Галина Тонева: Съдът не може да се изчисти сам от корупцията

Галина Тонева, снимка БГНЕС

Галина Тонева е един от магистратите, които познават много добре и съда, и прокуратурата. Тя беше заместник-председател на Софийския апелативен съд преди да стане част от екипа на бившия главен прокурор Борис Велчев като заместник-главен прокурор. Тонева за кратко бе част от екипа и на главния прокурор Сотир Цацаров, а сега е съдия в Върховния касационен съд.

Защо напуснахте прокуратурата?

Беше дошло време за ново предизвикателство. Моята кариера в съдебната система започна в Софийска районна прокуратура. След това бях избрана в съда, където развитието ми като съдия премина последователно през районен, градски и апелативен съд, до зам.председател на САС. След това по покана на бившия главен прокурор проф.Велчев станах негов заместник. Единственото по-голямо предизвикателство, останало пред мен, беше това да стана съдия във върховната съдебна инстанция - Върховен касационен съд.

Имате познания за проблемите в съда и в прокуратурата. Кои са основните проблеми?

Не мисля, че има сериозни законодателни проблеми, свързани с устройството на съдилищата. Според мен ако проблеми съществуват, то те са чисто организационни и то най-вече в районните и окръжните съдилища, където съдиите работят под голямо напрежение. Що се отнася до  прокуратурата, нещата стоят по-различно. Според мен идеята за концептуална промяна в структурата и организацията на функциониране на това звено от съдебната система следва да бъде развита най-напред в дългосрочна визия за наказателната политика на държавата и заадължително преминава през конституционни промени. За това не бих се ангажирала с препоръки, които са от компетентността на други институции в държавата.

Вие забелязала ли сте проблем с манталитета в прокуратурата. Твърди се, че съдиите са по-склонни да се борят за правата си, а прокурорите да се подчиняват на волята на висшестоящите...

Аз лично докато съм била прокурор – и като редови във районна прокуратура, а след това и във ВКП, както и на позицията на заместник главен прокурор не съм усещала зависимост от висшестоящите. На свой ред аз също не съм изисквала такова поведение от ръководените от мен прокурори. В процесуалния закон ясно е записано, че прокурорите решават актовете си въз основа на вътрешното си убеждение и доказателствата по делото. Ако искат да бъдат свободни, това е въпрос на личен избор... За да се вземе решение, различно от това на решаващия прокурор, има инстанционен или служебен контрол. Висшестоящите прокурори имат право да изменят проверяваните актовете и да дадат указания, които са задължителни единствено, когато са в писмени форма. Поради това смятам, че законодателното устройство на прокуратурата като единна и централизирана не създава тежък проблем в този смисъл. Поставянето в подчинение е въпрос на личен избор.

Реформата досега засегна основно Висшия съдебен съвет. Вие виждахте ли проблем с кадруването в съдебната система?

Този проблем беше видим. Липсва логика в това 20 от  членовете на ВСС да говорят суперлативно за даден кандидат, а при гласуването резултатът да е точно обратният. Това показва скрити механизми за вземане на решенията. Надявам се, че разделянето на съвета на две колегии и премахването на тайния вот ще променят това положение. Заедно с това,  разделянето на ВСС на две колегии ни доближи до европейските стандарти, макар под условие, защото не е изпълнено докарай изискването за мнозинство на съдии, избрани от съдии в съдийска колегия. Независимо от това, мисля че се движим в правилна посока.

Възможно ли е кадруването по високите постове без политическа протекция?

Смятам, че е възможно...

А случва ли се?

Трябва да питате тези, които гласуват... Не мисля, че става дума точно за политическа протекция, но поради липса на конкретна информация в тази насока, не мога да гадая... Никога не съм била член на ВСС.

Получиха ли това, което искаха съдиите от съдебната реформа?

Основното се случи. ВСС бе разделен на две колегии, а съдебният закон предвиди пряк избора на членовете на кадровия орган от магистратите. Притесненията, възникнали при създаване на новите правила бяха, че организацията на тези преки избори ще бъде доста сложна, защото трябва да се проведат общи събрания на всички съдии, прокурори и следователи от страната. Но предвид важността на избора и обстоятелството, че  веднъж на пет години се избира ВСС, считам че всичко ще протече по най-добрия начин, тъй като всички ние сме  достатъчно отговорни хора.

Може ли да надделеят лобитата в съдебна система при прекия избор?

На мен ми се иска да не говорим за лобита. Макар и в рамките на съдебната система, процедурата по конструиране на ВСС предвижда провеждане на  избори. За това всеки кандидат има право да търси подкрепа, както се случва във всяка нормална предизборна кампания. По време на дебата около поромените в ЗСВ някои от колегите настоявавха да се запише изрично, че кандидатите имат право да провеждат срещи с колеги в съдебните райони. Решихме, че е излишно законът да  влиза в такива детайли, защото няма нищо по-естествено в една предизборна кампания човек да агитира за себе си. Да призоваваш да те подкрепят не е укоримо, а е част от една съвсем регламентирана предизборна кампания. Нещо повече, такива срещи са необходими и за магистратите – избиратели, защото ще могат да добият представа от различните концепции на кандидатите и да направят правилния избор за себе си.

Възможно ли е съдът сам да се очисти от корупцията?

За мен, а и за всички мои колеги, е много обидно, че заговори ли се  за съд, това винаги е с  презумпцията за непочтени и корумпирани магистрати. А колко са в действителност случаите, в които такова укоримо поведение (да не кажа престъпление)  е доказано? Много малко. Идеята  да се очистим сами ми е непонятна. Съдът няма нито оперативни, нито разследващи функции, за това нямам отговор на този въпрос.

Бившият председател на ВАС Константин Пенчев казваше преди време, че корумпираните се знаят...

Дълг на всеки, който има информация за извършване на престъпление, е да я предостави на компетентните органи, които да съберат надлежни доказателства, ако има такива. Всичко друго е само обвинения по слухове. Това е некоректно опетняване на хората и не бива да се толерира.

Вторият пакет от съдебната реформа трябва да засили самоуправлението на съда. Какво е вашето мнение.

Съдилищата и в момента са организационно достатъчно обособени. Що се отнася до отношенията между съдии и ръководство, те са свързани с администрирането на съответния съд. Председателят има задължения да създава организация на работа, да прави графици, отговаря за разпределение на делата, но в същото време той пряко не може да влияние върху работата на отделните съдии. Това е родило фразата: „съдът работи еднакво добре дори без ръководител..“

И в същото време видяхме как се отрази на Софийския градски съд управлението на Владимира Янева...

Е, разбира се, И при най-добрите законодателни решения не могат да предотвратят  заобикалянето на закона. Добрите практики не изискват задължително законодателна промяна, изискват желание да се работи по правилата.

Споделяне
Още от Интервюта

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?