ГЕРБ е патологично явление, вземат ли властта, ще са принудени да установят диктатура

България е на границата да преживее тежка национална трагедия, казва социологът от агенция "Скала" Цветозар Томов

Цветозар Томов, Сн: БГНЕС

Откакто излезе изследването на Мирослава Радева, което дава 30% подкрепа за ГЕРБ и 16% на БСП, социологическата гилдия се изпокара отново. Впоследствие излязоха още две изследвания на "Алфа Рисърч" и НЦИОМ – пак даваха преднина на ГЕРБ, но не толкова драстична. На какво се дължи разминаването?

Аз също публикувах резултати от изследване, които показват, че след протестите ГЕРБ вземат преднина пред БСП, но не толкова драстично, колкото данните на Радева. Без съмнение са се случили две неща след протестите – дистанцията в подкрепата на ГЕРБ и БСП нараства и рязко се е повишил вотът за "Атака". Според мен, тези два феномена са свързани – част от хората се преориентират да гласуват протестно неподкрепяйки БСП, а подкрепяйки "Атака".

Реабилитацията на публичния образ на "Атака" си го обяснявам с факта, че като че ли Сидеров най-точно усети и влезе в реториката на протестиращите. Това, което не знам, е дали този ефект ще се задържи до изборите.

Колкото до данните на Радева – проблемът е начинът на оповестяване, защото информацията, която авторката на това изследване е благоволила да изнесе в публичното пространство, не дава възможност да се отговори на въпроса защо се получава този резултат. Тя би трябвало да го направи, но не го прави. Някакъв сериозен анализ, с който да каже - ние регистриране това, а причините за да го регистрираме са тези – аз от нея не съм чул.

Казахте, че протестният вот отива към "Атака" – на какво се дължи това, при положение, че Волен Сидеров партнираше на ГЕРБ в управлението поне две години?

Имаше един вид животинка, насекомо, чието име съм забравил, което може да се върти в кръг безкрайно, защото докато мине целия кръг, е забравило, че е тръгнало от него. Нещо такова се случва и с политическата памет на българите. Ние не удържаме в паметта си действията на нашите политици. Волен Сидеров перфектно изигра идеологическите си козове по време на протестите, затова по тази причина брокерските изпълнения в полза на ГЕРБ, които той извърши, до голяма степен са забравени.

Означава ли, че голяма част от хората по сходни причини са готови да подкрепят ГЕРБ?

Ще видим на изборите. Извън това през 2013 година за пръв път, може би, в модерната политическа история на България в страната има множество хора, които са на границата на физическото оцеляване. Това никога не е било.

Тогава защо социологическите данни сочат преднина за ГЕРБ, при положение, че протестите с искане за тяхната оставка бяха именно заради бедността?

Трябва да се има предвид, че всеки резултат от изследване е като моментна снимка. Предизборната кампания е динамичен процес, а ние правим статични снимки. Едва в края на кампанията измерванията ще се доближат до резултата на изборите, не по-рано.

Иначе ние още плащаме цената, че в България не е имало време да се зародят солидни традиции на демократично самоуправление на страната. След 45 години тоталитаризъм имаме политическа култура, която ни кара да гледаме към държавата, за да ни се реши всеки един проблем. Не можем да създадем механизми за активно гражданско участие и граждански контрол върху властта, колкото и да говорим за това.

Ако се върнем дори преди 1944 година, ще видим, че сме имали твърде малко и твърде кратки периоди, в които страната се е самоуправлявала демократично.

Накратко – демократичната политическа култура няма корени в България. Това позволява да избуяват явления от типа на ГЕРБ. Това позволи и на бившата комунистическа партия да удържи политическите си позиции в страната.

Какво означава граждански контрол върху властта? Каква е разликата между лумпенизирането, каквото видяхме в голямата част на последните протести и ефективното гражданско общество?

Ще започна малко по-отдалеч – една демократична система работи добре, когато всеки, който упражнява власт, изпитва върху гърба си три вида натиск: натиск по вертикала – отгоре надолу, да го кажем условно от неговия шеф; натиск по хоризонтала от други институции, които по някакъв начин контролират или са взаимодействие с неговата и натиск отдолу нагоре, от т.нар. Гражданското общество. От тези три вида натиск, в някаква форма, се проявява само първият вид.

Няма нито достатъчно разделение на видовете власт, за да възникне натиск по хоризонтала, за да може, например, шефът в МВР да се притеснява от прокуратурата или от съда, както и прокурорът да се тревожи от МВР или от съда, нито натиск от гражданското общество. Такива институции на гражданското общество имаме проформа, но те са подчинени от изпълнителната власт – вземете пример с медиите. Медийният натиск е изключително важен, за да го има този натиск отгоре надолу.

Именно неразвитостта на хоризонталния натиск и този отдолу-нагоре, образно казано, не ни дава възможност да усетим този модел на управление, който добре функционира в Европа.

Извън това - в последните няколко години на власт е партия, която категорично не допуска нито разделение на властите, нито функциониране на гражданските институции.

Ние сме променили изцяло алгоритъма на демократичността?

Да, натискът е само отгоре. Фактически България е фасадна демокрация. Обстоятелството, че публичното говорене изглежда относително свободно, е само привидно, защото ние си говорим, например, но това, което си казваме, не може да излезе в 90% от медиите поради това, че ще бъде спряно пак отгоре-надолу – от издатели, собственици, редактори.

Българската демокрация е ценностната обвивка на един по същество реставриран тоталитарен модел на управление на страната. Това е в състояние да опорочи и последната форма на граждански натиск, която като че ли е добре регламентирана и би трябвало да е действаща – говоря за изборите. Има достатъчно примери, че изборите все повече се поддават на натиск отгоре надолу у нас.

Това, която казвате, означава ли, че въпреки служебното правителство, въпреки разширените мисии на наблюдатели, отново няма да има честни избори?

Честността на вота може да бъде гарантирана не на последно място тогава, когато хората са в състояние да упражнят информирано правото си на глас. За да се случи това, те трябва да имат достатъчно широк достъп до информация, а участниците в изборите трябва да бъдат равнопоставени в публичното пространство. А тези условия не са налице у нас. Дали грубите форми на манипулация ще се случат или не, това няма да направи изборите по-свободни – много сме далеч от свободен вот.

С какво си обяснявате липсата на Бойко Борисов в медиите и спорадичните комюникета, които се появяват в една или друга медия?

Това ще бъде част от модела на предизборната кампания на ГЕРБ. Мълчанието на Борисов цели да се засили интересът към бъдещите му изяви в предизборната кампания.

Предполагам, че Борисов ще бъде ключова фигура в някои от най-показните пиарски акции на ГЕРБ.

Трудно ми е да прогнозирам в кой точно образ ще се преобрази Борисов. Той е опитен демагог, така че вероятно ще го направи адекватно. Според мен по-скоро се опитва да излъска образа си на месия и ще се появи с месиански послания към българите. Борисов напълно ясно осъзна, че гражданските протести ще разрушат напълно образа му на строител на нова България, който бе усърдно изграждан през втората половина на мандата на ГЕРБ. Усети необходимостта от промяна на този образ и в момента се занимава с ретуширането му. Ще видим с какъв образ ще излезе, но няма да е същият – няма да е образът на строителя на магистрали. Според мен ще се обърне с лице към бедстващия народ. Но това е само предположение.

Как се обръщаш към бедстващия народ, като миналата седмица вие цитирахте, че от бюджета са откраднати 6 млрд. лв.?

Казах, че са откраднати, но не съм си позволил да кажа, че са откраднати непременно от управляващите. Факт е, че те не са влезли в хазната. Или пък не се използват за това, за което се твърди, че са похарчени. Имам предвид преди всичко рязко намалелите приходи от ДДС и акцизи през цялото време на това управление. Както и крайно неефективното използване на европейските средства и капиталовите разходи.

Не мисля, че някога Борисов си е поставил за цел да работи за хората, което е и отговорът на въпроса ви.

Вижте, не е само у нас така – хубавото на демократичната политическа система е, че принуждава имащия власт да работи за хората, което е продължение на темата с натиска.

Какво искам да кажа: за да може управляващият да запази управлението си, той е принуден да работи за хората. В противен случай той просто не може да остане на власт. В България това не работи. Борисов е политик, който се занимава единствено с консумация на власт. Аз дори не мисля, че той управлява страната в последните години. Може би управлява футболния отбор на Бистришките тигри, но не и държавата.

Ще се опитам да обясня ситуацията с един виц. Пътнически самолет, влизат пасажерите, последни се качват стюардесите и пилотите, само че пилотите са с тояжки и тъмни очила. Настъпва брожение сред пътниците – слепи ли са тези, какво става. В това време слепите пилоти влизат в кабината, двигателите се палят и самолетът потегля по пистата, която се намира на брега на океан. Хората обсъждат това обстоятелство, но се успокояват лека–полека. Самолетът набира скорост, но не излита. Хората пак започват да шушукат, а самолетът продължава да наближава края на пистата, все по-бързо носейки се към океана. Изведнъж някой изкрещява: Ама те бяха слепи! Всички се разкрещяват и докато хората викат самолетът се отделя и излита. Пасажерите се успокояват и си отдъхват, а в кабината единият пилот казва на другия: "Представяш ли си какво ще стане, ако веднъж не извикат?"

Мисля, че така ни управляваха ГЕРБ – когато извикаме, отделяха самолета от пропастта, когато си траем, го забиват долу.

В неделя ГЕРБ откри кампанията си с хора, класически напеви и много ръкопляскания. Как ви се стори това събитие?

Предизборна акция, целяща да демонстрира сила и увереност в изборната победа. Стана ясно, че в кампанията ГЕРБ ще залага преди всичко на това. Целта е да се изгради образът на предизвестения победител и по този начин да се увеличи броят на избирателите, които биха подкрепили тази партия поради страх и конформизъм.

Другият сюжет, който присъстваше в повечето от изказванията, е, че изборите са състезание с левия популизъм, олицетворяван от БСП, в което ГЕРБ е единствената политическа сила, способна да им прегради пътя към властта. Той е насочен към разочарования десен градски избирател, който в сегашната ситуация няма ясно политическо представителство.

Също в неделя бившият депутат от ГЕРБ Емил Димитров обясни, че зад атаките срещу него стоят Цветанов и Фидосова. Каза още, че е заминал за чужбина, защото се страхувал за своя и на децата си живот. Как се обяснявате това изявление?

Като директно обвинение, че Цветанов и Фидосова се занимават с престъпни конспирации. То обаче излиза от човек, намиращ се очевидно в тежък конфликт с тези политици. Невъзможно е да се прецени истинността на подобно обвинение.

В едно от последните заседания на кабинета "Борисов", той бе казал, че щом не го искат за премиер, ще назначи на този пост секретарката си и тя ще изпълнява пак неговите поръчения. Смятате ли, че е възможен втори мандат на ГЕРБ по този модел – с премиер, зад който седи Борисов?

Смятам, че ако моделът на управление, наложен от ГЕРБ през този мандат, се повтори при евентуална изборна победа, те много по-рано, отколкото този мандат, ще се откажат от властта. Страната не може да се управлява повече така. Модел, залагащ на силна централизация, на създаването на картели и държавен контрол върху икономическата предприемчивост във всички области, и на потискане на човешки права няма как да бъде успешен през 21 век в страна от ЕС.

Не искам да обсъждам въпроса дали партия като ГЕРБ може да промени това – мисля, че начело с Борисов няма такъв потенциал. В този смисъл, колкото и да са малки шансовете да има някаква промяна, може би си струва да се опита със секретарката...

Проблемът в България са злоупотребите с власт. Огромните злоупотреби. Той не е породен от ГЕРБ, но достигна немислим връх при ГЕРБ.

Ако ГЕРБ продължат по този начин, ще бъдат принудени да установят диктаторски режим в пълния смисъл на думата. Иначе няма да успеят да удържат властта.

Досега имахме режим, който притежаваше много от характеристиките на диктатура, но беше донякъде квазидиктатура – някак безцелна, диктатура на произвола. Сега, за да могат да овладяват социалното напрежение, ще трябва да дисциплинират страната отгоре додолу, иначе хората няма да издържат и отново ще изскочат нагоре.

Въпросът е да се смени начинът на управление на страната. И скептицизмът ми по отношение на ГЕРБ е, че тази партия, така, както е организирана, не е в състояние да го направи. За съжаление, изпитвам същото и към БСП.

Този основен политически избор, който ни се натрапва, не може да реши проблемите на страната и затова изборите от 12 май ми се струва, че няма да бъдат изход от политическата криза в България.

Смятате ли, че ще може да се състави правителство?

Зависи как ще завършат изборите, но дори и да се състави кабинет, той ще действа в обстановка, която има малки шансове да стабилизира страната.

Има ли опасност ГЕРБ да бъде схванат като новото дясно с оглед на процесите в десницата?

То старото дясно го няма вече – десницата е разбита на изходните си молекули. Хората, които мислят вдясно в България – тези, които поставят човекът над обществото, над държавата, те просто нямат политическо представителство. Много от тях може би ще гласуват за ГЕРБ, за да не гласуват за БСП.

Аз самият смятам, че съм дясно мислещ, а и нямам познат десен човек, който да може да приеме ГЕРБ като истинска дясна партия. А и мисля, че в политическите си действия ГЕРБ не проведе дясна политика, макар по отношение на бюджетните рестрикции да изглеждаше така. Защото важен елемент от дясната икономическа политика е държавата да управлява с малък бюджет и да преразпределя колкото се може по-малко, но не като се разпростира навсякъде, както беше в случая, а напротив – като се свива. И не като ограничава икономическата предприемчивос или като ограбва бизнеса.

Политиката на ГЕРБ не може да се опише нито като лява, нито като дясна.

Мисля, обаче, че изобщо не можем да осмислим проблемите на държавата през лявата или дясната политическа ос. Проблемът на България в момента е какво да изберем – нормално или патологично. За мен ГЕРБ е патологично политическо явление.

Трябва да се примирим с факта, че БСП, ДПС, България на гражданите и "Атака" са нормалното, това ли да разбираме от думите ви?

Нищо нормално не виждам там. Освен може би проекта на Кунева, който изглежда относително цивилизован, но пък е раздиран отвътре и губи влияние.

Не смятам, че нито една от четирите водещи партии в България са нормални. По различни причини. За ГЕРБ съм го казвал нееднократно.

БСП е единствената оцеляла бивша тоталитарна партия, която не се е разграничила от комунистическия режим, макар да го обявихме и в закон за престъпен. БСП е партия, която е биографично свързана с миналото на този режим. Това е все едно една реформирана нацистка партия да съществува в Германия след 1945 година. Как щеше се оправи германското общество, ако това се бе случило?

Програмата на "Атака" съдържа фашизоидни елементи и днес. И общо взето – това е партията, която се опитва да налага не просто националистическа, но фашизоидна символика. Това също не е нормално за една цивилизована страна.

ДПС, независимо от всичките си мимикрии, е една етническа партия, която съществува в разрез с Българската конституция.

Оказва се, че българите предпочитат да избират между 4 субекти, нито един от които не е нормализиран. И ако се замислим, исканията на българите, които излязоха по улиците, няма да изглеждат толкова екстремистки. Да, те безспорно изглеждаха екстремистки, защото бяха изказани така, но дълбоко в себе си те са верни, защото ние нямаме нормален политически модел.

Тези партии разполагат с огромен политически ресурс, за да не допускат други на терена. България е страната, в която се изплащат най-високи партийни субсидии от държавата. Може би защото сме по-богати... За сравнение ще кажа, че в Германия действа подобна система за финансиране на партиите, също им плащат годишна субсидия, изчислявана на годишен глас на парламентарните избори. Само че в бедна Германия тази сума е закована на 85 евро цента на глас, а в България тази сума е 6 евро. Едва ли има друга област, в която българската държава да си позволи да плаща около осем пъти повече, отколкото немската. Защо не го направим с пенсиите? Или пък със социалните помощи – да плащат 8 пъти по-високи, отколкото в Германия.

Това създава и роенето на партиите. Сметнете само колко десетки формации ще участват на изборите, от които повечето ще се борят да прескочат 1% праг, за да получат субсидия от около 500 000.

По този начин се консервира системата - изродени партии, огромни злоупотреби с власт на всички равнища, сливане на властите в България. Само погледнете какво става – доскоро управляващата партия вкарва в листите си шефа на НАП и местен полицейски шеф в Шумен.

В целия този картел, властимащите са оплетени като свински черва. Като прибавим и медийния картел, който е свързан пак с политиците, в страната няма никаква възможност да задействат каквито и да е механизми на граждански контрол.

Има ли оптимистичен край?

Не. Поне в скоро време. От една страна изглежда безнадеждно и невъзможно този опорочен елит да бъде махнат, но от друга страна изглежда невъзможно този елит да управлява по този начин безкрайно дълго време. Той просто е социално неефективен. Ще се случи вица на радио Свободна Европа за Сахарския пясък – ако построим тоталитарен режим в Сахара, ще се свърши пясъкът.

В един момент пясъкът ще свърши и по някакъв начин този режим ще бъде унищожен. Но какви ще бъдат пораженията върху душевността на нашия народ, историческите перспективи, върху възможността едно следващо поколение да се почувства в демократична Европа – не мога да кажа.

Мисля, че сме на границата да преживеем тежка национална трагедия.

Споделяне
Още от Интервюта