Гърция - пет години в режим на икономии и спасителни програми

Днес се навършват точно пет години, откакто бившият премиер-социалист Георгиос Папандреу обяви от егейския о-в Кастелоризо, че Гърция е поставена на подчинение на международните кредитори и че страната ще бъде обвързана с външна спасителна финансова помощ в рамките на механизма за подкрепа на МВФ и еврозоната. Както отбелязва гръцкият сайт нюз.ин, това се случва преди 1825 дни, на 23 април 2010 г. Оттогава брутният вътрешен продукт на Гърция намаля от 226,2 млрд. евро през 2010 г. на 179,081 млрд. евро през 2014 г.

В момент, когато страната, вече под управлението на крайната левица от СИРИЗА, отново води драматични преговори с кредиторите си на ръба на фалита, френският вестник "Монд" съобщава, че идеята за трети спасителен пакет за Гърция печели почва. Гръцките вестници пък описват как правителството в Атина трескаво търси пари, за да посрещне предстоящите си плащания.

В годините на досегашните два меморандума и кредитни споразумения, съпътствани с болезнени мерки за строги икономии, икономиката на Гърция се сви с 5,4 на сто през 2010 г., с 8,9 на сто през 2011 г., с 6,6 на сто през 2012 г., с 3,9 на сто през 2013 г., а през 2014 г. отбеляза слаб ръст от 0,8 на сто.

Безработните от 604,6 хиляди през април 2010 г. скочиха за пет години до 1,34 милиона.

През тези години страната обаче успя в резултат на саможертви, да намали бюджетния си дефицит от 15,6 на сто от БВП през 2009 г. до 3,5 на сто от БВП през 2014 г.

Но, не се случи същото и с държавния дълг. От 126,8 на сто от БВП през 2009 г. дългът на Гърция скочи до 146 на сто от БВП през 2010 г., до 171,3 на сто от БВП през 2011 г., до 156,9 на сто от БВП през 2012 г., до 175 на сто от БВП през 2013 г., а миналата година достигна 177,1 на сто от БВП.

Балансът по текущата сметка излезе на дефицит, който през 2009 г. бе 11,2 на сто от БВП, спадна до 10,1 на сто от БВП през 2010 г., до 9,9 на сто от БВП през 2011 г., до 2,4 на сто от БВП през 2012 г. и отбеляза излишък с 0,6 на сто от БВП през 2013 г. и с 0,9 на сто от БВП през 2014 г.

В. "Монд": Възможен е трети спасителен пакет

"Идеята за трети спасителен пакет за Гърция печели почва", пише в заглавие френският в. "Монд". В публикацията, цитирана от в. "Етнос", изданието се спира на безизходицата, която щяла да възникне в средата на май, ако преговорите на Гърция с нейните международни кредитори се провалят и след изтичане на срока на текущата спасителна програма през юни.

Утрешната европейска среща в Рига се очаква да бъде още една междинна спирка за Гърция, твърди авторката на материала, като резюмира отлаганията за взимане на окончателно решение от февруари досега.

С тези темпове, ако няма споразумение в средата на май европейците биха могли да се окажат принудени да отидат на директно договаряне за един трети спасителен пакет за Гърция, без да е приключил вторият. Този сценарий все още не стои на масата, но вече витае в мозъците на много европейски ръководни представители, твърди "Монд".

Правителството търси пари

Новото гръцко правителство трескаво търси пари, за да покрие този месец финансовите задължения на държавата; голяма част от нуждите ще бъдат компенсирани от наличния паричен ресурс на държавни предприятия и осигурителни каси; кабинетът Ципрас говори и за вътрешно кредитиране, съобщават гръцките вестници днес.

В. "Етнос" коментира, че правителството е подело истинско състезание за намиране на средства, за да плати заплати и пенсии и да покрие разходите на държавата. Управляващите са изготвили харта с всички задължения на държавата до края на юни.

В. "Имерисия" твърди, че за периода май-юни дупката във финансите на страната ще бъде в размер на 5,2 млрд. евро. Всичко това се случва в момент, когато текат интензивни преговори между правителството и кредиторите на страната, на които се залагат надежди за деблокиране на част от транша за Гърция, възлизащ на 7,2 млрд. евро.

В. "Нафтемборики" пише, че преговорите продължават и че целта им е да бъде скъсена дистанцията между страните и да се стигне до взаимно изгодно споразумение. Желанието е това да стане даже до 30 юни, когато изтича срокът на текущото спасително споразумение за Гърция.

Правителственият говорител заяви, че кабинетът прави всичко необходимо, за да бъдат изплатени заплатите и пенсиите в държавата за този месец.

Общинските власти в южната съседка, които бяха призовани да прехвърлят наличните си парични ресурси в централната банка на страната, за да станат тези плащания, първоначално се разбунтуваха и противопоставиха на решението на правителството, но изглежда, че компромис ще бъде намерен, коментират анализаторите.

Заместник финансовият министър Димитрис Мардас вчера обяви, че в момента има дефицит и не достигат 350-400 млн. евро, които трябва да бъдат намерени до 27 април, за да бъдат покрити нуждите на държавата, в това число за изплащане на заплати и пенсии.

Всички издания информират още, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е повишила с още един милиард и половина евро тавана на спешното финансиране за гръцките банки. Таванът на механизма за ликвидна помощ, известен със съкращението ЕЛА (ELA), вече е 75,5 милиарда евро. От февруари ЕЦБ, която всяка седмица преразглежда отпусканата сума, подпомага гръцките банки само по тази линия.