С едва 710 МВ инсталирани вятърни мощности и нищожен ръст от под 1 процент през 2025 г. България не само изостава много наза от световните тенденции и европейските си съседки Гърция и Румъния, но и не може да задоволи търсенето на потребителите на зелена енергия, на търговците, имащи нужда от балансиращи мощности, за да предлагат стабилни цени. Това са част от изводите на организирана от Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) дискусия за повишаване конкурентоспособността на българската икономика чрез развитие на вятърната енергия. Форумът събра близо сто представители на институции, енергийния сектор, индустриални потребители, финансови институции и експерти. Те обсъдиха как да се ускорят инвестициите във ветропаркове черз по-ефективни процедури, развитието на мрежата за пренос и разпределение, разработването на работещи пазарни механизми и на предвидима регулаторна рамка.

Миглена Стоилова, председател на БГВЕА, подчерта, че вятърът вече е втори по дял източник на електроенергия в Европейския съюз след ядрената енергия – с около 236 ГВ инсталирани мощности и 18% дял от потреблението на електроенергия в ЕС през 2024 г.

Драстично изоставане от съседките

В глобален план секторът расте още по-бързо – Китай разполага с над 520 ГВ, а САЩ – с над 150 ГВ вятърни мощности. На този фон България остава с едва 710 МВ инсталирани мощности и дял от около 3.5% в енергийния микс. За сравнение в Гърция са инсталирани 5.3 ГВ, а в Румъния – 3.1 ГВ, отбеляза тя. По думите ѝ вятърната енергия е сред технологиите с най-ниски разходи за производство на електроенергия, значително под тези на конвенционалните централи , което я прави пазарно по-конкурентна, дава по-висока сигурност на доставките и по-устойчива основа за развитие на индустрията.

Още по темата

Вятърните перки, които могат да "отрежат главата" на скъпия ток

1 септември 2025 07:24

Стоилова припомния, че в България в момента се развиват инвеститорски проекти с общ капацитет около 4 ГВ, някои от които са напреднали. Това показва, че при ясни правила и предвидима среда, секторът може да се развива бързо и устойчиво, допълни тя.

Според Димитър Зарчев, ръководител на Централното диспечерско управление в държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), вятърната енергия е ключова за енергийния микс, осигурявайки ток вечер и през зимата, когато слънчевите централи не могат да работят.

Той обърна внимание на факта, че значителна част от инсталираните в момента вятърни мощности в България са технологии отпреди около 15 години. Тяхната модернизация и надграждане с нови перки може да осигури по-добър баланс при ВЕИ технологиите, къоти в момента са драстично доминирани от фотоволтаиците.

Огромен дисбаланс на ВЕИ технологиите

По данни на ЕСО през 2025 г. слънчевите мощности се увеличават от 4568 MВ в края на 2024 г. до 5984 MВ (ръст от 31%). При системите за съхранение на електроенергия ръстът е над 1280 на сто – от 86 MВ до 1181 MВ само за година. В същото време при вятърните мощности ръстът е нищожен – сс 5 МВ до 716 MВ, което е увеличение от само 0.7%.

За търговците на електроенергия вятърът е важна част от пъзела на енергийния микс и недостатъчните такиви мощности пречат на пазара да се предлага по-стабилен базов продукт, коментира Валери Дреников, председател на Асоциацията на търговците на енергия в България пред участниците в кръглата маса.

Още по темата

Глоба от 2.5 млн. евро чака България задето не улеснява ВЕИ проекти

9 април 2025 20:34

Разполагайки с портфолио основно от фотоволтаична енергия, за тях е много по-трудно да предоставят по-стабилни и дългосрочни ценови предложения на крайните клиенти, тъй като краткосрочните пазари са силно волатилни, особено по-отношение на метрологичните условия, което не e стабилно нито за икономиката, нито за клиентите, обясни Дреников.

Вятърната енергия е от изключителна важност за предлагане на дългосрочни директни договори между компании и производители, което би осигурила повече предвидимост, смята той. За да стане това обаче, трябва да паднат законови ограничения, пречещи на свободното търгуване на електроенергия от производители. Според сегашните изисквания те трябва да правят това само на борсата.

Непазарни намеси и липса на дългосрочни продукти

Непазарните намеси и липсата на дългосрочни продукти пречат на конкуренцията, смята и Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт. По думите му докато в ЕС съотношението между дългосрочни договори и краткосрочна търговия ("ден напред") вече се възстановяват, в България продължава да разчита основно на краткосрочните пазари. Изкуствено фиксираната цена за потребителите не ги стимулира да се търсят дългосрочни продукти, а започналите през 2021 г- компенсации заради високите цени на тока водят до пазарни изкривявания.

Още по темата

Изпуснатият вятър на Черно море

20 декември 2025 06:56

Виктория Керелска от Европейската асоциация за вятърна енергия, че макар да има европейска рамка за ускорено развитие на вятърната енергия, ключовият проблем за България остава въвеждането на по-бързи разрешителни процедури, като ВЕИ се третират като приоритет от обществен интерес.

Като пример тя даде Германия, която при правилно прилагане на европейската директива само в последната година е разрешила строежа на 20 ГВ вятърни мощности и така е постигнала значително по-ниски цени. Керелска критикува, че в българския публичен дебат рядко присъства темата за въвеждане на механизма договори за разлика, който се използва в редица държави в ЕС като инструмент за намаляване на риска и ускоряване на инвестициите във вятърната енергия.

Предвидимите приходи свалят цените 

Когато проектите разполагат с по-предвидими приходи – например чрез дългосрочни договори за изкупуване (PPA) и/или договори за разлика (CfD), се намаляват финансовите разходи за развитие на нови мощности, смята и Светлин Писленски, асоцииран директор в Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD). Тези механизми намаляват себестойността на произведената енергия от проектите и подобрява тконкурентоспособността на индустрията, аргументира се той с примери от съседни страни като Румъния, където банката е консултирала правителството при създаването на подобни механизми, които вече работят.

На мнение, че България трябва да утрои вятърните си мощности в следващите четири години, за да изпълни целите от Националния интегриран план "Енергетика и климат", са и представители на министерствата на околната среда и водите и на енергетиката. Съгласно плана до 2030 г. вятър перки в страната трябва да са близо 2 ГВ г., а до 2050 г. – 5.5 ГВ, което изисква ускорено развитие на сектора при ясна и предвидима регулаторна рамка, стабилна инвестиционна среда и дългосрочна стратегическа визия за интеграция на нови мощности.