Георги Ганев: Необлагаемият минимум е една много добра идея

Връщането на необлагаемия минимум при облагането на доходите на физическите лица е една много положителна идея, защото представлява намаляване на данъчната тежест за всички граждани.

Тази позиция защитава икономистът и преподавател в Стопанския факултет на "Софийския университет" д-р Георги Ганев, който е и кандидат от листата на "Демократична България" в София.

"Още когато се гласува пропорционалният данък преди години, не разбрах защо се отмени съществуващият дотогава необлагаем минимум в данъка върху доходите. Най-вероятно причината е била чисто фискалистка, тоест да се ограничат загубите в бюджета, защото вероятно тогавашният финансов министър Пламен Орешарски се е притеснявал от твърде голяма загуба на приходи при спадането на ставката от 23% на 10%. В крайна сметка тези притеснения се оказаха неоснователни", посочва Георги Ганев.

Според него към днешна дата връщането на необлагаемия минимум в размер на 500 лв. би било много разумна мярка, в полза на която се обявиха както "Демократична България", така и много от останалите претенденти за влизане в следващия парламент. Двете големи изключения са ГЕРБ и ДПС, които защитават запазването на плоския данък без необлагаем минимум.

Приходите от данъка върху личните доходи през 2020 г. възлязоха на около 4.2 млрд. лв. по данни на Министерството на финансите. Ако се въведе предлаганият от демократите необлагаем минимум от 500 лв. на месец, загубите за бюджета биха били над 1.5 млрд. лв. годишно.

"Но това са чисто статични сметки. Винаги при промени на данъците има и динамични последици. Данъкоплатците, които плащат в НАП данък върху личните доходи, са около 3 милиона души. Въвеждането на необлагаем минимум диспропорционално ще облекчи положението на хората с по-ниски доходи и е много вероятно те да започнат да харчат повече пари за потребление, което веднага ще се върне в бюджета през ДДС. Това ще стимулира стопанската активност, търговията, и е възможно да се стигне до отваряне на повече работни места. Не бих се изненадал, ако през динамичния ефект се окаже, че промяната изцяло се изплаща в един 10-годишен хоризонт", посочи Ганев.

В неговите най-смели мечти като експерт е премахването на данък общ доход изцяло.

"Защо трябва да го има този данък? Данъчното облагане служи, за да набави финансов ресурс на държавата, така че тя да може да си върши работата. То не съществува, за да прави изравняване на доходите, социална политика, външна политика и каквото и да е друго", коментира Ганев, като уточнява, че това е негова лична мечта като икономист, а не предложение за политика.

"Има още много накъде да се свалят данъци в България", смята Ганев. Според него най-разумната данъчна политика за страната включва широка база за облагане, без много изключения, и ниска ставка. Това означава, че има логика да се мисли за по-ниска обща ставка за ДДС, за намаляване на данъка за едноличните търговци, който е 15%, и особено за сваляне на осигуровите.

"В настоящата криза е редно държавата да поеме всичките дължими осигуровки от малките и средните предприятия по декларираните заплати на служителите им за известен период от време. Тогава сивите бизнеси ще пострадат, но тези, които са били коректни и лоялно са си плащали осигуровките, ще получат истинско облекчение. Чрез тази мярка биха били наградени коректните данъкоплатци", смята Георги Ганев. Предложението му се отнася не само за затворените бизнеси, а за всички малки и средни фирми.

Икономистът би застанал също зад удължаването на мярката за запазване на заетостта 60/40 и превръщането ѝ в 80/20. "Тази програма донякъде сработи, макар приложението ѝ да беше по гербаджийски, тоест най-вече за "нашите хора", коментира Ганев.

По думите му друга смислена идея би била на хората, загубили работа заради затварянето на бизнеси, да се отпусне по-сериозна еднократна помощ за компенсация – например 3000 лв. на човек.

Ганев смята, че много добра идея би била държавата да разпродаде миноритарни дялове от част от големите си предприятия. Това ще вкара в управлението частни инвеститори, които ще настояват за по-добра рентабилност и като цяло ще се отразят здравословно върху управлението на компаниите при запазване на мажоритарния държавен дял. "Така може някой ден и БДЖ да стане нормална компания", надява се Ганев. Според него подобна мярка е добра и с това, че ще вкара допълнителни приходи в Сребърния пенсионен фонд.

Каквито и икономически мерки да се предприемат в България обаче, най-сериозната реформата, която според Георги Ганев е нужна на страната, е в правораздаването.

"Архиреформата е правораздавателната - и това е икономическият ми анализ на ситуацията. България е стигнала някакво ниво на доходи, имаме развитие в последните години, не съм от хората, които очернят всичко, и казват: "По-зле от това не може". Напротив – можем да живеем много, много по-зле. Но за да се повиши още богатството и стандартът ни на живот, се изискват много по-сериозни инвестиции, по-сериозно боравене с технологии, още по-силно развитие на човешкия капитал, а това изисква сигурност в правата", обяснява Ганев.

"Всеки може да стигне до някакво ниво на стандарт на живот "по нашенски". Като държава горе-долу вървим в правилната посока, закачили сме се за клуба на богатите и общо взето имаме някакво развитие. Но това е минималистично мислене. От един момент нататък тази философия ще започне да ни връща назад и да изоставаме. За да се преодолее всичко това и да дръпнем съществено нагоре, от бизнес гледна точка е необходимо да има сигурност в правата, предвидимост в изпълнението на договорите, ефективност на регулаторите. Сега какво се случва? Понеже в България регулаторите са захванати, ако си предприемач, ти нямаш предвидимост, всеки път трябва да разузнаваш дали отсреща са от връзкарите или не. Ако си български инвеститор, трябва много добре да помислиш дали да инвестираш у нас или в Румъния, например. Затова, ако искаме да минем на следващо ниво на развитие, правораздавателната реформа е първата ни задача. Скандалът "Осемте джуджета" означава, че България все още е много далеч от там, където заслужава да бъде", коментира Георги Ганев.

Именно по тази причина според него големият резерв за бюджета е по линия на разходите.

"Да, реалистично е да се спести от корупция. Например опрощаването на половин милиард лева на концесионера на Летище "София" за 10-годишен хоризонт е напълно необяснимо. Бих разбрал мярката да се правеше за година-две, докато трае кризата, но не и за 10 години. Това са половин милиард лева загубени приходи, които биха могли да отидат в Сребърния фонд и един ден да се ползват за добавки към пенсиите", смята Георги Ганев.

"На всеки вече е ясно, че изтичат огромни средства през строежа на инфраструктура. Създадоха се две огромни "черни каси" – първо "Държавната консолидационна компания", която глътна 500 млн. лв. за язовири, а после и "Автомагистрали", през която вече изтичат милиарди. Чрез тях по един абсолютно непрозрачен начин се заобикаля Законът за обществените поръчки и се раздават пари по метода "куче влачи, диря няма". Тук се вижда и деградацията в управлението на ГЕРБ, защото през схемите вече изтичат много повече пари, отколкото в миналото. Ремонтите стават все по-скъпи, по-бавни и по-некачествени в сравнение с начина, по който същите хора от ГЕРБ биха ги направили преди 10 години. Тоест, дългото стоене на власт неизбежно корумпира и сваля качеството на управлението. Затова при демокрацията е хубаво отвреме навреме управлението да се сменя", обобщава Георги Ганев.