Гражданският сектор заплашен от криза след оттеглянето на външните донори

Българският неправителствен сектор изпитва сериозни проблеми при осигуряването на финансиране и може да изпадне в още по-големи затруднения след планираното оттегляне на външните донори. За това предупреди Българският център за нестопанско право в понеделник. Неправителствените организации (НПО) са един от стълбовете за укрепването на гражданското общество и евентуалното задълбочаване на финансовите им проблеми ще подложи на изпитание и без това крехкия граждански сектор у нас.

Изследване на МВМД, проведено по поръчка на центъра за нестопанско право, сочи, че финансирането на НПО у нас се извършва основно от няколко източника. Чуждестранните донори формират 40% от общия размер на финансирането (то е било около 80% през 2000 г.), собствената стопанска дейност дава около 17% от финансирането, държавното субсидиране е с дял 8% плюс около 2% от общините, даренията от корпоративния сектор са 8%, от физически лица – 6%, а от български организации – също 6%.

За сравнение изследване на американския университет “Джон Хопкинс” сочи, че в САЩ 53% от финансирането на НПО е от собствена стопанска дейност, 34% - от държавата и 12% от дарения и грантове. Ако обаче към даренията се включи и доброволният труд, този начин на финансиране излиза на второ място по значимост.

Как е сега?

Разбивката на финансирането на НПО у нас показва, че основният източник – външните донори – се състои от няколко големи външни организации – американското правителство чрез Американската агенция за международно развитие, холандското правителство чрез програма МАТРА, швейцарското правителство, ПРООН и др., които планират изтеглянето си от страната поради членството ѝ в ЕС и приобщаването ѝ към развитите страни, нямащи нужда от донорска подкрепа.

На практика няма местен източник за финансиране на НПО, а дарителството е слабо застъпено, особено сред физическите лица поради нестимулиращото данъчно облекчение. Оттеглянето на външните донори заплашва съществуването на малките НПО, които нямат капацитета и не могат да предложат проекти за финансиране по оперативните програми на Европейския съюз. Същевременно от държавната субсидия, която е около 8 млн. лв. за тази година, 90% или 7 млн. лв. се дава за определени по закон НПО, като БЧК например, а останалите 1 млн. лв. се разпределят между двайсетина организации след проведен конкурс по неясни и доста разтегливи критерии. А получилите финансиране представят отчети, които никой не проверява доколко са достоверни и дали похарчените пари отговарят на одобрения проект и на свършената работа.

Едно от решенията би било да се увеличи държавната субсидия, а разпределянето да става на конкурсен принцип сред всички НПО, без да има списък на привилегировани, задача, която всички признават, е много трудна поради силните лобистки връзки на някои от големите НПО.

В момента по регистрация в България има около 25 хиляди НПО, но огромната част не извършват никаква дейност. Работещи са около 2500, повечето от които са малки.

Идеи за финансиране

Един от начините за подобряване на финансирането на НПО би могъл да е в създаването на специален фонд с първоначална вноска от държавата. Средствата от него могат да се инвестират, а приходите от инвестициите да се използват за финансирането. Държавата има дълг към неправителствения сектор, защото имуществото на съществувалите до 1944 г. фондации, което впоследствие е присвоено от държавата, така и не е върнато.

Ако такъв фонд се създаде, той не трябва да е управляван от държавата, а от излъчени от гражданския сектор органи и лица. Първоначалната сума във фонда трябва да е поне 100 млн. лв., за да може с годишни приходи от около 10 млн. лв. да се подпомагат НПО.

От центъра за нестопанско право дадоха пример, че изтегляйки се, Американската агенция за международно развитие няма да остави вакуум след себе си, а ще основе фонд за подпомагане на неправителствения сактор “Америка за България” с капитал от 200 млн. лв., който ще се набере от продажбата на активите ѝ в страната и най-вече от Българо-американската кредитна банка (БАКБ).

Вторият път за финансиране е, ако бъде възприета идеята всяко физическо лице по свой избор и желание да пренасочва 1% от внесения от него годишен доходен данък да отива в посочена регистрирана неправителствена организация. Този модел работи от 1996 г. в Унгария. Ако 30% от данъкоплатците у нас са съгласни да се пренасочи процент от данъка им към НПО, както е в Унгария, за България това ще са около 5-6 млн. лв. в полза на неправителствения сектор.