Гърция поиска достъп до спасителните заеми от ЕС и МВФ

Поддавайки се на пазарния натиск, гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу поиска в петък активирането на пакета финансова помощ от ЕС и МВФ, целящ да измъкне страната от дългова криза.

Въпросът сега е дали двете институции ще осигурят нужното финансиране преди 19 май, когато Гърция ще трябва да погаси около 9 млрд. евро. Страната има 300 млрд. евро дългове и само през тази година трябва да изплати около 50 млрд .евро.

От Европейската комисия се ангажираха да придвижат максимално бързо молбата на Гърция. В Германия обаче, където има силна обществена съпротива срещу финансиране на спасителния механизъм, канцлерът Ангела Меркел заяви в петък, че каквато и да е помощ може да бъде предоставена при "много стриктни условия", включително надежден план за икономии.

"Само когато тези (необходими стъпки) бъдат изпълнени, можем да говорим за конкретно подпомагане, включително за вида и размера на помощта", заяви тя.

Помощ за Гърция ще има, само ако стабилността на еврозоната е изложена на опасност, каза Меркел.

По думите ѝ европейските власти трябва да преценят, дали еврозоната е заплашена от гръцката бюджетна криза.

Папандреу ще поиска от ръководството на МВФ да гласува отпускане на помощта в събота, когато ще се състои годишната среща на фонда във Вашингтон. Консултациите вътре в институцията обаче може да продължат две до три седмици.

Що се отнася до ЕК и Европейската централна банка, обсъжданията ще продължат седмица, след което финансовите министри на ЕС ще трябва официално да гласуват решението си.

Според Гърция ЕК може да отпусне "мостови" заем, който да запълни дупката между формалното одобрение на ЕК и сроковете за погасяване на дълговете.

Освен това, споразумението за финансова помощ от ЕС трябва да мине на одобрение през националните парламенти на някои страни членки, а общественият отпор срещу "спасяването" на Гърция е силно изразен в Германия.

Властите в Германия предлагат Гърция да се възползва на първо време от помощта от 15 млрд. евро, обещана от МВФ и да получи европейско финансиране при положение, че планът бъде одобрен от парламентите на страните членки

″За нас няма друг изход, освен да поискаме активиране на механизма″, заяви Папандреу по време на посещението си на егейския остров Кастелоризо.

Одобреният преди по-малко от две седмици тригодишен механизъм за подкрепа на Гърция предвижда заеми от ЕС и МВФ в размер на 45 млрд. евро за първата година при лихва от 5 процента, изчислена по методика на МВФ.

"Това ще изпрати силно послание към пазарите, че Европа не си играе игрички и ще защити интересите и валутата си", каза Папандреу.

Ходът на премиера бе очакван, след като в четвъртък Евростат обяви официално, че бюджетният дефицит на Гърция за 2009 г. е по-лош от очакваното и в действителност е 13.6 от БВП, а още една ревизия може да го качи и над 14%. Веднага последва реакция на кредитната агенция "Муудис", която понижи рейтинга на гръцкия дълг.

След изявлението на Папандреу борсата в Атина пое рязко нагоре, като основният индекс ASE Composite скочи с над 5 на сто. Пазарната капитализация на водещите банки в страната – Piraeus, Eurobank EFG, Alpha Bank и National Bank of Greece се изстреля мощно и малко преди 13 часа българско време акциите им поскъпваха с 6 до 8 на сто.

Еврото също бе повлияно от очакваното събитие, като успя да се откъсне от едногодишното дъно, регистрирано срещу долара предното денонощие. така то се котира за 1.33 долара за евро при 1.32 долара в четвъртък.

Гърция не е изправена пред неотложни проблеми с финансирането, въпреки че трябва да събере около 9 млрд. евро до края на май, за да покрие задълженията си, посочи финансовият министър на Гърция Георгиос Папаконстантину. Той добави, че Атина ще си осигури необходимите средства, "без съмнение, чрез помощта, но, вероятно, и чрез финансовите пазари".

Той не очаква проблеми при получаването на средствата от ЕС и МВФ.

На първия етап от активирането на помощта ще бъде преценено дали искането е наистина оправдано. След това механизмът трябва да получи одобрението на всички финансови министри от еврозоната. Накрая парламентите на някои от страните ще трябва да се произнесат, без тази процедура да попречи на бързото отпускане на парите.

Френският парламент трябва да постави плана на обсъждане, но не е ясно дали то ще бъде последвано от гласуване. В Италия помощта трябва да бъде вписана в декрет, която означава деблокиране на средствата веднага. Холандия вече даде принципно зелена светлина, а Австрия може да отпусне парите и без одобрението на парламента.

Сега въпросът е кога точно Гърция и МВФ ще могат да сключат споразумение; какви ще са условията и дали отпуснатите средства ще са достатъчно, коментира ББС. Преведено на политически език, въпросът за Гърция е какво ще съдържа споразумението. Общественото недоволство срещу бюджетните съкращения, които правителството предприе, и без това е огромно. Колкото по-лошо е лекарството, толкова по-големи ще са съмненията на инвеститорите, че населението на страната ще го преглътне.