Хипермаркетите искат президентът да наложи вето за фиксираната надценка на хляба

Сдружението за модерна търговия (СМТ), обединяващо най-големите търговски вериги, се обърна с молба към президента Румен Радев да наложи вето и така да върне за ново разглеждане в парламента промените в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), приети в последния работен ден на 49-ото Народно събрание.

Изненадващо с тях бе наложена от държавата пределна търговска надценка от 15% за три вида хляб – бял, Добруджа и типов.

"Като Ви призоваваме за намеса, искрено се надяваме да успеем да опазим принципите на пазарната икономика в България и да не позволим стопанските отношения да станат обект на експерименти, чийто печален резултат голяма част от населението в страната все още помни", пише в писмото на СМТ до президента Румен Радев.

Поправката е в разрез с пазарната икономика

"Поправките в ЗДДС бяха приети в рамките на няколко часа, без мотиви, без икономически анализ и предварителна оценка на въздействието, както и без обществено обсъждане със заинтересованите страни и с компетентните държавни органи. Това е в пълно противоречие с принципите на правовата държава и представлява абсолютен произвол от страна на законодателната власт", се казва в позицията на СМТ.

Оттам още смятат, че всяка намеса на държавата в определянето на максимална надценка за търговците може да повлияе негативно, ограничавайки свободната стопанска инициатива, гарантирана от Конституцията на Република България. “Ограничаването на свободното ценообразуване неминуемо ще доведе до изкривяване на конкуренцията при предлагането на хляб, от което ще пострада крайният потребител”, добавят обединението на хипермаркетите.

КЗК: Ниските цени трябва да идват от конкуренцията

В писмото до президентската институция се цитира и категоричната позиция на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), изразена по подобен казус. Според КЗК целта на подобна регулация е осигуряването на ниски цени на стоките, но ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията. Също така, според становището на КЗК, определянето на максимална надценка може да доведе до неблагоприятни последици като дефицит на стоки или продажба на по-евтини, но и по-некачествени продукти, които в крайна сметка могат да бъдат вредни за здравето на хората.

Според СМТ приетата мярка е в разрез с ефективната конкуренция и уврежда интересите на потребителя. Само част от негативните ефекти от промяната ще са: ограничения в предлагането на засегнатите групи стоки, повишена потребителска инфлация, преориентиране към вносни стоки на по-ниски цени, намаляване на инвестициите и ограничаване ръста на доходите в сектор „търговия на дребно”.

От СМТ припомнят още, че подобни мерки в други държави от Европейския съюз не са дали желаните резултати, а Европейската комисия е реагирала остро срещу такива регулации, включително с образуване на производство за ограничаване на пазара срещу една от държавите, като Гърция.