Хлябът продължава да поскъпва, в Добруджа внасят жито

С 10 ст. поскъпна хлябът в Добрич, за първи път в Добруджа се внася жито от вътрешността на страната. БНР цитира прогнози на хлебари от региона, наричан "житницата на България", според които се очаква зърнена криза през февруари догодина.

Хлябът поскъпна и във Варна и в Търговище, докрая на месеца това ще стане и в Разград. Според шефа на Държавния резерв Васил Цоконов производители задържат около 500 хил. тона пшеница в момента и не я изкарват на пазара.

В същото време Цоконов посочи, че цената на хлебното жито в България е с 30% по-ниска от тази на международните борси. Сега на Софийската стокова борса се сключват сделки при цена от 250 лв. на тон. На чикагската борса сделки се сключват на 171 долара за тон, а в Будапеща - на 355 лв. за тон.

Във Варна цената на хляба е повишена с 10 ст. "Стара Загора" вече струва 72 ст., а "Добруджа" - 70. Председателят на регионалния клон на федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Стоян Златев заяви, че ако държавата не се намеси, до Нова година ще има още едно увеличение на цената.

Средно с около 20% по-скъпо се продават хлебните изделия в Търговище. Според директора на местното предприятие "Хлебопроизводство и сладкарство" Дончо Господинов, скокът се дължи на увеличената цена на брашното и горивата.

До края на този месец един от най-големите производители на хляб в област Разград "Лазаров"ООД ще повиши цената до 1.20 лв. за килограм, съобщи шефът на фирмата Николай Лазаров, който е и председател на областната структура на хлебопроизводителите.

В момента брашното се продава за 560 лв. за тон, но тенденцията е да стигне до 600 лв., като според браншовиците ще бъде добре, ако успее да се задържи на тази цена и няма ново поскъпване.

Според хлебопроизводителите от Разградско, цитирани от БТА, сегашните цени на хляба са нереални. Те се обосновават с подписаното преди две години тристранно споразумение между тях, мелничарите и зърнопроизводителите в земеделското министерство, според което калкулацията по веригата зърно-брашно-хляб се определя по схемата 1-2-4.

Това означава, че ако зърното се продава за 300 лв. на тон, брашното за 600 лв. на тон, хлябът трябва да струва най-малко 1.20 лв. за килограм. Всяка друга цена в момента е нереална, каза председателят на областната структура на хлебопроизводителите Николай Лазаров.

Преди ден министърът на земеделието обвини хлебарите, че цена от 1.20 лв. за килограм хляб е спекулативна.

Според Лазаров наличното в България жито ще стигне за изхранване на хората за не повече от месец и България ще бъде принудена да внася, и то на убийствени цени. Най-уязвими според него ще бъдат регистрираните по закона фирми, които плащат данъци и осигуровки.

Другият голям производител на хляб в Разградския регион - Сали Шишманов, директор на "Млин 97"АД, отказа да коментира, но и според него цената на хляба най-вероятно ще скочи от идната седмица.

От врачанската и ломските мелници съобщиха, че са спрели производството на браншно заради липса на запаси от жито.

На дискусия организирана от КНСБ заместник -председателя на парламентарната комисия по земеделието и горите Венцислав Върбанов каза, че държавата не трябва да се намесва при вноса на зърно.

Той съобщи, че народни представители от БЗНС-Народен съюз ще внесат предложение за създаване на анкетна комисия, която да провери състоянието на зърното в държавния резерв.

Според него състоянието в момента може да се определи като зърнена криза, защото има дупка в зърнено-хлебния баланс, която е между 400 и 600 хиляди тона.

Според експерти от КНСБ субсидирането на зърнопрозводството на декар създава сериозни проблеми, свързани с липсата на контрол на засетите площи, за които се получават субсидиите. В много случаи с цел получаване на повече субсидии се декларирали по-големи от реално засетите площи.

Председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Георги Бекяров коментира , че 100-те хиляди тона зърно, които предстои да бъдат пуснати от държавния резерв, ще повишат отново цената на хляба.

Според него хлебопроизводството не трябва да се обвързва в публичното пространство единствено с цената на хляба. Той допълни, че асоциацията ще настоява да бъде махнат акцизът на горивата, които се ползват за хляба.

Главният директор на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" Васил Цоконов категорично отрече, че зърното в резерва е недостатъчно.

Той отхвърли и обвиненията на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите и Гражданския комитет "14-ти декември", че от резерва са източени 126 000 тона зърно. Според него липсата на нарушения се доказваля от направените досега проверки на компетентните органи.

Той информира, че до няколко дни може да те очаква да започне търговия с нови 100 хишл. тона пшеница от резерва. Цоконов смята, че около 500 000 тона зърно се задържат в момента от производителите.

Според тего в момента цените на хлебната пшеница у нас са с около 30% по-ниски от тези на международните пазари.

Общото количество пуснато от резерва на Софийска стокова борса е било 89 085 тона, а сключените договори - 472. От тях са платени 87 121 тона, съобщи председателят на борсата Васил Симов. При първата интервенция цената на зърното се е движила от 240 лв/т до 248 лв/т.

Злати Златев от Националния съвет по зърното информира, че първите деблокирани от резерва количества пшеница са продадени на 121 мелници и 41 производители на фураж. Той заяви, че службата по зърното стриктно е контролирала купените от резерва количества да се използват по предназначение и да се мелят на брашно.

Цитирани бяха само три мелници - "Витамел хляб" ЕООД Сливен, "Галос" АД Русе и БМБ ЕООД Пловдив, които не са използвали количествата си по предназначение, заради което няма да бъдат допуснати на търговете от втората интервенция.