Ген. Михов трасира пътя към НАТО през Правец

За юбилея на най-емблематичния комунистически диктатор Тодор Живков шефът на Генералния щаб на посткомунистическата Българска армия изпрати почетна рота. Живков беше почетен и от най-важния човек в МВР - главния секретар Бойко Борисов. Масово присъстваха лидерите на БСП, които бяха и част от инициативния комитет за тържеството.

Вероятно ръководството на БСП е преценило, че трябва да почете човека, от когото се срамуваше, от когото се отрече, заклейми, вкара в затвора и заради когото все пак смени името си.

През последните четири години тази БСП положи неимоверни усилия да се представи като социалдемократическа. Нейните водачи носят от девет кладенци вода да убедят европейските социалдемократически лидери, че БСП наистина се реформира, че вече няма нищо общо с партията на Тодор Живков и че може да ѝ се има доверие, ако един ден дойде на власт. Заветното желание е да я приемат в Социнтерна.

Очевидно за БСП честването на Тодор Живков е някакво много имиджово събитие, свързано с истинските ѝ корени, истинските ѝ въжделения и истинския ѝ електорат. Присъствието на посланиците на Куба и Либия придаде и необходимото международно "признание" на събитието.

Единствен президентът Стоянов изрази публично смущението си почетната рота в Правец и отправи запитване към Министерството на отбраната. Последва смехотворен факс от Министерството на отбраната, който изглежда целеше да покаже, че цивилният министър Свинаров няма нищо общо със станалото и същевременно да оневини шефа на Генералния щаб Михо Михов. Практика било при чествания да се отдават военни почести. Живков бил държавен ръководител и върховен главнокомандващ.

Прочее, Хитлер също. Дори в известен смисъл е бил по-легитимен, защото е дошъл на власт чрез избори. Можем ли да си представим днес откриване на паметник на фюрера с почетна рота от Бундесфера?

Началникът на Генералния щаб е една от най-високопоставените фигури в държавата. Когато най-старшият военен разпорежда да се отдадат почести на бившия комунистически диктатор, под чието ръководство България на практика загуби своя политически и военен суверенитет в полза на Съветския съюз, възникват редица проблеми. Първо, извършва политически акт, което не е негова работа, а на цивилното ръководство. Това, че Михов се изживява като политик не е ново. Проблемът е, че това се толерира. Пита се: стои ли правителството зад неговите действия. Ако да - това си е голям гаф, откъдето и да се погледне. Ако не - генералът да си понесе последствията. Второ, сигналът, който се изпраща към армията, т.е. на кой Господ да се кланя, е направо смущаващ. Трето, посланието към външните партньори е срамно. Всички тези проблеми биха предизвикали сериозен публичен скандал в която и да е демократична държава.

Присъединяването на България към НАТО е приоритет, с който са ангажирани правителството, Народното събрание и всички парламентарни партии. Изглежда за "синия генерал", както доскоро Михов обичаше да го наричат, цивилизационен избор НАТО или Правец не съществува. Дали пък не си мисли че пътят към НАТО минава през Правец? Дали изобщо е искрен за НАТО?

И въобще може ли да помисли някой, че между честването на Тодор Живков и атлантическия избор на България, няма връзка? Защото Живков и "живковизмът" бяха смисъл и съдържание на Десети ноември. Къде отидоха Кръглата маса, мирния преход, демократизацията и други любими процеси през последните 12 години? Или просто е минало времето, но не е извървян пътя?

Упражнението "честване на Тодор Живков" е важен тест за българското общество и не може да бъде подминато просто с един факс.

© Copyright Mediapool