Франциск на Светия престол: две години общителност, ентусиазъм и . . . конфликти

Франциск на Светия престол: две години общителност, ентусиазъм и . . . конфликти

Две години след като бе избран, Франциск - първият папа от южното полукълбо, очарова с общителност и достъпност, поражда ентусиазъм или буди любопитство, но внася объркване в Църквата, където среща все повече съпротива.

Противно на сдържаното поведение, каквото демонстрира предшественикът му Бенедикт Шестнайсети, Франциск, избран за папа на 13 март 2013 г., прави впечатление с множество спонтанни жестове - веднъж изнася молитви край стената между Израел и Палестинските територии, друг път топло прегръща болни и хора с физически недостатъци.

Очакват го обаче трудни проблеми главно на два фронта: реформата в Курията (църковното правителство, бел. на АФП), която е в процес на промени от пролетта на 2013 г., и подготовката на Църквата за отговор на предизвикателствата пред католическите семейства в съвременния развиващ се свят.

Принципното начало в реформата на Курията - модернизация, сливане на отделните служби, прозрачност, - широко се приема, но "е твърде трудно да наложиш промени в мисленето. Истинският риск е в пасивната съпротива", изтъкна пред АФП източник от Ватикана.

Декемврийските критики на папата по повод "петнайсетте недъга", застрашили Курията (светска суета, корупция, бягство от реалността), не са го направили популярен в тези среди.

Втората работна площадка - семейството, крие доста повече рискове за сегашния папа, добил световна популярност (с около 19 милиона последователи в Туитър) и сякаш ценен повече извън Църквата или в периферията ѝ, отколкото в самото сърце на институцията.

Седемдесет и осемгодишният Хорхе Берголио е свикал досега два синода (епископски конференции) - през октомври 2014 и през октомври 2015 г. "Публични са разногласията" по повод деликатни теми като мястото, подобаващо в Църквата на разведените с нов брак и на хомосексуалните, отбелязва ватиканистът Марко Полити.

Папата трябва да вземе крайното решение, щом чуе мненията на епископите - най-вече духовници с консервативна нагласа. И да поеме риска било да попари всички надежди, че ще адаптира отговорите на Църквата към днешния свят, било да озлоби повечето висши клирици и доста на брой вярващи.

"Мнозина практикуващи католици се чувстват неловко. Не ще и дума, папата иска да прояви милосърдие към страдалците в този живот. Какво представляват обаче истината и правото в едно релативистично общество? Изявленията му понякога им се струват неясни", казва Ромилда Ферауто от Радио Ватикана.

Критичните гласове се чуват все повече, например този на монсеньор Атаназиус Шнайдер, помощник-епископ на Астана (Казахстан), заявил, че "никой синод, никой епископ и дори Папа не може да ни отнеме съкровището на католическата вяра".

Извън парадигмите

Франциск не одобрява като "светски" празнодумци нито ултраконсерваторите, които го обвиняват в предателство, нито някои прогресисти, желаещи да си го присвоят. Той вижда в Евангелието "радикално" средство, което "изцерява". И предпочита най-вече почитта, която му отдават обикновените хора.

Добрите богослови не бива "да разглеждат човечеството иззад стените на стъкления си замък", а "да усещат мириса на хората и на улицата", подхвърли той веднъж.

Знае се още, че има слабост към предградията - показа го, като даде интервю за младежта от бидонвилите на "Каркова нюз", улично вестниче от Буенос Айрес.

Две години, след като бе избран, Франциск все така не се вписва в никакви рамки. "Дали съм социал-демократ?" - пошегува се той миналата година пред журналисти.

Светият отец се обявява за истински диалог с другите култури, но същевременно проповядва абсолютно подчинение на Църквата.

Особено красноречив, когато заклеймява търговията с хора и междурелигиозните войни, той говори като радикал на социално-икономически теми и като консерватор, щом засегне нравствени въпроси около семейството и живота изобщо - без да изпада в догматизъм и без да набляга върху всичко това като Йоан Павел Втори.

Франциск управлява авторитарно - сам, без ласкатели и царедворци, стреми се да общува с много хора. Държи се различно - дружелюбен към обикновените вярващи, понякога става подигравателен и рязък в разговор с чиновниците. Затова някои го мразят и го винят в демагогия.

От време навреме Франциск смущава хората с дразнещи забележки - заявява примерно, че католиците не бива да се размножават като "зайци" или че всеки, обидил майка му, ще дочака "юмрук".

Франциск работи неспирно, от сутрин до вечер - дотам, че създава представа за безразборни импровизации. Явно се надпреварва с времето, решен да приближи Църквата до народите и осъзнавайки чудесно, че на тази възраст се налага да бърза.

По БТА

Споделяне

Още от Общество

Трябва ли да се отворят ресторантите?