Гражданският сектор на Изток и на Запад

Политическите трудности, които засягат фондациите в някои европейски страни, ни разкриват, че те вече са станали политически играчи. Ако досега са били аполитични, те се трансформират – вече не притежават лукса да останат деполитизирани субекти.

Говорим за Европа и Европейския съюз като общо споделено пространство. Различните държави обаче имат свой собствен дневен ред – политически, икономически, социален, културен… Какви са приоритетите на неправителствения сектор в Германия и Полша и как тe съвпадат с този дневен ред?

Магдалена Пекачка: Мисля, че работим в диаметрално противоположни среди. Би ми се искало да живеех в Германия точно сега… В момента гражданският сектор в Полша функционира в доста утежнена обстановка. Партията "Право и справедливост“ управлява повече от 3 години. В едно интервю през 2008 г. председателят ѝ публично заяви, че гражданският сектор е враг на правителството. Очевидно обаче вече са си взели някаква поука и в момента се опитват да съградят фиктивно гражданско общество по оста на дясното консервативно крило. Но организации с либерални демократични ценности попадат в черния списък. Последният развой на нещата е, че има нова институция, която трябва да укрепи изпълнението на тази цел – Национален институт за свобода, предназначена уж да развива гражданското общество. Това е и малко парадоксално, все едно държавата да го изгражда сама! Идеята е да се централизира публичният ресурс към определени неправителствени организации, защото 60% от тях получават такъв тип държавно финансиране. Зад тези маневри се крие намерението да се подбира коя именно организация да получава финансови средства.

По този начин ще пренасочват публичен ресурс към, да кажем, консервативно-религиозни и патриотични организации?

Магдалена Пекачка: Точно така, искат да градят гражданското общество с националистически, патриотичен и консервативен уклон. Преди година например възникна нова асоциация, свързана с консервативното крило на партия „Право и справедливост“, която спечели голямо финансиране за проект за превенция на домашното насилие. Правителството иска да предефинира понятия като „грант“, „публичен бенефициент“, да отреже паричните средства за организации с либерална принадлежност, за демократични сдружения за правата на жените, както и всякакви обществени групи, настроени опозиционно срещу политиката на правителството. Мнозинството от неправителствените организации, включително фондациите, не се разглеждат като надежден партньор на държавата.

Г-н Олденбург, виждате процесите в Полша. На този фон гражданските организации в Германия вероятно имат лукса да работят свободно и да експериментират?

Феликс Олденбург: Работим в коренно различна социално-политическа обстановка, но живеем в общ свят с общи тревоги и опасности. В Германия има 22 000 дарителски организации, секторът расте, радва се на високи нива на обществено доверие. Има някои икономически препятствия като ниския инвестиционен интерес към социалното предприемачество например. Следващото поколение филантропи обаче започва да се откроява с мисленето и иновативността си. Филантропията се видоизменя. Политическите трудности, които засягат фондациите в някои европейски страни, ни разкриват, че те вече са станали политически играчи. Ако досега са били аполитични, те се трансформират – вече не притежават лукса да останат деполитизирани субекти. Трябва да си отворим очите за факта, че най-яркият пример за влияние на филантропията е този на дясното крило в Републиканската партия на САЩ, трасирала пътя за президентството на Доналд Тръмп. Трябва да си отворим очите и за факта, че неправителствените организации и особено фондациите са жертва на авторитарните режими, дори в някои страни в Европа. Все още общото европейско законодателство, свъзрано с трансгранично дарителство, е доста консервативно и не е в услуга на каузите. Не можем да допуснем ситуация, в която имаме свободно движение на стоки, капитали, хора и услуги, а не можем да си помагаме един на други, включително – дарявайки в други страни. Затова приоритет е опазването на демократичните ценности, като насърчаваме плурализма и стимулираме европейската филантропия и работим за по-тясна интеграция на националните мражи (каквато е Българският дарителски форум за България). Така ще се постигне и по-голямо противодействие на авторитарните тенденции.

Магдалена Пекачка: В наше проучване установихме, че много ключови дарителски организации имат международен обхват. Затова се съгласявам с Феликс, че единният пазар на филантропията е изключително важен. В момента това би помогнало например на Полша – ние имаме около 18 000 фондации, като се появяват и нови играчи в полето, те обаче се колебаят дали да развиват дарителска дейност именно заради неустойчивата и несигурна среда. Ако пазарът за филантропия в Европа е единен, ще бъде възможно дадена фондация да бъде безпроблемно открита и базирана например в Лихтенщайн или Люксембург, а да дарява за каузи, свързани, да кажем, с развитието на полското общество.

Феликс Олденбург: За мен протекционизмът е анахронизъм. В различните страни в Европа има различни икономически, стопански и бизнес традиции. Въпреки това създаваме единна система от общи правила, защото искаме свободно движение и справедливо преразпределение на потенциалния растеж на публичните блага, които създават отделните държави. Няма причина да не използваме това разнообразно богатство на традиции и да вървим към по-опростени и прозрачни процедури за международно сътрудничество. Цялата концепция, че международното финансиране е в разрез с обществения интерес, е изцяло погрешна, нещо повече – тя противоречи на европейския дух и ценности.

И прави внушение, че чуждестранната финансова помощ под формата на грант е едва ли не проява на родоотстъпничество. Какво стои зад тези внушения – популизъм, евроскептицизъм?

Магдалена Пекачка: Да, днес в Полша ни управляват именно популисти и подозирам, че изваждат картата с чуждестранното финансиране като опасен коз в политическата си игра, за да печелят дивиденти.

В България основният дял дарения идва от компании и фондации, а малка част са индивидуални. Какви са тенденциите във вашите страни?

Феликс Олденбург: Според мен това зависи в голяма степен по-скоро от икономиката. Просперитетът се гради с времето и поколенията, затова нашите източноевропейски партньори (бел. авт. – Полша и България) са на ранен етап от този цикъл. Имате компании, които акумулират икономически растеж, впоследствие ще прераснат в корпоративни фондации, като постепенно ще възникват и семейните фондации. Германия е все пак с 80 години възходящ икономически ход след войната и вече има всякакви дарителски структури. Вече възникват и фондации, притежаващи социални предприятия.

Магдалена Пекачка: Както споменах и преди, в Полша имаме ограничен брой дарителски организации – те наброяват около 200-250, останалите не са дарители. Сред тази група мнозинството са корпоративни фондации, което означава, че компаниите виждат смисъл в това да пренасят сациалната си дейност в своя фондация. Има и нова тенденция малкият и средният бизнес да учредяват фондации. Макар и бавно, нещата се променят. Младите поколения имат различни ценности – добре образовани са, имат възможността да живеят в чужбина, сред предприемачите нараства интересът към начинания, свързани с дарителстото.

Как дарителската култура е свързана с Протестантската и Католическата църква? Как филантропията си взаимодейства с такива публични институции?

Феликс Олденбург: В Германия Църквата има най-голям брой фондации. И Протестантската, и Католическата църква са огромни и влиятелни институционални сили в благотворителността. Те са неразделна част от интитуционалното дарителство, имат свои представители в борда на моята асоциация например, интересуват се истински от процесите в обществото.

Магдалена Пекачка: В това отношение нещата в Полша са напълно различни, към нашата асоциация се присъединяват само независими частни фондации, които нямат политическа, религиозна или друга институционална обвързаност. Сътрудничим си с тях обаче по някои казуси и взимаме предвид мнението им – например имахме обществена кампания, която се проточи 5 години, за нов закон за публичното набиране на средства. Старата законова рамка бе остаряла, поставяше доста ограничения върху индивидуалната и организираната благотворителност.

В този контекст докъде се простира според вас периметърът на социалната държава и къде се пресича тя с филантропията?

Феликс Олденбург: Социалната държава е за базисни нужди, за справедливо преразпределение, за равни възможности – образование, здравеопазване, работни места. Виждам ролята на фондациите по-скоро като коректив на онези дефекти, които се проявяват в социалната държава. В краткосрочен план да „поправят“ конкретни ситуации, а в дългосрочен план – да експериментират с решения и идеи, които предлагат по-добър модел за един или друг обществен проблем и усъвършенстват публичните услуги, и които после държавата да интегрира и превръща в политики.