Хлебари и министър на различни мнения за цените

Няма обективни причини за лавинообразно покачване на цените по веригата зърно- брашно – хляб, както, както и за поскъпване на олиото, заяви министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов в четвъртък след извънредно заседание на Консултативния съвет по зърното с участието и на производители на растителни масла и на Държавната комисия по стокови борси и тържища.

Министърът, който преди дни обяви, че ако има поскъпване на хляба, то трябва да е в рамките на няколко процента, не уточни какво разбира под лавинообразно повишение на цените. Производителите обаче заявиха, че вече са заявили пред търговските вериги повишение на цената на хляба с 15-20 процента, но им бил оказван натиск да не увеличават стойността на продукцията си.

С този въпрос Найденов обеща да се занимае друго заседания на Консултативния съвет по зърното, който ще се събере отново следващата седмица.

"Няма никаква драма, работим в пазарна икономика, може да вдигнем цената с 0.60 лв или 0.80 лв. или да я намалим, ако поискаме. В случая става въпрос за световна тенденция за поскъпване на зърното, която ще важи за всички", каза пред журналисти Николай Тапаров, председател на Камарата на индустриалните хлебопроизводители и сладкари.

Найденов също призна, че агроведомството и държавата като цяло няма механизъм за влияние върху цените на даден продукт. Земеделското министерство обаче обмисля да засили проверките за качеството на хлебни изделия в големите търговски вериги, които оказвали натиск върху хлебопроизводителите.

Найденов още преди Нова година инициира "респектиращи" търговците проверки заедно с данъчни инспектори.

"Лавинообразно увеличение на цената на хляба няма да има, но това не означава, че цената ще остане същата. В какви срокове точно ще поскъпне хлябът, ще реши всеки един производител", коментира Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите..

"Истинската себестойност на белия хляб с грамаж от 0.700 кг е 1.06 лева, в състояние на сива икономика от 60% тя не може да бъде достигната. Производителите, които си плащат всички данъци, не би трябвало да могат да продават на по-ниска от тази цена", обясни той.

В тази връзка министър Найденов подчерта, че след като заработи гласуваната в четвъртък в парламента Агенция по безопасност на храните, контролът по цялата хранителна верига, включително върху хляба, ще е в отговорностите на Министерство на земеделието и храните.

В момента страната разполага със запас от около 1.6 млн. тона пшеница, до следващата реколта ни трябват около 900 хил. т, зърненият баланс не е застрашен, заяви Найденов. По думите му дори може да се търгува, на в момента няма експорт.

Има достатъчно количества брашно и по никакъв начин не може да се стигне до спекулативни цени на брашното, заяви Савина Влахова, председател на Съюза на мелничарите в България. Плавно покачване на хляба ще има през следващите години и то е обосновано от покачващата се цена на пшеницата на световните борси, допълни тя.

България е страната с най-евтин хляб и тенденцията за изравняване на цените е обективен процес. Тя обаче ще бъде съпътстване от друга тенденция за повишаване на доходите на българския народ, смята Влахова.

Според нея държавата трябва да постави всички участници в пазара при равни условия и така ще елиминира спекулациите.

Представителите на Съюза на производителите на слънчогледово масло заявиха, че въпреки поскъпването на суровината, заради нейния дефицит, няма никакви причини и основания цената на олиото да бъде 4 или 4.50 лева.