Гюнтер Ферхойген върви напред

Грандиозният проект за обединяване на Източна и Западна Европа под звездния син флаг на Европейския съюз приближава своя момент на истината. И Гюнтер Ферхойген, европейският комисар по разширяването, знае, че може да се очакват проблеми.

Той наблюдава възхода на крайната десница - особено успеха на Жан-Мари льо Пен във Франция, с мрачни предчувствия. Ферхойген твърди, че включването на 10 нови страни-членки в ЕС ще стане, както е предвидено, на срещата на високо равнище в Копенхаген през декември. Но предупреждава, че призракът на национализма е един от "червените сигнали", заплашващи да стопират влака на разширяването. "Би било ужасно погрешно да се прави извод, че трябва да спрем разширяването на ЕС, тъй като популистките движения в Европа го използват като средство за насаждане на страхове и несигурност", казва той.

Макар правителства из цяла Европа да стигат все повече до мнението, че имиграцията е необходима, за да се попълни недостигът на работна ръка, популистките движенията виждат нещата различно. Те твърдят, че разширяването на съюза и имиграцията са двете страни на една монета - едната страна е твърде скъпо струваща, а другата просто е нежелателна, тъй като означава повече чужденци и по-голяма конкуренция.

Ферхойген е изпълнен с решимост да се противопостави твърдо на опонентите. В реч след реч през последните седмици - и в страни-членки, и в страни-кандидатки, комисарят предупреждава правителствата за "ужасни последици", ако бъде направено отстъпление пред крайната десница със забавяне на разширяването. "В случай на отлагане ще има сериозни проблеми във всички страни-кандидатки", изтъква той. "Гласовете на евроскептиците в тези страни ще станат много по-гръмки. Те ще казват: "Знаехме си, че е така - Европейският съюз не ни иска. Той иска само нашите пазари."

За Ферхойген "всяко отлагане по политически причини не само би било смятано за предателство. То би погубило надеждата в тези страни".

Страхът от крайната десница сам по себе си едва ли ще е достатъчен да накара някоя от страните-членки на ЕС да се опита да блокира разширяването. Но той създава климат, в който всяка засечка в процеса може да бъде използвана като претекст за отлагане.

Най-очебийният проблем от този род е отказът на ирландските гласоподаватели - точно преди година, да одобрят Договора от Ница за институционни реформи. Сега се задава втори референдум. Но противоречия създава и необходимостта да се постигне споразумение за бюджетното разпределение с оглед на новите членки, включително за селскостопанските субсидии.

От един поглед към графика на разширяването става ясно колко малко възможности има за отсрочки. След Копенхаген договорите ще бъдат разпратени обратно в столиците на сегашните страни-членки и на кандидатките, където трябва да бъдат ратифицирани от парламентите, а в някои случаи ще се произвеждат референдуми.

Планът предвижда ратификациите да приключат до началото на 2004 г., за да могат новоприетите страни да участват в изборите за Европейски парламент през същото лято и така да станат пълноправни членки на ЕС 15 години след падането на Берлинската стена.

Според Гюнтер Ферхойген пълна глупост е да се смята, че след като стане факт, разширяването ще отвори вратите за вълни от имигранти от изток. Една от причините е това, че притокът на преки чуждестранни инвестиции вероятно рязко ще се увеличи, твърди той. Наличието на общи стандарти, общи регулаторни условия и отворени за търговия граници в пазар с 500 милиона потребители ще насърчи инвеститорите през следващите години да се насочат към източната част на Европа.

Ще има облаги и за сегашните страни-членки. На пазара ще се появят над 100 милиона нови потребители, с което ще се създадат нови работни места.

"Работата е там, че затварянето на вратата /за разширяването/ ще направи още по-възможна неконтролираната и неконтролируемата миграция", смята Ферхойген. Като фактор за намаляване на миграцията ще действа повишаването на благосъстоянието в страните от изтока. "Най-добрият начин да се контролира миграцията, разбира се, е европейската интеграция", добавя той.

Комисията на ЕС и страните-членки вече може да бъдат обвинени, че насърчават крайната десница с неотдавнашното си решение да ограничат свободното придвижване на работната сила, след като новите членки бъдат приети. Под силния натиск на Германия и Австрия страните от съюза одобриха предложенията на Комисията да наложат преходни периоди до 5 години, през които движението на работната сила от новоприетите държави да бъде ограничено.

Берлин и Виена наложиха това именно поради опасения от внезапен приток на евтина източноевропейска работна ръка. Те се тревожеха и от възможността подобно развитие да стане коз в ръцете на крайнодесните - нещо, което Берлин в никакъв случай не иска да допусне преди насрочените за септември общи избори.

Но с напредването на графика става ясно, че Гюнтер Ферхойген не получава много уверения в подкрепа от политиците в отделните страни. Напротив - те проявяват неохота да разгласяват преимуществата от разширяването или да обясняват защо то ще спомогне за създаване на по-стабилна Европа. А според неотдавнашно допитване на Евробарометър само 1 процент от гражданите на ЕС са "много добре информирани" за разширяването.

Ирландците определено не са били убедени в историческия му характер и ползата от него, когато отхвърлиха Договора от Ница, а данните от нови анкети показват вероятност същият резултат да се повтори и тази есен. Ирландците може да станат причина за втори червен сигнал, от който разширяването да дерайлира.

Ферхойген - поне официално, заявява, че много вярва в ратифицирането на договора от Ирландия. Освен това той твърди, че Комисията не разполага с "план Б" за сутринта, след като ирландците отново са казали не.

Други в Брюксел не мислят така. "Откровено казано, лудост би било да се мисли, че нямаме някакъв резервен план, ако нещата в Ирландия се объркат", каза високопоставен дипломат от ЕС. "Защото ако нямаме, направо трябва да забравим за графика на разширяването. Влакът ще дерайлира. И единствените победители в краткосрочна перспектива ще са крайнодесните и популистките движения. Това ли е, което искаме наистина?".

По БТА