Финансовото разузнаване: Българите с офшорни фирми са общоизвестни

Схемите за пране на пари минават през влагането на все повече средства наведнъж

Финансовото разузнаване: Българите с офшорни фирми са общоизвестни

Финансовото разузнаване на ДАНС знае кои българи имат бизнес с офшорни компании, става ясно от годишния доклад за работата на финансовото разузнаване през 2017 година.

В доклада пише, че става въпрос за "ноторно известни" (общоизвестни – бел.ред. ) български граждани, собственици или клиенти на дружества, за които са постъпили запитвания от чужди служби.

"Продължават случаите на запитвания за ноторно известни лица, които обикновено са клиенти или действителни собственици на дружества клиенти на задължени лица в съответната държава. В голяма част от получените в САД ФР – ДАНС (финансовото разузнаване – бел.ред.) международни запитвания, това са преводи от/към България към/от страни с висок праг за преодоляване на банковата тайна или офшорни юрисдикции", се посочва в доклада.

В България собствеността на голяма част от структурно определящи бизнеси е скрита зад офшорки, а действителните собственици не желаят да излизат на светло и държавните институции зачитат волята им. Такъв е например случаят с дружеството "Юлен", което държи концесията на ски зоната над Банско и по документи се води притежание на малоимотен кипърски гражданин.

Интересът на чуждите служби към България се запазва, като през 2017 г. остава тенденцията за увеличаване на запитванията за наредени с измама преводи от чуждестранни физически и юридически лица към сметки, разкрити в България. В някои от случаите става въпрос за парични средства, придобити от "пирамиди", телефонни измами и участие в организирани престъпни групи.

Чуждите служби се интересували и от данъчни измами от типа "въртележка" и други данъчни престъпления, в които участват български дружества.

През 2017 г. са спрени общо 19 броя операции на обща стойност 1 923 468 евро, отчита ДАНС. През миналата година финансовото разузнаване е изпратило общо 760 сигнали към прокуратурата МВР или други структури на ДАНС.

През миналата година е продължила тенденцията към изграждане на схеми за изпиране на пари от добре организирани престъпни групи, които използват много канали, както за влагане на средствата, така и за тяхното разслояване и интегриране.

"Предпочитат се високо ликвидни активи или такива, които могат да предоставят високо ниво на анонимност, като виртуални и криптовалути, използване на търговия с високорискови финансови инструменти, както и такива, които позволяват прихващания или изкупувания на вземания", констатират от ДАНС.

Според финансовото разузнаване добре изградените схеми за изпиране на пари имат за цел влагане на големи суми наведнъж, като целта е да се симулира наличието на голям инвестиционен интерес, който да бъде използван за целите на изпирането.

Обикновено по сметки на новорегистрирани дружества се превеждат големи суми по различни договори или фактури.

Проблем е и, че все повече финансови институции извършват дейност и на база на европейски паспорт (според паспортната система за извършване на финансова дейност на ЕС).

Той дава възможност за извършване на финансова дейност на територията на ЕС без за това да е необходим лиценз в съответната държава.

Достатъчно е такъв лиценз да е издаден от друга държава в ЕС.

Още от България