Гражданинът К. срещу Димитров

С две жалби срещу зам.-министъра на правосъдието Марио Димитров се сдоби „Труд" вчера.

Едната е анонимка, изпратена до инспектората на министерството още по времето на Теодосий Симеонов - на 12 декември 2000 г. В нея неизвестният автор не оставя незасегнат нито един щрих от образа на Димитров, включително и интимните му отношения.

Авторът откровено признава, че пуска сигнала, за да се вземе „правилното решение" - Димитров да не бъде назначен за председател на окръжния съд в Ловеч.

Тази жалба „Труд" получи без проблем от правосъдното министерство. Любопитна подробност e, че тя е резюлирана от Тедосиий Симеонов така: „За проверка, ако се окаже, че жалбата не е фалшива." На плика, с който тя пристига, има посочен адрес и женско име на подателя - Светослава Петрова от Плевен. Обратна разписка на „Български пощи" показва, че такова лице няма.

Втората жалба е до Ловешката окръжна прокуратура от 6 юни т. г. Донякъде тя се покрива с написаното в анонимката от Плевен. Именно тя е повод за делото срещу Димитров.

„В отговор на интереса на обществеността" Върховната касационна прокуратура (ВКП) разпрати вчера до медиите своята позиция за следствието срещу Димитров. (факсът, изпратен от името на ВКП, няма номер на подателя, няма подпис и печат, а автоматично отбелязалата се дата на изпращане е от 26 декември 2000 г.)

Повод за делото срещу Димитров според ВКП е „жалба от гражданина К." от 6 юни 2002 г., пише във факса. Г-н К. се оплаква, че „през 2001 г. М. Димитров, като съдия в Ловешкия районен съд, незаконно е отказал да му върне внесената парична гаранция, като му било внушено, че това може да стане срещу „известна сума пари", съобщават от прокуратурата.

„Гражданинът К." е Стефан Йосифов Караилиев от гр. Ловеч, става ясно от документа, който „Труд" откри. На една страничка г-н Караилиев се жалва, че на 25 юни 2001 г. Марио Димитров е отказал да освободи внесената от него гаранция от 1500 лв. за друг човек - Иван Дончев. Оказало се, че Дончев имал и друго наказателно дело, по което бил осъден, а г-н Караилиев не бил съгласен с внесените от него пари да се обезпечава друго наказателно дело. Никъде обаче в жалбата г-н Караилиев не споменава да му е внушавано, че връщането на гаранцията „може да стане срещу известна сума пари", както се твърди в съобщението на ВКП. Няма и намек за такова твърдение. Откъде от ВКП са останали с такова впечатление, още не се знае.

Чак на финала на жалбата г-н Караилиев „сигнализира" и за прословутата отменена от Димитров заповед за арест. В нея не се споменава нито име, нито инициал. Такъв обаче се сочи във факса на прокуратурата. Така се разбира, че става дума за прословутия случай с Гриша Ганчев. Тази жалба прокуратурата използва като повод за образуване на дело срещу Димитров.

Гражданинът К. показва учудваща компетентност. Той е категоричен, че отмяната на заповедта не е от компетентността на съдия Димитров. ВКП също смята, че Димитров е иззел правомощия на окръжния съд и е извършил длъжностно престъпление.

Странни са твърденията, че така е било осуетено наказателното преследване срещу Ганчев, твърдят юристи. Факт е, че срещу известния бизнесмен веднага е образувано дело, в резултат на което той е осъден на наказателна глоба.

Що се отнася до заповедта за арест на Гриша Ганчев, нямало съдия, който да не я отмени като явно незаконна. Тя е издадена от сержант, а не от началника на РПУ-то. В нея не е посочено законовото основание за задържането на Ганчев, нито къде точно да бъде прибран.

За разлика от авторската жалба на г-н Караилиев, анонимката срещу Марио Димитров от 2000 г. е много по-пространна и атрактивна. Неизвестният автор (който заявява, че пише от името на още много граждани) е възмутен от „корумпираното поведение и връзки на председателя Димитров с групировките в Ловеч". Прави впечатление, че анонимният подател още тогава е описал освобождаването на Гриша Ганчев от ареста, както и че „всяка година Марио Димитров прекарва коледните празници в Германия". Заминал за Германия и на другия ден след пускането на Ганчев.

Обяснението, което Димитров даде пред „Труд", звучи така: „Имам приятели в Германия, които всяка година ми пращат покани. Тогава имаше визов режим, ако не съм бил подготвен за пътуването, преди да пусна Ганчев, и пари да ми е дал, не бих могъл да замина.

„Марио Димитров явно демонстрира финансова мощ и служебно положение", е написал анонимният смелчага. Димитров притежава магазин и луксозно заведение в с.Торос, където често сменя автомобили, подпомагащи бизнеса му.

„Не аз, а родителите ми имат заведение за барбекю и магазин за хранителни стоки", отговори Димитров. По същия начин контрира и обвинението, че е участвал в аптечната приватизация на Ловеч: -„Сестра ми е оптик по професия, оптиката ѝ е около 40 квадрата." В кабинета си Марио Димитров правел бизнесконтакти и реализирал сделки, пише авторът на анонимката. По искане на ВКП местното РДВР направило проверка и не открило такива следи. Без проверка „Труд" остави само намеците за „неморален личен живот" на съдията.

Марио Димитров
Никога не съм бил кандидат за поста председател на окръжния съд в Ловеч. Това заяви вчера зам.-министърът Марио Димитров пред „Труд". Не са ми предлагали. През май 2001 г. депутати от СДС ме попитаха дали ще бъда лоялен към тях, ако ме направят председател на окръжния съд. Отговорът явно не ги задоволи. После получих анонимно писмо, в което ми се казваше:„ "Ще направим всичко възможно да не станеш председател на окръжния съд." Аз не станах председател, станах зам.-министър.

Миглена Тачева
Искрено съжалявам, че заради баталиите около нас пропуснахме да се простим по достойнство с един велик българин - Николай Хайтов. Аз не разбирам кой се притеснява от Миглена Тачева, за да се търси под вола теле. Аз лично нямам никакви притеснения за това, което съм направила като юрист за защита на държавния интерес.

Няма добро за оногова, който постоянно се занимава със зло - така пише в Библията.