Герджиков не знае за замислената от Филчев съдебната деприватизация

Председателят на парламента Огнян Герджиков не е нито запознат, нито информиран за заповедта на Главния прокурор от 3 септември т.г. за проверка на всички по- големи приватизационни сделки. Запитан дали знае за замисляната от Главна прокуратура "съдебна деприватизация" като "цивилизован начин за възстановяване на справедливостта и законността" в приватизацията, г-н Герджиков заяви вчера пред Mediapool, че за пръв път чува подобна идея. Решенията на заседанието на Главна прокуратура от 5 септември бяха съобщени официално пред медиите шест дни по-късно.

След медиите с намеренията на Главна прокуратура бяха запознати и членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). На днешното си първо след ваканцията заседание те получиха " за сведение" информацията от прокуратурата.

На самото заседание магистратите очакваха да присъства премиера Симеон Сакскобургготски или председателя на парламента Огнян Герджиков, заради обсъждането на стратегия за модернизация и реформиране на българската съдебна система. Вместо поканените на заседанието дойде главният секретар на МС Севдалин Мавров, който извини отсъствието на премиера с голямата му заетост.

До 25 септември стратегията, която е политически ангажимент на управляващите, трябва да бъде представена в Брюксел.

На този етап няма конкретни предложения в стратегията за реформа, каза говорителят на ВСС Йордан Иванов и уточни, че какво точно ще съдържа тя ще реши Министерски съвет. Така министрите щели да поемат ангажимент за стабилизиране на съдебната система.

Според независими магистрати по време на заседанието са изслушани всички претенции на прокуратурата към управляващите по повод очаквани законодателни промени в съдебните закони. Изненадващата акция на Никола Филчев, започнала с вчерашното съобщение за медиите, има характер на рекет към новите управляващи, заявиха магистрати. Прокурорите и днес са заявили, че правомощията им са сериозно ограничени и са поискали чрез промените в законодателството да им бъдат предоставени допълнителни правомощия, следствието да премине към прокуратурата, разрешенията за специални разузнавателни средства да се дават прокуратурата и т.н.

Становището на прокуратурата е, че в никакъв случай не бива да преминава към изпълнителната власт. Както е известно, един от приоритетите на управлението е продължаване на реформата в съдебната система в съответствие с изискванията на ЕС. Една от дискутираните възможности е прокуратурата да бъде част от изпълнителната власт или да се намерят механизми за ефективен контрол над дейността ѝ. Един от най-сериозните дисбаланси към настоящия момент е, че прокуратурата е част от съдебната власт и че нейната дейност не подлежи на никакъв контрол от обществото.