Гръцката криза и уроците за България

Всякакво шикалкавене и отлагане на съдебната реформа обрича България да стане за ЕС още една “Гърция”

Бойко Ноев. Снимка: БГНЕС

Късно вечерта след срещата на върха на 19-те държави от еврозоната, на въпрос защо в неделя трябва де се съберат лидерите на всички 28 държави-членки на ЕС, председателят на Комисията Юнкер отговори: “...защото въпросът засяга всички, ситуацията са отразява на България, Румъния и други страни...”. Това признание от най-високо европейско ниво може да има две тълкувания.

Първото, че предупрежденията за реални рискове за българската икономика и сигурност не са безпочвени. Дебатът у нас обикновено се свежда до гарантирания имунитет на българските банки с гръцка собственост. Но социално-икономическите ефекти, базирани на значително обвързаните икономики, в т.ч. инвестиции, имиграция, търговия, туризъм и на невидимите на повърхността системни връзки между двете страни, ще бъдат трайни и еднозначно негативни.

Въпреки, че все още не се дискутират, последствията за българските интереси на сигурността също ще бъдат рязко неблагоприятни. И тук не става въпрос само за краткосрочните трусове при възникването на очаквани социални вълнения, хуманитарни кризи и обещаното от правителството на Сириза пренасочване на бежанските потоци “към Европа”. Отслабването на гръцките сили за отбрана и сигурност ще има дългосрочни геополитически негативи, поради променящия се баланс в гръцко-турското регионално съперничество и последствията от това за НАТО и за България, като непосредствено граничеща страна.

Това е едното възможно тълкуване на думите на Жан Клод Юнкер. При посрещането на тези рискове България без съмнение ще може да разчита и на солидарността на съюзниците си от ЕС, а и отвъд океана. Разбира се, ако намери правилния език.

Има обаче и второ възможно тълкуване на думите на председателя на Европейската комисия. Срещата на върха на 28-те в неделя ще отправи може би най-силното в историята на ЕС досега послание, че спазването на общите правила е задължително. То ще бъде едно ясно предупреждение какво ще се случва оттук нататък, когато тези правила се нарушават. И не трябва да има никакво съмнение какъв въпрос ще стои пред останалите лидери, когато думата вземе премиерът на България, най-бедната и, според наложения образ, и най-корумпираната държава-членка. И този въпрос е пределно ясен - до кога и българите ще имитират реформи, до кога ще лъжат, че имали сериозни намерения и политическа воля за ремонт на съдебната си система, която е ключово препятствие пред по-нататъшната им интеграция в Европа. И която, апропо, е ключово условие за собственото им благоденствие...

Кулминацията на гръцката криза съвпада с един своеобразен пик на българския дебат за бъдещето на съдебната ни система. Противниците на реформата правят всичко възможно да превърнат този дебат в юридически, да пратят дискусията в “комитет”, където той да се изроди в параграфи и членове от наети за целта близнашковци и подобни “авторитети”. Залогът за техния успех е голям - България да остане в периферията на интеграционните процеси, където ще господстват не редът и законът, а #Кой с неговите медии, прокуратури и бизнеси. Където евроазиатското ще надвива над европейското и над евроатлантическото като ценности, икономика и начин на живот. Където “белите” инвеститори ще бягат, икономиката ще мъжделее и парите за образование, здравеопазване и отбрана никога няма да стигат...

Бойко Борисов, неговото правителство и управляваща коалиция трябва ясно да покажат, че за тях въпросът за реда и законността, за премахването на туморите от съдебната власт е висш политически, а не експертно-юридически въпрос. Не може конституцията на България да се сочи като препятствие пред европейското бъдеще на децата ни. Тази конституция е писана от народните избраници и те същите имат не просто възможността, а задължението да адаптират този документ към очевидните потребности. Как това трябва да стане вече е ясно и на хората без юридическо образование. Всякакво шикалкавене и по-нататъшно отлагане означава обричане на България да стане за ЕС още една “Гърция” с всички последствия от това.

AnchorТрусовете от гръцката криза, независимо от крайния ѝ изход неизбежно ще предизвикат решителни действия за укрепването на ядрото на ЕС, на еврозоната. Това ще отнеме основната политическа енергия на водещите държави, ще намали възможностите им да наблюдават и решават проблеми на периферията. Не само, че едно ново разширяване ще се отложи за още по-далечното бъдеще. Самата днешна периферия, в чиято най-далечна орбита днес се върти България ще остане още по-аморфна и нехомогенна. Дали това ще се нарича “Европа на две (или повече) скорости” или по друг начин, не е толкова съществено. И ако за страни като Дания, Чехия и някои други, да не говорим за Великобритания въпросът за членството към “елитния клуб” на ЕС е въпрос по-скоро на тяхна воля, то за България това далеч все още не е така.

На срещата на върха на ЕС на 12 юли премиерът Бойко Борисов трябва ясно да сподели с европейските си колеги едно категорично разбиране за солидарността, за общите правила и отговорности, както и готовността на България да участва в извънредните усилия на ЕС по спасяването на Гърция, каквото и това да означава. На път обратно за София, той трябва още в самолета да запретне ръкави и незабавно да поведе онези, които искат България да бъде в Европа, в едно ускорено парламентарно усилие за приключване на съдебната реформа. Ако трябва и без ваканции. Такова лидерство днес е хиляди пъти по-важно от магистрали, местни и други избори и всевъзможни лентички. Това ще бъде най-категоричното доказателство, че България вярно е разчела уроците от гръцката криза.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?