Готов законопроект за връщането на "Камчия" и санкциите срещу Русия продължава да чака подкрепа

Народните представители от "Продължаваме Промяната - Демократична България" Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова са разработили законопроект за връщането на санаторно-оздравителния комплекс "Камчия" и замразяването на руски имоти, собственост на санкционирани лица. Това става известно от публикация във фейсбук профила на Мирчев.

Той уточнява, че двамата очакват подкрепа за законодателната инициатива от цялата парламентарна група, както и от други политически сили.

"Законодателната инициатива е силно закъсняла, особено с оглед продължаващата война на Русия в Украйна. Международни санкционни мерки в този смисъл са налице от 2014 г., като в отговор на неспиращата агресия на Русия се приемат и нови. За да може България да изпълни задълженията си по прилагане на тези международни ограничителни мерки, е задължително да бъде приет конкретен закон", пише в профила си Мирчев.

Народният представител уточнява, че законопроектът предлага и поддържане на публичен списък на санкционираните лица на интернет страницата на Министерството на външните работи, с цел гарантиране на правата на трети лица.

Още през август миналата година Mediapool съобщи, че вече има готов законопроект за прилагане на международните санкции, включително тези срещу Русия, който е подготвен от ПП-ДБ. Въпреки това въпросното законодателство все още не е обсъдено в комисиите на Народното събрание.

Очакването беше една от първите цели на бъдещия български санкционен закон да бъде руската база в курорта "Камчия", чийто собственик е правителството на Москва.

Разследване на Mediapool, публикувано в началото на миналата година показа, че България на практика бойкотира санкциите на ЕС срещу руски граждани и компании, наложени още след анексирането на Крим през 2014 г.

След руската инвазията в Украйна през февруари 2022 година санкциите на ЕС бяха разширени срещу стотици руски граждани и компании, но България продължи упорито да не прави нищо по този въпрос.

Страната реално е единствената в ЕС, която не е наложила санкции на нито един руски граждани или на руска компания от санкционния списък на ЕС, защото процедурите са направени така, че да не работят.

Единствената приличаща на санкционна мярка, предприета у нас до момента, за която се чу публично, е отказът през май 2022 г. на Агенцията по вписванията да позволи на бившия финансов министър Милен Велчев, брат му Георги Велчев и финансиста Красимир Катев да придобият бизнеса на руската банка ВТБ в България.

За последната година в ЕС са замразени над 300 милиарда евро на руските банки и имущество за 20 милиарда евро на руските олигарси. Дори Унгария, която често защитава руски позиции в ЕС, е запорирала руски активи за над 900 милиона евро.

По последни данни в България близо 300 000 руснаци притежават над 500 000 имота, макар част от тях да започват да продават собствеността си под натиска на международната конюнктура. След началото на войната Русия обяви България за неприятелска държава, а почти всички високопоставени руски политици и бизнесмени попаднаха под западните санкции.

В същото време в България Националната агенция за приходите (НАП) е единствената институция, която е посочена като отговорник по санкциите срещу Русия. Липсата на координация между различните институции води до това, че страната реално не прилага европейския санкционен регламент.

Най-сложният въпрос остава прилагането на санкциите срещу Русия заради инвазията в Украйна, защото те включват замразяване на финансови активи и имущество. В сегашното българско законодателство изобщо липсва легална дефиниция за "замразяване" на имущество, както то се прилага от останалите държави в ЕС по отношение на руските активи.