Големи надежди и пречки за банковия надзорен орган на еврозоната

Големи надежди и пречки за банковия надзорен орган на еврозоната

Представяха го на висок глас като решителна стъпка, която тегли чертата под кризата в еврозоната, като най-значимата част от интеграцията на еврозоната от въвеждането на единната валута и последен шанс за възстановяване на доверието в съсипаната европейска банкова система, за размразяване на единния пазар и за даване на възможност на кредитите отново свободно да потекат.

Едва ли очакванията биха могли да бъдат по-големи преди Европейската централна банка (ЕЦБ) да поеме отговорността за надзора на банките в еврозоната, което ще бъде предшествано от оценка на счетоводния баланс, включващ преглед на качеството на активите и тест за устойчивост на около 130 банки, представляващи около 85% от европейските банкови активи.

Всяко повторение на фиаското при тестовете за устойчивост от 2011 и 2012 година, при които големи европейски банки получиха положителна оценка за състоянието си, а скоро след това се провалиха, ще бъде пагубно за доверието в ЕЦБ. Успехът зависи обаче от способността на ЕЦБ да пречупи мощни политически интереси, а това безпрецедентно изпитание за нейните бюрократични умения.

Страните от центъра на еврозоната подозират държавите от периферията, че крият размера на лошите си дългове, периферията пък подозира центъра, а всички подозират италианците, дори италианците подозират италианците, ако се съди по неотдавнашен коментар на италианската банка Intesa Sanpaolo SpA.

Дори стигането до базовия лагер (абсолютно минималното равнище на финансов и правен анализ, който всички са съгласни, че е необходим, за да бъде укрепено доверието в новия единен надзорен механизъм) не е толкова безпрепятствено. Това изисква стабилно общо европейско определение за това как да се измерват лошите кредити, което да може да се използва при прегледа на качеството на активите, за да се извадят наяве скрити загуби.

В момента повечето страни изискват банките да регистрират лош дълг, когато заемът не е изплащан 90 дни, но отвъд това правило националните разпоредби се различават доста, като оставят големи възможности за банките да крият проблеми.

Например, според най-консервативните определения делът на активите от испанската банкова система, класифицирани като проблематични, би нараснал с 4,3 процентни пункта до 30,2 % лоши кредити. Резервите за неизплащаните дългове биха спаднали до 38% спрямо 49%, според оценките на J.P. Morgan.

Делът на италианските проблемни заеми би се повишил с 2,3 процентни пункта до 17,7% , а покритието от резервите би се свило до 32% спрямо 42%.

Очаква се Европейският банков орган да обяви този месец нова уеднаквена дефиниция. Новите правила изискват съгласието на Европейската комисия и едва ли ще станат задължителни до края на 2014 година. Дали националните органи за надзор ще позволят на ЕЦБ да направи преглед на качеството на активите на базата на правила, които все още не са влезли в сила и могат да поставят в неизгодно положение местните банки? Да не говорим за разкриването на собствените им провали.

Въпреки съпротивата ЕЦБ се надява да спечели тази битка като се има предвид залогът и степента на обществено внимание. Почти сигурно е обаче, че други регулаторни сблъсъци ще бъдат избегнати.

В идеалния случай оценката на финансовите отчети и тестовете за устойчивост ще бъдат направени въз основа на уеднаквеното определение за капитал и на общ надзорен подход към изчисляването на рисково-претеглените активи. Много инвеститори се опасяват, че банките и регулаторните органи също така използват вратички в тези правила, за да намалят изискванията към тях за достатъчен капитал.

ЕЦБ обаче просто няма времето и правомощията да хармонизира тези правила преди да поеме надзорните си отговорности в края на 2014 година, посочват източници, запознати с въпроса. Няма и властта да се пребори с многобройните национални изключения, които се разрешават от директивата на ЕС, прилагаща правилата от Базел III - например разпоредбите, свързани с третирането на застрахователните подразделения, миноритарните интереси и отсрочените данъчни активи.

Всеки опит за постигане на общ надзорен подход към рисковите модели, използвани от банките да изчисляват собствените си капиталови изисквания, ще трябва да бъде предшестван от по-задълбочена работа на Европейския банков орган, която се извършва в момента. Като друга възможност ЕЦБ обмисля да поиска от банките да използват минимално предположение за загуби, предизвикани от неплатежоспособност, при тестовете за устойчивост, за да се заемат с най-очевидно занижените данни за рисково-претеглените активи, посочват информирани източници.

Същевременно ЕЦБ вероятно няма да се заеме с най-очевидната слабост в банковата система на еврозоната: продължаващата зависимост на много банки от евтините кредити на ЕЦБ. Тези средства бяха осигурени, за да се даде време на банките да адаптират бизнес моделите си, да наберат капитал и да отпишат лошите активи. Има опасения обаче, че някои банки са се пристрастили към това, което на практика е субсидия, позволяваща им да запазят лошите активи във финансовия си отчет, абсорбирайки капитал, който после не може да бъде използван за нови заеми.

Европейските банки все още дължат 695 милиарда евро (942 милиарда долара) от общо 1,1 трилиона долара, които взеха назаем чрез дългосрочните операции за рефинансиране на ЕЦБ.

Зависимостта на Испания от ЕЦБ намаля, но банката все още осигурява 7,5% от финансирането на системата, според Citi. В Италия и Португалия ЕЦБ финансира съответно едва 5,6 % и 10% , а в Гърция ЕЦБ осигурява значителните 18% от финансирането на системата.

ЕЦБ посочи, че оценката ѝ на финансовите отчети ще включва преглед на финансирането. Няма обаче да бъде необходимо някакво радикално преструктуриране, за да се гарантира, че банките могат да се финансират сами на частните пазари заради липсата на обща опора и несигурност за това как новите европейски правила за участие на кредитори в процеса на финансово оздравяване ще работят на практика. Всъщност президентът на ЕЦБ Марио Драги даде сигнал, че централната банка може да предложи на банките нова дългосрочна операция за рефинансиране.

Дали обаче има значение, ако упражнението не постигне целта си? В краткосрочен план, вероятно, не. Все пак някои национални надзорни органи, включително в Испания и Италия, изглежда се опитват да изпреварят ЕЦБ, като карат банките да вземат допълнителни резерви и да увеличат капитала си. Инвестиционни банкери подчертават, че пазарът е широко отворен за банките в Европа за набиране на капитал, както показа испанската банка Banco Sabadell, като събра 1,6 милиарда евро миналия месец.

Същевременно има признаци, че в Испания лошите кредити са отписани до такива равнища, на които пазарите могат да започнат да чистят. Чуждестранните инвеститори "настояват на висок глас" да купуват активи на испански банки обикновено на цена близо до счетоводната стойност, според Citi. В периферията политиците вярват, че щом ЕЦБ поеме банковия надзор в еврозоната, спасението ще дойде под формата на съживяване на трансграничните придобивания, позволявайки на банките с депозитни излишъци да купуват банките с недостатъчни средства, така че кредитирането отново да започне да расте.

Дори при такова положение постигането на напредък по пътя към банков съюз крие рискове, докато някои банки продължават да бъдат толкова слаби. Ако банките са прекалено немощни да отпускат кредити, икономиките ще изпитват трудности да растат, повишавайки натиска върху случващото се с държавните дългове. Системата ще остане уязвима за сътресения. А насърчаването на създаването на нови трансгранични институции ще създаде нови политически и институционални трудности, ако някоя от тях се провали.

Еврозоната обаче ще живее с надеждата, че това са проблеми за следващата криза. Тогава ще се изясни напълно мащабът на предприетото.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа