България е в Топ 10 на най-засегнатите от климатичните промени държави в света

12 коментара
Царево наводнение

България затваря Топ 10 на най-засегнатите от климатичните промени през 2022 г. държави в света, според най-новото издание на "Индекса на климатичния риск", който анализира степента, в която страните са били засегнати от екстремни метеорологични събития между 1993 г. и 2022 г. Той се основава на Международната база данни за бедствия и социално-икономически данни от Международния валутен фонд (МВФ).

За целия период на изследването най-засегнатите страни са Доминика, Китай, Хондурас, Мианмар, Италия, Индия, Гърция, Испания, Вануату и Филипините.

През 2022 г. начело в класацията на най-пострадалите е Пакистан, следвана от Белиз, Италия, Гърция, Испания, Пуерто Рико, САЩ, Нигерия, Португалия, а България е на десето място.

За тези трийдесет години над 765 000 души са загубили живота си по света, зради повече от 9400 екстремни метеорологични явления, които са причинили икономически щети за 4.2 трилиона щатски долара (коригирани спрямо инфлацията). Новият доклад на "Джърмънуоч" (Germanwatch) подчертава последиците от нарастващите в световен мащаб климатични рискове. С Италия, Испания и Гърция три държави от ЕС са сред десетте най-засегнати в света през последните три десетилетия.

Индексът разглежда абсолютните и относителни въздействия на свързаните с климата екстремни метеорологични явления, за да създаде класация на държавите. Базира се на шест показателя: смъртни случаи, засегнати хора (ранени и по друг начин неблагоприятно засегнати) и икономически загуби – съответно в абсолютно и относително изражение.

Наводненията, бурите, горещите вълни и сушата са най-видните въздействия от краткосрочна и дългосрочна гледна точка. От 1993 г. до 2022 г. бурите (35%), горещите вълни (30%) и наводненията (27%) са причинили най-много смъртни случаи. Наводненията са отговорни за повече от половината от засегнатите хора. Бурите са причинили най-значителните икономически загуби (56% или 2.33 трилиона щатски долара, коригирани спрямо инфлацията), следвани от наводненията (32% или 1.33 трилиона щатски долара).

Най-засегнатите държави в дългосрочния индекс за 1993–2022 г. могат да бъдат разделени на две групи: (1) Държави, най-засегнати от изключително необичайни екстремни събития (например Доминика, Хондурас, Мианмар, Вануату) и (2) държави, засегнати от повтарящи се екстремни събития (като Китай, Индия, Филипините). Науката ясно показва, че изменението на климата увеличава риска и за двете категории и допринася за трансформирането на необичайни екстремни събития в постоянни заплахи, създавайки "ново нормално", посочват авторите на индекса.

Любопитното е, че седем от 10-те най-засегнати държави през 2022 г. принадлежат към групата на страните с високи доходи. Това ясно показва, че докато капацитетът за справяне на страните с високи доходи значително надвишава тези на страните с по-ниски доходи, страните с по-високи доходи също трябва да увеличат своето управление на риска от климата. В дългосрочен план класацията показва тази крайност Въздействието на метеорологичните явления засяга особено страните от глобалния юг. С пет държави групата с по-нисък среден доход е най-голямата група държави сред 10-те най-засегнати държави, включително три малки островни развиващи се държави/най-слабо развити страни, където капацитетът за справяне е значително по-нисък, отбелязва се в доклада.

"Кризата с климата все повече се превръща в глобален риск за сигурността и трябва да бъде решена със смели многостранни действия. Има все повече признаци, че навлизаме в критична и непредвидима фаза на климатичната криза, която също все повече ще променя социалното развитие и сигурността за човечеството по целия свят", коментира Лаура Шефер, съавтор на Индекса на климатичния риск и ръководител на отдела за международна климатична политика в Germanwatch.

"Тазгодишният индекс ясно показва как всички страни трябва да подобрят управлението на климатичния риск, за да бъдат по-добре подготвени за екстремни метеорологични явления и да сведат до минимум щетите за хората и икономическите щети. Най-уязвимите страни спешно се нуждаят от увеличена финансова подкрепа от международната общност, за да предотвратят тежките последици от климатичните въздействия", допълва Вера Кюнзел, старши съветник по адаптация към изменението на климата и човешки права в организацията.

"Има война и неотложни икономически и политически въпроси. И все пак е погрешно да се игнорират промените в климата, тъй като засягат всички тези глобални проблеми. Смекчаването на изменението на климата свежда до минимум причината за умножаването на заплахите, насърчава многостранното сътрудничество и помага да се изпълнят очакванията на нововъзникващите икономики", смятаТравис Брубейкър, старши политически съветник по външната политика на САЩ в областта на климата. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

12 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. Александър Борисов
    #13
    Никоя климатична промяна не може да се сравни с поражението,нанесено ни от проруската политика!
  2. keen
    #12
    То е щото от глобалното затопляне в Тутраканската селищна система по-големо нема. Дип че ние верваме у глобалното затопляне само летоска. Зимъска ни спохожда глобално застудяване, палим печката и чекаме да доде глобалното затопляне, та да ни огрее кълките.
  3. Danko
    #11

    В отговор на #2

    Да беше си замълчал? За умен вожеше да минеш.
  4. Danko
    #10

    В отговор на #4

    Баща ми работеше в тази област и от него знам в подробности какво и как се е правило. По онова време са достигнати 12 милиона декара поливни площи, с всичката необходима инфраструктура – язовири, помпени станции, канали и техника за поливане. Плановете са били да се достигнат 20 милиона декара поливни площи. Като гледам, сега може и повече да са, ама поливни от дъждовете. Дето напоследък хич ги няма. А горите се секат като за последно, което води до ерозия на почвите, потопи и засушаване.
  5. Danko
    #9

    В отговор на #7

    Наште продажници отдават на чужда държава всичките ни водни ресурси. И за това няма да има нито един осъден?!
  6. Danko
    #8
    Ехее, свърши се с „глобалното затопляне“. Сега вече „парниковите газове“ предизвиквали климатични промени. Вероятно и четирите годишни времена. Затова ще трябва за си изтребем добичетата и да започнат да ни хранят с хлебни черви, глисти, хлебарки и т.н.
  7. dabedabe
    #7
    Садете дървета! Държавата да наблегне на опазване на горите. Да се забрани износа на дървесина! Да се потегнат всички водоеми и да се пести водата.
  8. Горскио
    #6
    Тези класации са в голяма степен „мижи да те лажем“. Напромер, амо в други държави държавата не „компенсира“ едрите земевладеци и арендатори с пари на данъкоплатеца, то такава държава няма да влезе в класацията, а понеже Тиквон хвърля милиардите на данъкоплатеца за компенсиране на загуби на авери земеделски производители, на близки до ГЕРБ фирми за поправка на язовири, почистване на корита на реки и т. н., то България влиза в класацията.
  9. Мазен Кумунис
    #5
    ЗЕЛЕНИТЕ ТЕРОРИСТИ са виновни! ;)
  10. т€еритория на Мики Маус
    #4
    Демокрацията не построи нито един язовир, срещу 360 големи язовира, построени в предишните 45 години- ФАКТ! Имахте 35 години да покажете какво можете! Измъквате от нафталина внуци на предишните злощастници, довели България до национална катастрофа!

Бюлетин