Грънчарова отчете и напредък, и "обезкуражаваща" липса на присъди

Полето на влезлите в сила съдебни присъди у нас стои обезкуражаващо празно, коментира министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова (НДСВ) по повод мерките, които България предприема в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Давам си сметка, че нерядко разследваните случаи са много сложни от правно-техническа гледна точка, но там много ни липсват резултати, каза Грънчарова, която в неделя отчете, че след критичния доклад на Еврокомисията от юли са изпълнени повечето от набелязаните мерки в областта "Правосъдие и вътрешни работи" и остава да бъдат приети още няколко закона.

Според нея тенденцията, която се наблюдава през септември и октомври, е активизиране на усилията на всички български институции. Тя нарече "добър пример за противодействие на престъпността” операцията срещу т. нар. братя Галеви в Дупница (приключила без повдигнати обвинения срещу двамата "босове", освен това, че разгласили следствена тайна, представяйки по телевизията протоколите от обиските бел.ред.) и повдигнатите тази седмица обвинения срещу бизнесмена Христо Ковачки .

Тези случаи ще бъдат успешни, ако обвинението бъде солидно да издържи в съда, добави Грънчарова.

"Съдебната система има болезнена нужда да докаже, че е ефективна, професионална и независима, в момента, в който цялата ни държава е под специфично наблюдение”, поясни министърът.

Очаква се случаят със считания за второ по богатство българин Христо Ковачки, който бе обвинен за укриване на данъци в особено големи размери, да бъде включен в следващия отчет на правителството пред Европейската комисия.

Гергана Грънчарова каза, че докладът на ЕК от юли е най-негативният, получаван досега от България, включително и от периода преди присъединяването, и че страната ни не може да си позволи повече такива оценки.

В ЕС към момента има разбиране, че усилията в страната се засилват, но без резултати, които да показват, че системите функционират, ще е много трудно качествено да се промени констатацията на ЕК, каза Грънчарова.

Като посочи, че все още няма ефективен парламентарен контрол върху работата на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), министърът изрази надежда до края на месеца това да се случи с усилията на управляващите и опозицията.

Според Грънчарова няма да е ефективен контролът върху ДАНС, ако той е упражняван само от представители на управляващото мнозинство. В парламентарна комисия за контрол на ДАНС и подкомисия за НСО, НРС и военно разузнаване, гласувани в четвъртък от тройната коалиция, участва само мнозинството.

Грънчарова информира, че предстои Министерството на икономиката и енергетиката да внесе в МС правилник за разпореждане с имущество - държавна и общинска собственост. Министерствата трябва поставят на интернет страниците си освен линк към информация за корупционни практики, и да оповестяват данни за това как администрацията е реагирала при констатирането на подобни практики

Грънчарова допълни, че трябва да бъде решен въпросът за статута на следствието.

От общо 49 мерки 35 са изпълнени или са в процес на изпълнение, отчете министърът. Сред неизпълнените има 4 акта на Народното събрание, които се очаква към края на проверявания период да бъдат реализирани, отчете тя.

Грънчарова информира, че докладът на ЕК през февруари се очаква да бъде "твърде технически", което означава, че ще има конкретен преглед на критиките в предходния доклад и едва ли ще бъдат включени политически заключения.

За България докладът ще е важен от гледна точка на това каква тенденция ще открои ЕК - дали Комисията преценява, че в страната има нов тип сътрудничество по отношение на критиките в областта на правосъдието и вътрешните работи, дали ЕК смята, че има засилване на усилията на всички институции и дали може със съвместни усилия да идентифицираме конкретни резултати, обобщи министър Грънчарова.

ВСС ще проверява на място "знакови дела"

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще извърши проверка на място по движение на знакови дела, каза в неделя пред БНР Иван Димов, член на съвета.

По думите му това са делата, свързани с групата на Марио Николов, обвинена за източване на европейската програма САПАРД, и делата срещу бившия шеф на "Топлофикация – София" Валентин Димитров.

ВСС също така ще провери на място още едно дело по САПАРД, както и делото срещу Боян Петракиев – Барона, образувано в средата на 1990-те години, което още не е видяло бял свят и има опасност догодина да изтече давностният срок.

Голяма част от наказателните дела у нас се връщат за доразследване заради нарушения от органите, които ги разследват, каза Димов. Те са свързани преди всичко с нарушаване правото на защита на подсъдимите.

Освен това "буди смущение по-големият процент на върнатите за доразследване дела в Софийския районен съд – 26%". От почти 10 000 решени дела, 2 500 са върнати за доразследване, съобщи членът на ВСС.