* Текстът е откъс от новата книга на Евгений Дайнов "Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009-2013)", издадена от "Милениум". Премиерата ѝ е в четвъртък от 19 часа в зала "Мати", НДК. Водещи ще са Татяна Буруджиева и Цветозар Томов.
От първите години на ХХІ век в България са драстично обезсилвани демокрацията и нейните институции – т.е. имунната система на едно съвременно общество срещу нахлуването на варварски нрави и установяването на господство на човек над човека. Към 2005-2006 година демокрацията е вече, по точния израз на Иван Костов, "фасадна" - т.е. нейните институции съществуват, общо взето, за да бъдат показвани на чужденците, а зад фасадата тече формирането на олигархия. На клуб на богатите и силните, който управлява независимо от демократическите процедури и законовия ред.
Точно по това време се появяват и започват да консолидират своите позиции големите монополисти, наследили големите бандити от прехода в ролята на грабители на обществен ресурс. Липсата на правов ред е забелязана от ЕС в момента на влизане на страната в Съюза и затова България е поставена под специално наблюдение. И с право. Защото да си припомним Маргарет Тачър: "Там, където няма върховенство на закона, свободата се превръща в свобода на силните да тормозят слабите".
Колкото повече отслабва законовият ред, толкова повече се разширява клубът на силните и богатите. По времето на тройната коалиция лъсват близките връзки между правоохранителните органи, мощните частни интереси и света на гангстерите. Постепенно се оголват и връзките между съда и подземния свят – нещо, което сигнализира, че България е разграден двор, в който всеки може да прави каквото си иска.
В тази ситуация България започва да губи суверенитет, тъй като не умее да отстоява националните интереси и да брани националната сигурност. Предвождани от тогавашния президент Георги Първанов, сборище от монополисти и национални предатели превръщат България в "троянски кон на Русия в Европа". Междувременно и националният дух е отслабен от алчността, пошлостта и простотията, които извират от т.нар. елит. Започва златната епоха на онази мерзка вакханалия от разпищоленост,
разгул и дебелащина, която наричаме "чалга".
Усетили жегата зад ъгъла, през 2009 година българите гласуваха за Крали Марко в образа на Бойко Борисов, който да загради двора и въведе ред в него. Получиха обаче варварска орда, която нахълта през разградените дувари и завзе цялото стопанство. За разлика от всички свои предшественици, които поне имаха някаква "кумова срама" и не подчиняваха всичко на личния интерес и личните отношения, ГЕРБ упражняваше властта на принципа "всичко е лично". Простащината, дебелащината и грубата сила бе издигната в култ. Или по думите на премиера: "Вие сте прости, аз съм прост и затова се разбираме".
Държавата бе отвлечена и вкарана като още един участник в клуба на богатите и силните. А те - олигарси, монополисти и просто бандити, започнаха с помощта на държавата да плячкосват страната, нейните ресурси и в крайна сметка – нейните хора, неслучайно наричани от премиера "материал". За разлика от своите предшественици, управлението на ГЕРБ успя да превземе и медиите, превръщайки повечето от тях в свои (и на своите приятели) лакеи.
"Държавата е наша и ще правим каквото си искаме с вас или без вас", стана основният принцип на управление на ГЕРБ. Всички правила на цивилизования живот – и най-вече разпръсването на властта из цялото общество – бяха превърнати в излишни подробности, в някакви утежняващи живота аксесоари, без които се живее по-лесно.
ГЕРБ ликвидира държавността, смаза икономиката, разнебити обществото, потопи културата в пошлост и в крайна сметка почти пречупи духа на българите. Съпротивата, започната от "зелените" и продължена от масовите бунтове през 2013 година, дойде точно навреме, за да спаси този дух от изчезване и нацията от окончателно потъване в сумрака на варварството.
След ГЕРБ живеем в развалини, в каквито не сме живели. Възстановяването след предишни катастрофи – 1990-а, 1997-а – беше сравнително лесно, тъй като основите на обществото бяха оцелели, както и предприемаческото желание на масата българи. Имаше и културен, и духовен хинтерланд, който не бе превзет от предишните разрушители на съвременна България. Този път нямаме тези основи, на които да стъпим и сравнително бързо да излезем от блатото.
Няма и кой да го свърши вместо нас, макар този път да сме в ЕС. Както предупреждава величествената Маргарет Тачър: "Не бива да се попада в капана да се мисли, че Западът може да даде нова форма на други общества".
Този път излизането ще е дълго, защото разрухата е с апокалиптични размери. Който не вярва – да си даде сметка, че в българската история няма самозапалващи се хора. От 2013 година вече има.
Излизането ще е дълго, но отнякъде трябва да се започне. Откъде?
Разбунтувалият се народ сам даде правилната насока. Най-важното е, че самият бунт, самата съпротива е онзи върховен акт на духа, който осмисля самото съществуване на човешките същества. Както пише философът Марк Роуландс (в книгата The Philosopher and the Wolf): "В крайна сметка съпротивата е онова, което дава на нашия живот ценност: нашата съпротива е единственото нещо, което е нашето спасение".
Не само актът на съпротивата, но и нейното съдържание сочат пътя, по който трябва да вървим в следващите години.
Типична българска интелектуалщина – провинциална, надута, страхлива – е да се твърди, че надигналият се народ не знае какво не иска и какво иска. Много добре знае, макар да не го изразява във високопарно-провинциалния изказ на руските и френски книги, към които българската интелектуалщина е наркотично пристрастена.
Посочвайки като свой противник монополите, народът даде съвършено точна характеристика на властта на ГЕРБ. Издигайки искания, съсредоточени върху подотчетността на властта, нейното работене за общото благо, както и върху ефективното представителство на гражданите – с тези искания народът ясно показа какво иска: нова структура и поведение на властта.
Излизането от катастрофата "ГЕРБ" лежи само в една посока:властта в България да бъде (ре)конструирана по начин, който да я насочи към общото благо и да я постави под контрола на ефективно представените в нея граждани.Иде реч за цялостна реконструкция, защото към момента на падането на правителството на Борисов властта е елементарна силова групировка, обслужваща себе си и своите приятели.
Това е правилният изход, защото е политически. А политиката е в основата на едно общество. Онзи, който си оправи политиката, ще има и икономика, и развитие, и благоденствие. Който не – не.
Върху какво обаче да се стъпи, за да се тръгне натам, след като всичко в държавата, обществото и стопанството е разрушено?
Може да се стъпи само върху онова нещо, което се оказа, че надживя ГЕРБ – духа на нацията и на нейните индивидуални членове. Бунтът се надигна като израз на този дух, укрепи го и изведе само него неразрушен от варварските времена.
Както казва Харалан Александров във в. "Преса" от 26 февруари 2013 година:
"...в този сложен и динамичен свят няма място за покорни и наивни поданици. За да имаш право да живееш, трябва да се научиш да бъдеш свободен. Доживях да видя как за броени дни хиляди хора прегърнаха тази истина и поискаха да бъдат свободни, за което съм много благодарен. Това е голямо прозрение и победа за българското общество..."
Стремежът към свобода, култивирането на собствената и на другите свобода – това е съдържанието на духа на всяка съвременна цивилизована нация. Но и тя не пада от небето – може да се каже дори, че свободата е последното нещо, което може да падне от небето. Особено са сложни митарствата на свободата в последните десетилетия в България поради причина, описана още от св. Тома Аквински: "Съвсем естествено е, че хора, които са израснали в атмосфера на страх, ще паднат до положението на зависимост на духа; и че ще ги е страх от всяко действие, изискващо мъжество и усилие".
Подобно мъжество няма нищо общо с онова мъжкарско перчене, което Бойко Борисов наложи като приемлив модел на поведение. Мъжеството – това е да се съпротивляваш, да не навеждаш глава дори тогава, когато изглежда, че няма никакви изгледи за успех. И да полагаш усилието да правиш това час след час, ден след ден, година след година. Мъжеството – това е да имаш достойнство. Да не лакействаш и да не слугуваш, да не си търсиш покровител или господар, да не търсиш бързи "врътки" и "писта" за далавери. Именно затова всички международни документи, имащи отношение към правата на човека и гражданина – всички, – обосновават правата с това, че те произтичат от нещо, което само човешкото същество има: достойнство.
"Човек трябва да стои изправен сам, а не да бъде държан в изправено положение от други", пише Марк Аврелий в залеза на римската цивилизация, давайки полезна и днес дефиниция на достойнството.
Излизането на България от катастрофата "ГЕРБ" може да започне само тогава, когато достатъчно българи започнат да стоят изправени сами. Само така ще може да се излезе от варварството, защото в крайна сметка то е господство – т.е. зависи от това повечето хора в повечето време да не стоят изправени.
Когато достатъчно хора застанат изправени, дори в България те ще могат да породят обществен договор, който да преоснове държавата върху основите на цивилизацията. Договор, може би подобен на този:
"Ние имаме следните Истини за самоочевидни, че всички Хора са сътворени равни, че те са надарени от своя Създател с някои неотменими Права, че сред тях са Живот, Свобода и следването на Щастието – и че за да се осигурят тези Права, Хората изграждат изпомежду си Правителства, чиято справедлива Власт произтича от Съгласието на Управляваните, и че когато някоя Форма на Правителство стане разрушителна за тези Цели, Хората имат Правото да го променят или отменят, и да съградят ново Правителство, полагайки неговите Основи на такива Принципи, и организирайки неговата Власт в такава Форма, които да им изглеждат най-подходящи, щото те да могат постигнат своята Сигурност и своето Щастие".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
59 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Вместо да погледне себе си, като идеолог на ДСБ, и провалите на сините, тръгнал да ни разправя, колко лош е Борисов. На калпавия гуй космите му пречат.
57, само че Дайнов агитира вече за комунистите: http://www.focus-news.net/?id=n1764706
Велиоколепна е книгата на Дайнов.Трябва да я прочете всеки българин до 12 май,та белким му светне за кого трябва да гласува- бюлетина 27!
54, нищо не е вярно, освен опитът да вземе желаното за действително.
Протест на лумпени не може да свали правителство. В подобна ситуация и с много по-мащабни протести през 1982 г., Тачър изпрати полицията срещу тях, изчисти площадите и после спечели още два пъти изборите (щеше и трети път, но бе свалена от своите).
Тук Борисов се оттегли, защото бяхме вече в почти предизборна обстановка и нямаше време за по-твърда реакция. Всъщност точно такава бе очаквана от организаторите и подбудителите на протестите, …
за да я употребят в своя полза. Ходът на ГЕРБ бе тактически правилен.
Никакви икономически показатели не говорят за по-сериозна криза от тази, която има и в други европейски държави. Дори успяхме да се опазим от далеч по-лоши сценарии благодарение на строгата финансова дисциплина.
Около десеттина са до болка познатите ни "интелектуалци" като Дайнов,които "незнайно" защо ни облъчват постоянно по всички медии и още като чуем името на който и да е от тях, вече знаем какъв ще бъде неговия коментар, "премъдри" съвети и поучения ...!! Отврат! Докога?!
Уваеми N° 53-ти, не се правете на интересен, а кажете какво от написаното от автора не е вярно!
34, не гледай филми на ужасите. Не ти влияят добре на психиката. ;-) Държавата си е стабилна, финансите и икономиката - също. Няма нищо общо със събитията от 1997 г. Кризата увеличи безработицата, като изхвърли на улицата ниско квалифицираните служители и работници и фалира някои лошо управлявани фирми. Днес България постига растеж с по-малко заети и по-малко фирми, които обаче работят по-добре и получават по-високи доходи. Бунтовете бяха на лумпени и декласирани елементи, но те по никакъв начин не могат да задават дневния ред на обществото. Имат да извървят много дълъг път и да променят първо самите себе си, преди да предявяват претенции към другите.
КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
По времето на тоталитарния режим, всички ученици и студенти задължително изучавахме дисциплината „научен комунизъм”. Учеха ни, че когато дойде комунизма ще потекат „реки от мед и масло”, всеки ще работи колкото може, а ще получава колкото поиска, всички ще бъдем равни, ще се обичаме като братя и т.н. В същото време виждахме, че партийните и държавните ръководители имат по-големи възможности от нашите родители, че за техните деца вратите са широко отворени, а за …
нас е отредена последната скамейка, и едва след много труд и късмет бихме могли да направим някакъв пробив напред. Пак тогава, за около две години, имах възможността да наблюдавам една жена, която е била много активен член на комунистическата партия, но впоследствие я изключват и за няколко години дори я интернират. Тя беше началник смяна, помагаше на своите работници, а когато при някой от тях възникнеше неотложен проблем, заставаше на неговата машина и го освобождаваше от работа. Категорично заявяваше, че си остава комунистка. Посочените факти налагаха въпроса, дали Жвков и неговите апапи са комунисти или само се обявяват за такива? След 1989 г. много от нашите политици прегракнаха от викане, че са антикомунисти, което налага обратния въпрос, дали те наистина са такива или само ни лъжат за да получат нашите гласове? КАК ДА ОПРЕДЕЛИМ КОЙ КАКЪВ Е?
Всяка идеология предлага някакви идеи за да привлече избирателите към себе си. Когато възприемем определена идеология, в нас се усилват онези черти, които съответстват на нейните идеи. Преди това, тези черти може да са били почти незабележими, но впоследствие избуяват и се проявяват в поведението ни. Следователно, ако видим как основните постулати на комунистическата идеология рефлектират върху нас, ще разкрием проявите на комунистическия начин на мислене, независимо дали се обявяваме за комунисти, или за яростни антикомунисти.
1. Твърдеше се, че ЩОМ БЛАГАТА СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ПОРАВНО, ЩЕ СЕ ЗАОБИЧАМЕ КАТО БРАТЯ. Няма да коментирам, че е принципно невъзможно (а и несправедливо) да се постигне абсолютно равенство. Ще посоча само, че ако неравенството води до брожения, бунтове и дори въстания, съвсем не следва, че равенството неминуемо ще доведе до братска обич, солидарност и чиста съвест. Равенството може да намали напрежението, но не и да го премахне. Все пак, през първата половина на ХХ век, въпросната идея привлича много хора към комунистическата идеология. Сега тя се проявява най-вече като състрадание, безвъзмездна помощ към съвсем непознати и т.н. По-важното е, че от тази гледна точка, Живков и неговите апапи не може да бъдат обявени за комунисти. Още по-важното е, че постулатът неглижира ролята на контрола и силно преувеличава ролята на съвестта и честността. От този му аспект продължават да ни заблуждават – направо настръхвам, когато някой започне да ни натрапва необходимостта от честни и почтени хора без да спомене и думичка за възможния контрол върху тях. Сякаш честността е дадена по рождение и не се променя при никакви обстоятелства. Между впрочем, посочената по-горе жена веднаж ми заяви, че когато съпругът й (също виден функционер) бил назначен на длъжност от която можел да ползва безотчетно държавни пари, самата тя го попитала защо не вземе малко и за семейството им. Той е издържал на изкушението, но колко от нас също биха устояли? Дори жената, която в борбата си е получила две смъртни присъди, се е поддала! Преувеличаването на ролята на честността и съвестта е една от проявите на комунистическия начин на мислене. Тя се реализира главно чрез назначаване на „свои” хора и прикриване на тяхната некадърност. Нека си припомним как печално известната Калина Илиева зае шефското място на фонда в който работеше, как беше издигната Владимира Янева, как за шеф на РИО-Пловдив беше назначена Павлинка Кацарова, а нейното отроче, с по-малко от една година стаж, беше назначено за заместник директор на голямо пловдивско училище. На тази проява се противопоставят ясните и точни (еднозначни) правила за назначаване, оценяване и отстраняване за всяка държавна или общинска длъжност. Да сте видели някой наистина да предлага такива правила?
2. За да бъде възможно равномерното разпределение, ВСИЧКИ ИЗТОЧНИЦИ НА БЛАГА ТРЯБВА ДА СА ОБЩИ (ДЪРЖАВНИ). Посоченият постулат често е бил абсолютизиран. Още преди гражданската война в Испания се чуват възгласи, че дори и жените трябва да бъдат общи, а в Камбоджа, червените кхмери определят, кой за коя да се ожени и кога да имат деца. Обикновено постулатът се използва като разграничителна линия между лявото и дясното мислене. Искането на повече държавни регулации и одържавяване на някои дейности се приема за ляво, и дори за комунистическо. Искането на по-малко държавни регулации и обявяването на държавата за лош стопанин се обявява за дясно, и дори за демократично. По принцип, колкото е по-развита една система, толкова по ефективна и икономична е обмяната на вещества, енергия и информация между нейните елементи. Следователно, въпросът не е в одържавяването или в раздържавяването, а в ефективността и икономичността, която би могла да се постигне в определен исторически момент, т.е. при определено ниво на науката и техниката. Концесията на питейната вода в София показва, че раздържавяването не винаги е по-доброто решение. Образно казано, бай Иван не се интересува от това, дали водата в чешмата се доставя от държавно или от частно предприятие, а от това дали тя е чиста и ефтина. Приказките, че държавата е лош стопанин, фактически неглижират възможностите за контрол, т.е. те може да се разглеждат като проява на комунистическия начин на мислене, колкото и парадоксално да изглежда това. Демокрацията е система от общоприети правила и механизми за спазването на тези правила. От казаното по-горе се налага изводът, че разграничаването между лявото и дясното постепенно губи смисъл, и не е много правилно одържавяването на някои дейности да продължава да се третира като проява на комунистическия начин на мислене. Последното би могло да се приеме само когато е налице стремеж към безразборно (всеобхватно или неаргументирано от гледна точка на обществените интереси) одържавяване. Идеята за всеобхватно одържавяване отключва властовите заложби на индивида. Все едно, всички в семейството да дават заплатите си на един човек и той еднолично да решава какво да прави със събраните пари. Постепенно този човек ще започне да пренебрегва останалите, ще започне да налага мнението си и може да похарчи парите за нещо, което не е жизнено необходимо. Почти същото се получава и в обществото, но в много по-драстични размери. Например, пенсиите се замразяват, но се строят спортни зали; междуградските пътища са разбити, но се строят магистрали; работните заплати са замразени, но се отпускат тлъсти бонуси за „нашите” хора. Въобще, всеки нерационален разход в държавата може да се разглежда като проява на комунистическия начин на мислене. Тези прояви също би трябвало да се ограничават чрез правила за реални дискусии и контрол при осъществяването на всеки разход. Публична тайна е, че дискусиите са ялови, а контролът почти липсва.
3. Тъй като източниците на блага са в частни ръце, а частниците не биха ги предали доброволно на държавата, третият постулат издига НЕОБХОДИМОСТТА ОТ РЕВОЛЮЦИЯ, т.е. НАСИЛСТВЕНО НАЛАГАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ. Както е известно, всяка революция се подготвя от идеалистите, осъществява се от анархистите, а плодовете й обират прагматиците. Дори в началото на революцията да е имало добри подбуди, чрез различни интриги и далавери постепенно се налагат онези личности, които мислят най-вече за собствената си изгода. Затова би трябвало да се придържаме към еволюцията, където всяка крачка е точно определена и създава необходимите предпоставки за осъществяване на следващата. По-важното е, че идеята за насилствено налагане на идеологията оправдава всякакви действия против инакомислещите и отваря пътя към диктатурата. Независимо дали ще се обявим за комунисти или за антикомунисти, овладяването на медиите и съдебната система, използването на полицията за партийни и дори за лични цели, унищожаването на конкурентния бизнес и толерирането на объч от приближени фирми, са все прояви на комунистическия начин на мислене. Като изключим хората, които са в плен на първия постулат, може да се каже, че този начин на мислене съществува във всеки от нас, но при някои хора той избуява и ги превръща в озверели коне – тъпчат, ръфат, ритат и убиват всичко около себе си. Лесно ще ги забележите и в телевизионните дискусии. Те не дават думата на опонента си. Викат, крещят, уверени, че ще победят. При тях няма аргументи (най-много да се посочи някакво подобие на аргумент). При тях има оправдания, заклинания и голи обещания. Ако помислим малко, лесно ще ги различим, независимо дали са се закичили с повехнала червена роза, със спаружена синя теменужка, с рециклирано жълто минзухарче или с прояден от ненаситни калинки гербер.
ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ДА СЕ ПРЕБОРИМ С ТЯХ Е КАТО ОТИДЕМ ДА ГЛАСУВАМЕ….. ПРОТИВ ТЯХ!
БРАВО ДАЙНОВ. СТАХОТЕН СИ. ДАНО БЪЛГАРИТЕ ТЕ ЧУЯТ НА 12 МАЙ И ПОМЕТАТ ВАРВАРИТЕ ГЕРБ!
Всичко казано е самата истина.Дано на 12 май по голямата част от избирателите не са лумпени