Франция обсъжда със съюзниците си в ЕС ядрен чадър за Европа

Десетилетия наред Европа разчиташе на Съединените щати за ядрено възпиране. Но нарастващият изолационизъм на Републиканската партия и перспективата Доналд Тръмп да се върне на власт повдигнаха с нова спешност въпроса, който френският президент Шарл дьо Гол зададе на американския президент Джон Кенеди през 1961 г. по време на изострянето на ситуацията около Западен Берлин: ако СССР предприеме ескалация в Европа, наистина ли САЩ биха били готови да пожертват Ню Йорк, за да защитят Париж при размяна на ядрени удари?

Сега в светлината на постоянните заплахи на руските лидери да превърнат западните страни в радиоактивна пепел Париж предлага на своите европейски съседи своята защита, пише The Wall Street Journal.

Френските ядрени сили са предназначени само за национална отбрана и не са включени в Групата за ядрено планиране на НАТО, която се занимава с въпроси на ядрената политика, включително разполагане на ядрени сили, сигурност, контрол на въоръженията и т.н. През последните месеци обаче френските представители започнаха да провеждат за европейските съюзници много повече подробни презентации за състоянието и възможностите на френската политика за ядрено възпиране, правилата и методите за нейното прилагане. За това пред The Wall Street Journal разказали запознати с тези събития.

Според тях Париж не възнамерява да споделя отговорността за вземането на решения за евентуално използване на ядрено оръжие. Но е започнал двустранни дискусии със страни, които се интересуват от развитие на сътрудничество за ядрено възпиране, включително Швеция и Полша. През февруари полският премиер Доналд Туск каза, че предложението на френския президент Еманюел Макрон за използване на ядрени оръжия за създаване на европейска система за сигурност трябва да се разглежда "изключително сериозно".

Още през 2020 г. Макрон предложи организирането на "стратегически диалог" за ролята, която френската политика за ядрено възпиране може да играе в европейската колективна сигурност. В Германия тогава дори не са обсъждали тази идея. А сега се водят преговори между германски и френски ядрени експерти по тази тема, пише вестникът, въпреки че официален Берлин продължава да заема предпазлива позиция. Наистина, редица германски политици, включително министъра на финансите Кристиан Линднер, започнаха да призовават през последните месеци да се обмислят алтернативи на американския ядрен чадър.

Беше глупаво европейските лидери да пренебрегнат призива на Макрон през 2020 г., казва Натали Точи, директор на Италианския институт за международни отношения, която преди това е съветвала дипломатическите лидери на ЕС. "Сега факторът Тръмп предоставя политическа възможност за подновяване на тази дискусия", каза тя.

Въпреки че Кенеди увери Дьо Гол в подкрепата си преди повече от 60 години и СССР беше принуден да оттегли исканията за изтегляне на войските на НАТО от Западен Берлин, френският президент тогава реши, че е необходимо да се разшири националната програма за ядрени оръжия. В момента Франция разполага с около 290 бойни глави. Те могат да бъдат доставени до целта с ракети, изстрелвани от четири подводници (една от които е в постоянна готовност и патрулира в морето) и от самолети Rafale. Великобритания, чиито ядрени сили, за разлика от тези на Франция, са интегрирани в системата на НАТО, разполага с по-малко от 260 бойни глави.

Въпреки че Съединените щати и Русия имат хиляди бойни глави, ядрени арсенали като тези на Франция и Великобритания са достатъчни за ефективно ядрено възпиране, казва Бруно Тертре, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж. "Това е въпрос на политическа, а не на техническа готовност", добавя той.

Линднер, Манфред Вебер (който ръководи дясноцентристката Европейска народна партия, която съставлява най-голямата фракция в Европейския парламент) и Катарина Барли, която ще води листата на германските социалдемократи на евроизборите през юни, призоваха тази година за преразглеждане на системата за ядрено възпиране в Европа в светлината на възможното завръщане на Тръмп на власт в САЩ.

В Париж ще разберат много по-добре от "някого Питсбърг" какво заплашва Европа, ако "руснаците завземат Естония", казва Волфганг Ишингер, бивш германски посланик в САЩ и бивш председател на Мюнхенската конференция по сигурността: "Ако Европа някога се изправи пред ядрена заплаха, вероятността Франция да осъзнае, че нейната сигурност ще бъде застрашена веднага щом сигурността на Полша, балтийските държави или Германия бъде застрашена, е много по-голяма, отколкото в случая със Съединените щати."