Ганев и компания тръгнаха срещу царя

Месец преди насроченото ново учредяване на партия НДСВ, Стоян Ганев и депутатите му показаха, че няма да се съобразяват с волята на Симеон и ще продължат атаките срещу ръководството на парламентарната група и правителството. Симеон поиска двете водачки на недоволството в НДСВ - Елка Анастасова и Стела Банкова - да напуснат парламента. Царят смята, че това радикално решение ще стабилизира групата и ще даде спокойствие на правителството. Това обаче едва ли ще стане. Оттук нататък управлението на Симеон ще зависи все повече от благоволението на Ахмед Доган и БСП.

Какво се случи? Десет царски депутати начело с Елка Анастасова и Стела Банкова написаха второ писмо с искане за промяна на правителствената политика и промени в ръководството на групата. Само преди седмица премиерът и лидер на НДСВ

Симеон Сакскобургготски категорично отхвърли техните претенции

и обеща санкции за провинилите се депутати, след което в НДСВ се заговори за оставки.

Докато се чакаше думата на царя, обаче, последва нова епистоларна атака, този път обмислена по-сериозно. Второто писмо на групата депутати, оглавявани от Елка Анастасова, Стела Банкова и Юлиана Дончева, не е адресирано до царя, а до парламентарната група. Формално Симеон не е атакуван. Неформално се атакува политиката на царското правителство с царските обещания отпреди изборите. Писмото на практика преповтаря

предизборната реч на царя от 5 юни

миналата година, в която щедро бяха обещани незабавни и несимволични блага за всеки, икономически, социални и всякакви други мерки, които да повишат жизнения стандарт и да променят страната за 800 дни. Идеолозите на програмата "800" дни са Стоян Ганев и неговият бивш колега от университета на Муун в Бриджпорт, Владимир Квинт. През лятото Квинт се представи като близък съветник на царя.

Групата на Стоян Ганев в НДСВ от доста време насам се опитваше да прокарва алтернативна политическа линия на поведение, чиито мишени бяха шефът на парламентарната група Пламен Панайотов, колегите му от т.нар. юридическо лоби и министрите от икономическия екип на кабинета, покровителствани от принц Кирил.

В средата на миналия месец Симеон махна Стоян Ганев от поста началник на премиерския кабинет. Ганев обясни, че заниманията с "канцеларска работа" не му били присъщи и заяви намеренията си да продължи да работи за изпълнение на идеите на НДСВ, с които бил много свързан. "Направих не малко усилия след 6 април до 17 юни 2001 г. и несъмнено имам дълг към всички, които подкрепят идеите на НДСВ. Искам или не, аз станах участник в политическия живот и за мен е важно това движение да успее да постигне целите, които си начерта и в които повярваха толкова много хора", каза Ганев при завръщането си от Ню Йорк преди шест дни и отбеляза: "Искам да правя това, което мога най-добре ... Има много възможности за това и скоро ще разберете как ще помогна".

Царят обаче

не даде шанс на Ганев

да помага в България. С неприсъща за изказванията му рязкост и конкретност в края на миналата седмица Симеон каза, че Стоян Ганев най-вероятно ще се върне в САЩ да чете лекции. Така Симеон отряза както бившия шеф на кабинета си, така и хората му в парламентарната група. Както се разбра, обаче,

волята на царя вече няма значение.

Напротив, атаката беше подновена с нова сила и свободният от "канцеларски" задължения Стоян Ганев очевидно се е видял със свободно време и се е заел да прави това, което може най-добре. А от кратката политическа кариера на Ганев и преди, и сега, е ясно, че той е най-добър в интригите, задкулисните сделки и предателствата.

Като шеф на премиерския кабинет той се опита да "сроди" правителството с доминирания от Илия Павлов и Васил Божков (Черепа) клуб "Възраждане"; да се сработи с главния прокурор за общи действия срещу неудобни политици и бизнесмени; успя да назначи свои хора в медийния съвет; да атакува министри и депутати чрез близките до клуб "Възраждане" медии; да осуети регистрацията на НДСВ като партия и т.н.

Изборът на Кирил Гоцев за шеф на БНТ беше първият явен акт на незачитане на царската воля. Независимо от напътствието към парламентарната квота в Съвета за електронни медии Димитър Цонев да оглави телевизията, двама от членовете на СЕМ се съобразиха с желанието на тандема Стоян Ганев - Кеворк Кеворкян.

Второто писмо на Елка Анастасова и Стела Банкова с искания за промени в политиката не е просто поредния епистоларен изблик на недоволство. То е явен сигнал, че хората на Ганев

няма да се примирят с положението

и имат претенции към управленски постове както в парламентарната група, така и в кабинета. Те извиват ръцете на Симеон, като му изземват най-силното оръжие - онова, което той ползва на изборите миналата година, за да съсипе опонентите си и да спечели мнозинството. Сега обаче оръжието е насочено срещу Симеон. Извадиха го хората, които той доведе, които той издигна и им даде власт да вземат най-важните решения за държавата.

Симеон е в капан. Ако НДСВ беше партия, Симеон щеше да има зад гърба си организирана политическа сила, с валидни демократични принципи на лоялност към политиката на партията. При нарушаването на лоялността партията поема отговорност за ответните действия. Партия НДСВ няма - Симеон отложи създаването ѝ не без давлението на Стоян Ганев. Тоест няма публичен политически орган, който да оцени ефекта от действията на групата депутати и да вземе решение.

Изходът на Симеон е само един - да действа като цар, като човек, носещ и олицетворяващ цялата отговорност. И днес той вече го направи, искайки оставките на Анастасова и Банкова. Този изход за Симеон обаче е по-скоро тупик.

Защото хепиенд едва ли ще се състои. Имайки предвид реалностите в НДСВ, наказанието ще усили екстремизма и реваншизма в групата. Процесите на вътрешен разпад, разделяне на икономически лобита и частни интереси са толкова силни, че единственото, което все още сплотява разнебитеното царско движение, е желанието да запазят властта поне до ноември.

Царят вече разбра, че депутатите му публично се подиграват с него и го пренебрегват като лидер. Царят вече няма сигурност за мнозинството си и атаките на ганевата група го тласкат все повече в обятията на Ахмед Доган, от когото ще зависи гарантирането на мнозинството при вземане на важни политически решения. Това означава, че ролята на Доган все повече ще нараства, а тази на царя ще се превръща във функция на тактическите компромиси. Тази конструкция няма да издържи дълго и по-скоро рано, отколкото късно, Симеон ще се превърне в точно копие на Любен Беров, номинален премиер при управлението на ДПС и БСП.