Франция показва публично страховете си от по-голям ЕС

Дали кадифените ръкавици отново са свалени? От години се спекулира, че Франция се противопоставя на разширяване на ЕС, което трябва да вкара 13, главно централноевропейски, страни. Точно сега, когато преговорите са навлезли в това, което трябва да бъде последната решителна година, отрицателните слухове започват реално да идват от овластените в Париж. Миналия месец Европейската комисия представи доклад, който подсказва, че 10 страни могат да приключат преговорите в края на следващата година. В отговор на това френският външен министър Юбер Ведрин заяви, че мисли, че ЕС трябва да опита да вкара всичките 12 преговарящи страни - включително България и Румъния - известни като изоставащи.

На пръв поглед това звучи щедро. Но в Брюксел е широко разпространено мнението, че това е досаден опит да се сипе пясък в мотора. България и Румъния вече заявиха, че няма да са готови да приключат преговорите в края на следващата година. Когато господин Ведрин внушава, че щом някои от 10-те страни-фаворити вече са получили специални политически бонификации, то същата привилегия трябва да се разпростре и върху България и Румъния, това изглежда като поставяне под съмнение на целия процес на разширяване. Първенците в преговорите с ЕС - поляците, чехите и унгарците - се възмутиха.

Съмнението, че френските управляващи кръгове може би обмислят вето, беше подкрепено и от статия на първа страница в Монд от миналата седмица. Статията, озаглавена "Кой ще посмее да каже НЕ на разширяването на Европа?" внушава, че "политическата коректност" пречи на европейските лидери да посочат една "двойна истина"- от една страна европейските институции няма да могат да се справят с новите членове, а от друга- страните, които се очаква да се присъединят, ще бъдат в невъзможност да отговорят на изискванията за членство. Разширяването, оплаква се статията, означава, че ЕС ще се плъзне, превръщайки се в "широка зона на свободна търговия", което ще отбележи "британска победа над някогашната френско-германската визия", за ЕС. Само Франция, казва Монд, може да пречупи "политическата коректност" на разширяването.

Една статия във влиятелен вестник може и да не изразява точно официалното мислене. Но европейски официални представители отбелязаха, че напоследък френските кореспонденти в Брюксел са вечеряли с г-н Ведрин и с Пиер Московиси, делегираният министър на Франция по европейските въпроси.

Със сигурност Франция има силни националистически причини да се страхува от разширяването. Винаги досега, от самото му създаване, ЕС е бил движен напред от френско-германското партньорство. Франция явно се притеснява, че в един по-голям ЕС Германия, новият геостратегически център на ЕС, ще гледа повече на Изток, отколкото на Запад. Това може да превърне Франция във второстепенна европейска сила, подобна на Великобритания, Италия, Испания и Португалия. Специалните френски интереси също са поставени на масата. Франция получава значителна част от европейските селскостопански помощи, а в един по-голям ЕС една голяма част от тях ще отиват на Изток. От друга страна Централна Европа говори повече английски, отколкото френски. Освен това, поради спомените от времето на Студената война, Централна Европа може да направи по-проамериканска европейската политика, отколкото Франция би желала.

Ако Франция може да блокира разширяването на Европейския клуб, това може доведе до един по-сплотен около стария френско-германски алианс Съюз на 15-те. Препятствието е, че едно прекалено забавяне на разширяването на ЕС ще настрои враждебно германските елити, които гледат на разширяването като на стратегически и морален императив.

Възможно е обаче да се контролират нещата и индиректно. Най-тежките въпроси- регионалните фондове и селскостопанските помощи- тепърва ще се преговарят.

Ирландските гласоподаватели могат да направят услуга на Франция, ако отново отхвърлят договора от Ница - широко възприеман, макар и без основание, за най-важен при разширяването.

Освен това съществува и Кипър. Много страни в ЕС са загрижени от приемането на разделения остров. Но Гърция заявява, че ще блокира приемането на всички кандидати, ако Кипър остане извън ЕС. Защо да не се остави Гърция да свърши мръсната работа на Франция?

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?