След дългодишен застой, вятърната енергетика у нас излиза от "зоната на здрача" – първите нови ветроенергийни паркове от 10 години насам са на финалната права. "През 2026 г. можем да започнем изграждането на ВяЕЦ "Горичани–Пролез", който датира от далечната 2008 г.", съобщи Кенет Лефковиц, един от собствениците в проекта на компанията "Варна грийн енерджи". Той включва 14 турбини от ново поколение с единична мощност 7 MВ, а прогнозната инвестиция е около 120 млн. евро, поясни ной по време на конференция, посветена на 20 години вятърна енергия в България, организирана от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и Българскатаветроенергийна асоциация.

Въпреки че се чака окончателно решение на ВАС по жалба срещу оценката за въздействието на околната среда (ОВОС) на проекта, Лефковиц е оптимист, че всички необходими разрешителни ще са налице в следващите 6 до 9 месеца, докато паралелно тече избор на турбини и на изпълнител на строително-монтажните дейности. В напреднал етап е и реализацията на ветроенергийния проект на United Group, собственикът на "Виваком" и Нова телевизия. Тази есен започва подготовката за вдигането на перки край добричкото село Кремена. До март 2027 г. там трябва да има 15 турбини с височина 125 метра, чиято обща мощност ще е 72 МВ.

Лефковиц признава, че застоят не се дължи само на институционални пречки: "Имаше дълъг период, в който просто нямаше икономическа обосновка за проекта. Пазарът не го позволяваше. Сега ситуацията е друга". Аргументите са, че в последните години се появиха турбини от ново поколение; по-високи, с по-големи ротори, произвеждащи повече енергия при по-слаби ветрове. Бързото поевтиняване на батериите от друга страна улеснява балансирането на системата. За разлика от слънчевите, вятърните централите работят основно през зимните месеци и тъмните часове на денонощието и на практика се явяват липсващото парче от енергийния пъзел, който ще доведе до спад на цените на електроенергията.

Не на последно място – вятърната енергия има решаваща роля за постигане на климатичните цели, развитието ѝ е заложено в стратегически документи на държавата и е част от пътя към намаляване на зависимостта на българската енергийна система от невъзобноявеми източници като въглища и газ.

Проекти за ветроенергийни паркове у нас за още поне 1.5 GВ чакат реализация, след като години наред стоят блокирани от дълги административни процедури, съдебни дела и дезинформационни кампании. "Всички колеги печелят тези дела, но дългите срокове и наплашените местни общности спират развитието на вятърната енергия у нас", коментира Севда Йончева, член на УС на АПСТЕ и представител на CWP, международна компания с портфолио от ВЕИ проекти в Югоизточна Европа.

В емблема на това противопоставяне се превърна проектът за вятърен парк "Ветрино" на "Добротич уинд": агресивни дезинформационни кампании, популистки иницативи и натиск на местно ниво от кръговете около "Исторически парк" на Ивелин Михайлов, успяваха да блокират инвестиция за над 1 млрд. лева. Резултатът от този и други сходни сценарии е, че за 15 години вятърните мощности у нас отбелязват нищожен ръст (за разлика от соларите) – от 465 MW на 706 MW. За сравнение, Румъния вече има над 3000 MW, а Гърция – над 5000 MW зелена енергия от вятър.

Как се съвместяват перки, земеделие и околна среда

Най-повтаряните опорни точки срещу ветропарковете са няколко: че "завземат" плодородна земеделска земя, пречат на птиците и за вредни за здравето. За нито едно от тези твърдения няма научни доказателства и статистически данни.

Земеделието и вятърните паркове съществуват в хармония от десетилетия и в България, и по целия свят. В района на Каварна, непосредствено до вятърните перки на EVN например, могат да се видят 330 декара насаждения от биологични отгледани бадеми на компанията "Био бадеми", както и пчелините на Петър Михайлов, потомствен пчелар. "Категорично не мога да се съглася, че перките имат негативно влияние върху пчелите" заявавя той. И за него, и за земеделските производители в района сушата и климатичните изменения са истинският проблем.

Пчелите не се впечатляват от перките

По отношение на твърденията, че перките се разполагат върху плодородна земеделска зема, фактите сочат друго. Първо – законодателството не позволява промяна на предназначението на земеделски земи с висока категория, а за фундаментите на турбините са необходими около 2–2.5 дка за всеки. "От 52 млн. дка земеделска земя в България, 35 млн. дка са обработвеми. Всички инсталирани възобновяеми източници – слънце и вятър, заемат 42 хил. дка. За сравнение въглищните централи са 240 хил.дка", посочи Севда Йончева.

По думите на проф. Павел Зехтинджиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, който извършва проучвания и мониторинг върху популациите на защитени видове птици в района на Каварна от над 10 години: "Няма съществен риск на популационните нива на нито един вид от дейността на вятърните паркове".

"Биологията не е религия, а точна наука. Тук не става въпрос дали вярвам или не, че перките са вредни. Профанизирането на темата е много вредно. Извършили сме над 50 хил. проверки на територията на ВяЕЦ "Свети Никола". Разполагаме със системи за ранно предупреждение за защита на птиците, както и с постоянни наблюдения на популациите на защитени видове. Всеки е добре дошъл да повтори проучванията ни на терен и да свери резултатите", заяви още проф. Зехтинджиев.