализират работата на приходните агенции и продължават да отлагат всяка идея за реформи. Дано не се реализира. Стабилността на публичните финанси е важна предпоставка за излизането на икономиката от кризата.
Финансовият министър Дянков обвини вашето правителство, че не е реализирало реформата в здравеопазването и в други сектори поради страх, дори ви нарече бъзльовци. Как ще отговорите на тези упреци?
Настоящото правителство е еднопартийно, с все още широка обществена подкрепа и със свиващи се бюджетни приходи – все предпоставки да бъдат реализирани тези реформи. Началото им е доста противоречиво, вече отложиха за неопределено време почти всички реформаторски намерения. Но време има, желая им успех. Що се отнася до прилагателните и определителните термини – не бих ги коментирал, те са чужд патент.
Как ще коментирате реформите в здравеопазването и в други сфери, които се опитва да прави това правителство?
Виждам, че заявените намерения за промени (не бих използвал израза реформи) в пенсионната сфера, в сектора на здравеопазването, както и в публичната администрация бяха отложени при първите негативни обществени реакции. Вие преценете доколко подходящо е използваното определение в предходния въпрос.
С Пламен Орешарски разговаря Димитрина Чернева
Ето това е тема за жизнено важен за страната дебат. Позицията на комунистите е ясна. Кражбите трябва да продължат. Лошото е, че и десните мислят същото.
"Министърът на финансите Петър Чобанов не смята, че сме готови за еврозоната, а и не вижда необходимостта присъединяването на страната ни към нея да се случи скоро." Скандална изява на финансовия министър. Тя разскрива цялата същност на управлението. Ако има истински премиер моментално трябва да поиска оставката на Чобанов.
Напротив готови сме, защото покриваме всички критерии/маастрихтски и конвергентни/, но никой не си мърда и малкия пръст за да започнат необходимите процедури. Поредната лъжа и манипулация,на управляващите/тази песен я запя още ректора Дянков на не толкова смело/, за да може да продължи ограбването на българския народ.
А Чобанов готов ли е за финансов министър- май повече е за директор на ямболските финанси
"На този етап предпочитаме да изчакаме да завършат реформите и преструктурирането на институциите във валутния съюз, за да видим каква ще е окончателната форма, която ще придобие“ тоя паразит се готви да векува на тоя пост... хахахааа
Подготвят ни за рублозоната, затова.