ГЕРБ предлага десетгодишна абсолютна давност за гражданските дългове

Глоби за бивши съпрузи, които не спазват графика за виждане с децата

ГЕРБ предлага десетгодишна абсолютна давност за гражданските дългове

В България да се въведе абсолютна 10-годишна давност за всички дългове, гласят проектопромени в Гражданския процесуален кодекс, внесени в парламента от народни представители на ГЕРБ.

Спорната промяна се обсъжда от години, но досега е въведена само за дълговете към бюджета, които се събират от Националната агенция за приходите (НАП).

Проектът на ГЕРБ, под който пръв се е подписал председателят на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов, съдържа куп сериозни промени в изпълнителното производство, основно в интерес на длъжниците.

Неотдавна БСП също обяви, че ще внесе като законопроект предложенията на омбудсмана Мая Манолова в подкрепа на длъжниците на банки, монополи и фирми за комунални услуги.

Ново начало "на чисто" за всеки длъжник

"С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено“, предлагат депутатите. Разпоредбата няма да се прилага само по отношение на задълженията на едноличните търговци.

Целта на радикалната промяна е да се премахне фигурата "вечен длъжник“, аргументират се Кирилов и колегите му.

В момента в Закона за задълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност за всички вземания и 3-годишна - по отношение на заплати, обезщетения и др. Тази давност обаче може да се прекъсва с предявяване на иск или действия по принудително изпълнение от страна на кредитора.

"От прекъсването на давността започва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците – физически лица“, твърдят народните представители. Те уточняват, че от 2005 г. насам подобна 10-годишна абсолютна давност съществува в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за публичните вземания.

"С уеднаквяване на режима за 10-годишен давностен срок за погасяване на публичните и частни задължения на физически лица ще се даде шанс на гражданите да започнат от нулата, на чисто да градят своята семейна икономика. Достатъчно са защитени и интересите на кредиторите, защото 10 години е един дълъг срок, в който кредиторите реално могат да съберат вземанията си“, твърди Кирилов.

Имотите на длъжници ще се разпродават на по-високи цени

Основната част от проекта на ГЕРБ е свързана с по-справедливото разпродаване на имуществото на длъжниците.

Сега началната цена за публична продан на недвижим имот е 75% от определената му стойност. При втората продан цената пада на 60% от определената стойност. ГЕРБ предлага увеличение на първоначалната цена до 85% и доста по-плавно и умерено нейно намаляване (с по 10% от цената на предходната продан).

За вещи над 5000 лв., автомобили и други задължително ще се назначава вещо лице за определяне на стойността. Предвижда се всяка от страните да може да оспорва определената цена, като поиска нова оценка с назначаване на вещо лице.

Увеличава се и сегашният едноседмичен срок, в който купувачът е длъжен да внесе предложената от него цена. Целта на мярката е да се стимулират покупките с банков кредит и да се увеличи броят на участващите в търговете лица, което ще вдигне и цените на имотите.

Вносителите предлагат и текстове за пресичане на практиката наддавачи в търговете да подават по няколко предложения, едно от които е с много висока цена, от което впоследствие се отказват. Предложения с цена, което е с повече от 30% над началната, ще се считат за невалидни. Премахва се и възможността за подаване на множество наддавателни предложения.

Предвижда се и въвеждането на електронни публични търгове, които според вносителите ще предотвратят възможностите за злоупотреби. Такава практика била развита в малко държави по света като САЩ, Латвия, Естония, Литва, Унгария, Южна Корея, Казахстан.

При електронните търгове участниците не знаят колко лица се явяват в състезанието за покупката на имота. Дава се възможност на самите длъжници да поискат електронен търг още преди съдебната фаза и изпълнителното производство по събиране на задължението им. Целта е те да постигнат възможно най-висока цена за своите имоти.

С промените се въвежда принудително изпълнение върху марка, патент, промишлен дизайн и други обекти на индустриална собственост.

Прави се опит и да се разрешат проблемите около подсъдността на изпълнителното производство, за да не се концентрират делата само в един район.

Предлага се и допълнителна защита в случай на неизплатени заплати и обезщетения за работа.

За да се насърчат длъжниците доброволно да уредят плащането, първата доброволна вноска се намалява от 30% на 20% от задължението.

Вземат се и мерки при запор на банкови сметки да не се посяга върху несеквестируеми доходи.

Солени глоби при непредаване на деца след развод

Депутатите от ГЕРБ предлагат и мерки, насочени към нарастващия проблем с родители, които след развод или раздяла не изпълняват определения от съд режим на виждане на децата.

Те уточняват, че сегашният хибриден режим, който предвижда не само имуществени санкции на некоректния родител, но и принудително довеждане на детето, е силно неефективен.

"Практиката сочи, че при действащите текстове на ГПК предаването на деца, както и личните отношения с деца изключително трудно се реализират, от което страдат децата, както и техните родители, съответно роднини“, твърдят Кирилов и колегите му.

Тъй като решаването на цялостния проблем изисква промени и в други закони, в ГПК депутатите са се спрели само върху глобите.

Те предлагат на некоректния родител да се налагат глоби за всяко неизпълнение на съдебното решение, а не само във връзка с поканата за доброволно изпълнение. Това означава, че ще се начислят глоби при всяко непредаване на детето на съответната дата, които ще се предават за събиране през НАП на съответния съдебен изпълнител. Освен това глобите ще се събират в рамките на същото изпълнително дело. Очакването е тези мерки да доведат до висока събираемост и до "изчезване на чувството за безнаказаност у длъжниците“.

Още от България