Граничният евроконтрол ще действа и при тероризъм и хибридни войни

Европейската агенция за граничен и брегови контрол, която се разглежда като първа стъпка на създаването на обща европейска армия, ще започне работа още през тази година, като начало с "един батальон“ от 1500 души. Тя ще реагира не само при проблеми с бежанците, но и при заплаха от тероризъм, с трансграничната престъпност, контрабандата и дори при хибридни войни. Това съобщи евродепутатът от ЕНП и докладчик по въпроса Артис Пабрикс от Латвия пред журналисти във вторник.

Ден по-късно Европейският парламент ще гласува регламента за създаването на новата агенция, която се разглежда като продължение на службата "Фронтекс“. В сегашния си вид "Фронтекс" разчита на кадри и материални ресурси, които държавите-членки му предоставят доброволно, и няма оперативни правомощия. Новото е, че сега агенцията ще има собствен бюджет, "армия“ и техника, които ще растат до 2020 г.

"Това е второ издание на "Фронтекс“ - по-мощно и обезпечено“, коментира Пабрикс.

Всяка държава ще участва с различен брой гранични полицаи в новата служба. България ще се включи с 40 души.

Европейската агенция за граничен и брегови контрол се създава след като в края на 2015 г. Австрия, Германия, Дания, Словения, Унгария, Франция и Швеция върнаха граничния контрол, заради стотиците хиляди мигранти, влезли незаконно в ЕС през Италия и Гърция. "Целта е шенгенското пространство да бъде опазено, а заедно с това и свободното преминаване на стоки и хора“, каза Артис Пабрикс.

По думите му новата агенция ще действа и в страни извън Шенген, каквато е България, както и с трети страни извън Европейския съюз, "заради хилядите, които минават през Балканите и никой не ги пита къде отиват“.

Численост, бюджет и техника на агенцията

Европейската агенция за граничен и брегови контрол е безсрочна. Ще започне работа до края на годината с 1500 служители - "почти един батальон“ по думите на Пабрикс. Предвижда се броят им да расте до 2020 г.. Не изключваме възможност служителите да нараснат и до 3000, каза представителят на Европарламента.

За тази година бюджетът на новата агенция е малко над 300 млн. евро. Планирано е той да бъде увеличен с 50% още през тази година и с още 50% през 2017 г., каза Пабрикс. По думите му до 2020 г. е заложено повишаване на бюджета на агенцията, но точни разчети не бяха дадени.

Пабрикс сравни парите на новата агенция с разходите на Латвия за отбрана, които са около 400 – 500 млн. евро годишно и констатира, че бюджетът на новата агенция "не е прекомерен и сумата ще свърши добра работа“.

Средствата са необходими за купуване на техника и плащане на пътните и квартирните разходи за разполагане на екипите за бързо реагиране.

Полицаите в екипите за намеса ще получават заплатите си от своите държави. Когато не са на мисия, те ще живеят в тях и ще имат готовност за разполагане в кризисните точки до три работни дни при нужда.

Предвижда се за нуждите на новата агенция да бъде купена дребна техника - очила за нощно виждане, безпилотни наблюдателни средства, автомобили, машини за взимане на пръстови отпечатъци например. Голяма техника като кораби и самолети няма да се купува, те ще се наемат, каза Пабрикс.

Езикът, на който ще си говорят служителите в новата агенция, не е изрично посочен в регламента, но се подразбира, че ще бъде английски, защото е най-говоримият, отговори Пабрикс на въпрос.

Заложено е още да има офицери за връзка, които ще отговарят за комуникацията между страните.

Правомощията на силите за бързо реагиране

В регламента са заложени три варианта за действие на силите за бързо реагиране.

Първият е при поискване на помощ от съответната страна член. Двете страни уточняват оперативния план за действие и корпусът трябва да реагира до една седмица.

Вторият вариант предвижда случаи, при които държава членка не иска помощ, но новата агенция смята, че е необходимо да бъдат предприети коригиращи мерки. Тогава се договаря оперативен план за действие заедно с Европейската комисия за тази страна.

Третият вариант предвижда случаите, ако държава членка откаже да изпълни решението на ЕК. Тогава съседните страни членки имат право да въведат граничен контрол за срок от 6 месеца, каза Пабрикс.

Той беше категоричен, че държавният суверенитет на страните членки не се засяга, защото никой не може да разположи "батальона“ без съгласието на приемащата страна. Напротив новата агенция ще бъде в помощ на държавите членки, смята докладчикът по въпроса.

Пабрикс си дава ясна представа, че новата агенция не е "панацея“, но е една от първите мерки за решаването на проблема с бежанската криза и такива като тероризма, трансграничната престъпност, контрабандата и т.н.

Относно руския поглед върху корпуса за бързо реагиране като заплаха за сигурността на Москва Пабрикс, който е бил военен министър на Латвия, отбеляза, че през последните 10 години руската страна е увеличила многократно военното си присъствие в източната част на ЕС. „Те очакват ние да стоим със скръстени ръце, но това няма да се случи и тази асиметрия на силите трябва да бъде преодоляна, за да защитим европейските ценности“, каза Артис Пабрикс.