Хаос в Киев заради удължаването на срока за разполагане на руския флот в Крим

Хаос в Киев заради удължаването на срока за разполагане на руския флот в Крим

Украинската Върховна рада и руската Държавна дума ратифицираха във вторник едновременно споразумението за продължаване на пребиваването на руския черноморски флот в базата в Севастопол на Кримския полуостров с 25 години.

В Киев това стана в условията на тотален парламентарен хаос, а пред парламента се събраха няколко хиляди протестиращи, като се стигна до сблъсъци с милицията, предадоха световните агенции.

Документът бе подписан на 21 април в Харков от президентите Дмитрий Медведев и Виктор Янукович, а двете страни договориха в замяна 30-процентна отстъпка в цената на руския природен газ за Украйна.

Зад споразумението застанаха 236 украински депутати, а в Русия подкрепата бе единодушна – 410 гласа от всички присъстващи парламентарни фракции. От заседанието на Думата се оттеглиха единствено представителите на партията на Владимир Жириновски.

В пленарната зала на Върховната рада обаче опозиционни народни представители хвърлиха димки, част от депутатите напуснаха заседанието, а други започнаха да замерят с яйца парламентарния председател Владимир Литвин. Той обаче разпъна чадър, за да се предпази от кокошите бомби, и продължи заседанието.

Изявленията на представителите на президентската Партия на регионите бяха заглущавани от виковете на опозиционерите, зад които стояха бившият президент Виктор Юшченко и бившият премиер Юлия Тимошенко.

Около украинския парламент и правителствената сграда се събраха няколко хиляди противници и поддръжници на ратификацията на споразумението. Опозиционерите атакуваха милиционерските заграждения и един от тях успя да проникне зад кордона и бе задържан. Докато обаче го водеха към колата, други митингуващи обградиха милиционерите и успяха да го отърват от ареста. Протестите и сблъсъците със силите на реда са продължили и по странични улици.

Ратификацията от двата парламента и хаоса в украинската столица бяха предшествани от кратка визита на руския премиер Владимир Путин в Киев. Той предложи да се обединят ядрените активи на двете страни в един холдинг. Офертата бе определена от Франс прес като изненадваща след отбелязването в понеделник на 24-ата годишнина от ядрената катастрофа в Чернобил.

"Става дума за пълно и цялостно сътрудничество между нашите ядрени промишленост. Ние предлагаме да създадем обхватен холдинг, който би обединил ядрените централи, атомното машиностроене и цикъла на ядреното гориво", заяви Путин пред журналисти сред срещата си Янукович.

Путин добави, че “ако украинските специалисти смятат това предложение за прекалено революционно, то ние сме готови да действаме поетапно, с отделни крачки“.

На свой ред Виктор Янукович заяви, че Киев е заинтересуван от съвместна с Русия мащабна корпорация в ядрената сфера.

Путин определи като неочаквани дебатите в Радата по споразумението за удължаване с 25 години на престоя на руския флот в Крим след 2017 г. Той обясни, че въпросът е бил обсъждан още с Тимошенко и тогава никой не е възразил, като преговорите са се водили само за цената, заплащана за базата..

Руския премиер допълни също така, че засега Русия не обсъжда възможността за участие в модернизацията на газопреносната мрежа на Украйна.

По същото време нова изява на президента Янукович потвърди неговия курс на рязко сближаване с Русия, който контрастира с политиката на предшественика му Виктор Юшченко.

Янукович направи коментара във вторник, че ″големият глад от 30-те години на миналия век в украинските земи (известен като Голодомор - б.р.), в резултат от

политиката на Сталин, при който са измрели милиони хора, не бива да бъде смятан за геноцид над украинците, тъй като режимът не е подбирал жертвите си″

″Признаването на големия глад за геноцид единствено над украинския народ би било неправилно и несправедливо. Това е обща трагедия за народите в тогавашния Съветски съюз. Глад е имало и в Русия, и в Украйна, и в Беларус и Казахстан. Той бил последствие от политиката на тоталитарния режим на Сталин″, изтъкна украинският държавен глава от трибуната на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург.

Позицията на Янукович по тази болезнена за Украйна тема е съвсем различна от тази на предшественика му Юшченко, който настояваше Голодомор да бъде признат за геноцид над украинците.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят