Ходи пеша, глупако!

Уважаеми съграждани, уважаеми данъкоплатци, уважаеми избиратели, позволете ми да ви кажа нещо. Ние сме глупаци! Искате ли да знаете защо? Защото не сме осъзнали нещо много просто. Ние нямаме нищо. Не сме собственици и не сме началници. Нямаме право на глас (освен на избори), нямаме право на мнение (а само на благодарност, когато подхвърлят 50 лв. на пенсионерите или режат ленти на пет пъти ремонтирани улици). И сме тъпо стадо, свикнало на чобански подвиквания. Не вярвате ли? Помислете пак.

"Ходи пеша, бе!" Което ще рече: Аре, кво гледаш? Кво чакаш? Не си доволен? Дреме ми на Конституцията!

Уважаеми глупако, наричан български и европейски гражданин по време на предизборна кампания, нека да ти обясня как стоят нещата. Ти може да работиш и да плащаш данъци, но това не значи нищо. Построените с твоите пари метро и магистрали не са твои, а Негови. Известни са още като метрото Му и магистралите Му. Ще те пусне да се повозиш с бензин, доставен от ортака му по белот, само ако го харесваш. И ако междувременно не са затънали в поредния многомилионен ремонт. A propos, магистралата Му "Хемус" се ремонтира от четири (4) години, магистралата Му "Люлин" - от миналата зима, а на магистралата Му "Тракия" има 40-километров участък, който друса като земетресение.

Полицията, която ти издържаш, не съществува, за да те пази, а за да Го пази. За да защитава министерския Му съвет. Прокурорите, на които плащаш заплати, ги има, за да не Го разследват. Никога. Парламентът, който избираш, работи, за да облече в закон волята Му. А председателят на парламента е инсталиран на тоя пост, за да ти обясни, че ти си господин Никой.

Уважаеми господин Никой, ти можеш да викаш и протестираш, колкото си искаш. Но уважаемата госпожа председателка се вози в лимузината на НСО. Ти можеш да настояваш за законност, но законите ги приема Тя. Ти може да искаш по-добро здравеопазване, но на Нея ѝ пращат хеликоптер, когато катастрофира. На теб - катафалка, за сметка на близките ти. Ти може да искаш образовани и можещи хора начело на държавата, но тя казва "отпреде" и "отзаде", когато ти обяснява как се приемат законите. И твърди, че Пекин е във Виетнам. Ти може да настояваш за независими медии, но тя натири журналистите в мазето на парламента. Добре са си там.

Тя ръководи, а ти мааш гащи из площадите и си дереш гърлото. Искаш после да се прибереш с метрото дома? Не може! "Ходи пеша, бе"!

Щом досега не си разбрал кой е шефът, ще го научиш по трудния начин. Уважаеми господин Никой, ти си никой. Това е положението - пълна самозабрава и липса на всякаква връзка с реалността. Компенсирани с агресия и обиди срещу гражданина, в чийто интерес уж се работи. Не само Вождът може да ругае, подчинените му също. Пилците станаха квачки.

И затова госпожа председателката на парламента няма да си подаде оставката, нито ще ти се извини. Ако все пак я принудят да го направи, ще каже, че "не си я разбрал". Колко си прост, господин Никой! Ти, а не тя. Питай за качествата ѝ Собственика на магистралите и метрото, той знае.

И така, господин Никой, свикни с мисълта, че си никой. И ще си останеш такъв, докато не им кажеш да си ходят. Пеша.