С проекторешение на правната парламентарна комисия

ГЕРБ махна АЕЦ "Белене” от въпроса за референдума

Спорът за "правилния" въпрос потъна в правни и политически трикове

Председателката на правната комисия Искра Фидосова. Сн: БГНЕС

След повече от тричасово заседание в четвъртък парламентарната правна комисия махна АЕЦ „Белене” от въпроса за ядрения референдум, подписан от повече от 500 хиляди души. След като представителите на БСП и ДПС в комисията напуснаха заседанието депутатите от ГЕРБ приеха проекторешение, което „редактира” внесения с подписката въпрос. Така на депутатите в пленарна зала се предлага да гласуват за референдум с инициирания преди ден от ГЕРБ въпрос: "Да развиваме ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?".

Формулираният от социалистите и отхвърлен в крайна сметка от комисията въпрос бе "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене”?".

Ключово за спора в комисията се оказа решението на Народното събрание (НС), с което се подкрепя решението на правителството за спиране на ядрения проект.

Законът за референдумите допуска българските граждани да вземат отношение по решенията на НС, а такова решение бе взето през април тази година при прекратяването на проекта за строителството на АЕЦ "Белене", заяви членът на правната комисия и депутат от БСП Янаки Стоилов при представянето на мотивите на партията за свикване на референдум.

Той изброи всички конституционни текстове, както и всички забранителни текстове от Закона за референдумите, за да подкрепи тезата на БСП, че провеждането референдума с техния въпрос няма да е незаконно. ГЕРБ нямат правно основание да подменят волята на българските граждани и ако държат на своето питане, то трябва да проведат два референдума, каза Стоилов.

Той допълни, че въпросът на ГЕРБ няма как да бъде представен като редакция на въпроса на БСП, защото не поражда задължение за правителството.

Шефката на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) обаче възрази, че НС не е взел такова решение, а е подкрепил решение на Министерския съвет за спиране на проекта. Тоест, НС не е иззело инициативата на МС да се разпорежда с енергийни проекти, заяви Фидосова.

ГЕРБ смятат, че гражданите нямат право да се произнасят за конкретни енергийни проекти, каквото е питането на БСП.

Фидосова изтъкна също, че законът за референдумите, гласуван от мнозинството на тройната коалиция, не е изпипан и в него не е предвиден вариант какво се случва, ако всички, които имат право да инициират допитване, го направят в един същи момент. В такава ситуация се оказва парламентът сега, тъй като преди ден ГЕРБ стартираха събиране на депутатски подписи в подкрепа на своя въпрос. Тъй като законът позволява свикване на референдум по инициатива на 48 депутати (а ГЕРБ вече внесоха подписка от 76 депутати), ако след това тя бъде одобрена от НС, няма проблем ГЕРБ да инициират контрареферендум.

Преди това БСП събра над 500 000 подписа от граждани в подкрепа на допитване за ЕЦ "Белене".

Фидосова предложи, вместо да се инициират два референдума, въпросът на БСП да бъде редактиран и да се организира едно допитване.

Ако остане въпросът на БСП, българските граждани може да бъдат въвлечени в противоконституционна процедура, предупреди Фидосова, като повтори становището на партията си, че формулировката на социалистите е противоконситуционна. Освен това може да бъде сезиран Конституционният съд, каквато заявка направи президентът Росен Плевнелиев, който също не е съгласен с формулирания от БСП въпрос и настоява допитването да не е за конкретен проект.

БСП категорично отказват всякакви редакции и са склонни да отстъпят единствено от искането си за допълнение, свързано с държавно участие за изграждането на АЕЦ "Белене".

Истинските намерения на ГЕРБ са първият референдум да е по тяхна инициатива, а не на някой друг, заяви депутатът от БСП Мая Манолова.

Според Четин Казак от ДПС, които подкрепят БСП за запазване на въпроса, ГЕРБ се опитват да лишат допитването от залог, като извадят от въпроса конкретния проект "Белене". Така, както е формулиран въпроса на ГЕРБ, няма да има сблъсък на позиции и няма да има политика, тъй като за всички е ясно, че избирателите и на БСП, и на ГЕРБ ще гласуват за ядрената енергетика.

След повече от два часа спорове бившият конституционен съдия Любен Корнезов заяви пред комисията, че няма смисъл да дебатира и с думите: "Ще се видим в Конституционния съд", напусна заседанието. Веднага след това станалия обичаен за правната комисия спор между Мая Манолова и Искра Фидосова продължи, като в него се намесиха и депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров и народният представител от БСП Янаки Стоилов. Законодателите дискутираха може ли Лазаров да каже правилно думата "конфиденциално", как се държат продавачките на Женския пазар и дали АЕЦ "Белене" е площадка, гьол или бензиностанция.

Съдържателният спор доведе до предложение на Стоилов в крайна сметка в допитването да бъдат включени и двата въпроса - този по инициатива на БСП и изобретеният впоследствие от ГЕРБ. В крайна сметка до такъв вот не се стигна.

Председателят на правната комисия Искра Фидосова поде инициатива по редактиране на въпроса на БСП. В резултат БСП напуснаха заседанието на комисията и оставиха управляващите да приемат "каквото пожелаят", оставяйки дискусията за пленарна зала.

На практика само с гласовете на ГЕРБ правната комисия нанесе редакционни поправки на въпроса, с който БСП събра подписката си :"Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене”?". Питането доби вида на предложението на управляващите: "Да развиваме ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?".

Споделяне
Още по темата
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?