Хората, които кредитираме, не биха отишли в банка

Господин Стойчев, каква беше идеята, когато се реши да се прави "Ресурсен център"? Каква беше нишата, която се виждаше, за да се прави такъв проект?

Съществуваха два основни аргумента за стартирането на такава организация в България. Първият от тях беше ситуацията на политическо равнище в третия сектор. Тогава се разиграваха сценарии по противопоставянето на едни или други групи от неправителствените организации на ниво личности по-скоро, които преминаха и в институционално противопоставяне между Съюза на фондациите и останалата част от неправителствените организации в България. Правителството на Жан Виденов се опита да раздели сектора, да окупира част от него, да го противопостави вътрешно, за да контролират средствата, които идваха от чужбина, финансовите ресурси и за да може да прокарва своята политика. Това правителство и тази партия тогава разчиташе на контролирането на всички сегменти от българското общество, включително и на третия сектор. Тя по принцип беше противник и винаги и била на всякаква независимост и проява на гражданско общество в България.

Това беше идентифицирано от нас тъй като нямаше организация извън донорите, която да работи за третия сектор, но не като институционална шапка, а като организация, работеща за третия сектор. Вторият основен аргумент беше, че предстои постепенно изтегляне на донорите от България, от което следваше извода, че е необходимо да се направи преосмисляне на стратегията на третия сектор по посока търсене на варианти за самофинансиране, за развиване на нови механизми за набиране на средства, каквото е стопанската дейност на нестопанските организации, а също така лобиране за промяна в законодателната и правната среда за съществуването на третия сектор.

Това беше ясна ниша, имаше ясна визия. Организацията стартира много трудно, с много малко пари. Това не е организация, която е отделена от "Отворено общество", за каквато я мислят хората, запознати с тия неща. Това е независимо юридическо лице, което кандидатстваше пред "Отворено общество" и което благодарение на "Отворено общество" пое едно от неговите програми- микрокредитирането.

Впоследствие, обаче организацията се оказа много динамична, попадна в ситуация на динамично развитие и пренасочване към програми, което според мен лично, са много по-ефективни и полезни за третия сектор и за обществото като цяло, отколкото първоначалната идея да се стимулира развитието само на третия сектор. Затова моята нагласа винаги и била да се търси това, което е полезно, което е ефективно, да се бяга от рутината в третия сектор, от чиновническия подход, от процеса заради самия процес.

Кажете как изглежда като организация "Ресурсен център"?

Имаме вече структури в страната. Те са 7 микрофонда за микрокредитиране и 4 Центъра за социална адаптация на освободените от армията военнослужещи. Фондацията е уникална в България със своите програми и с начина, по който партнира с другите сектори - бизнеса и държавата, правителството като цяло, независимо коя политическа партия управлява България. Имаме партньорски проекти с министерство на отбраната, които вече се реализират с две последователни правителства.

Имаме партньорски проекти с общини, с бизнес и това според мен е един нов подход, който се оказа много успешен, но и много труден. И с бизнеса, и с държавната администрация се работи много трудно, сигурно и те много трудно работят с нас. Това, което ние правим е да търсим уникални и оригинални неща, които са полезни и ефективни. Нас ни интересуват резултатите, а не процеса. В третия сектор в света, както и в България по инерция се възцари един формален подход на усвояване на средства не за постигане на конкретни резултати, а за оправдаване на конкретни заплати.

Обикновено процесът се удължава максимално във времето, за да продължи даден проект, за да се получават хонорарите от хората, а резултатът какъв ще бъде- не e важно. Важно е документацията, бюрокрацията и тези хора да си стоят на местата възможно по-дълго време. Ние се стремим да намерим уникални програми и намираме такива. Такава например е една по-малко известна програма - "Кредити за нестопански организации". Ние предоставяме не дарения, а кредити, което стимулира организациите да развият своята стопанска дейност и след това връщайки кредита да постигнат една финансова устойчивост.

Вторият аспект е кредити за организации, които се намират в една проблемна от финансова гледна точка ситуация между 2 проекта. Много в България са такива. Когато са приключили работа по един проект кандидатстват за друг, одобрен им е даже договора, но парите се бавят понякога и с месеци и до година. През това време престава да бъде актуален и проекта. Те се нуждаят от някакви финансови средства, за да стартират тоя проект, а донора след това ни ги възстановява със съответната лихва.

Много сложно взаимодействие имаме във всички тия сектори, но се опитваме да намерим тази точка на пресичане на интересите между държавата, бизнеса и гражданското общество, където можем да работим заедно и да реализираме програми, в които има конкретни резултати. Ще ви дам пример с микрокредитирането в Смолян, където сме открили 700 нови работни места. Бюрото по труда за 10 години не може да ги открие, за съжаление или ако ги открие, то ще им струва 50 хил. лева, специално за региона Смолян. Докато на нас ни струват 2 хил. лв. на базата на кредитите, които сме дали се откриват нови работни места, но по-важното е, че се запазват стари работни места благодарение на кредитите. И кметът е щастлив независимо от коя политическа партия ще бъде, и обществото е доволно, и хората в конкретните места, където раздаваме кредити чувстват някаква възможност за себе си.

Нали се работи през банки, когато става въпрос за отпускане на кредити?

Имаме няколко вида механизми, единия от които е през банки.

Банките се оплакват, че нямат достатъчно добре подготвени проекти и това е обяснението за слабата им активност?

Банките са успешни в търсенето и реализирането на печалба. Това е нормално, те са бизнес-организации. Те нямат социални цели и нямат интерес да извършват този тип по-скоро социална дейност, как да намират подходщи хора, как да ги подготвят и обучават и след това да контролират изпълнението на проектите, за да гарантират 100 % възвръщаемост. Разликата между нас и банките е, че ние активно търсим своите клиенти, които не са онези клиенти, които банките очакват. Това са клиенти, които имат бизнес идеи, честни и почтени хора, работливи, но им липсват достатъчно знания и умения , които са необходими за кандидатстване пред определена банка.

Нашите кредитни инспектори по места се познават с хората. Това познаване с хората дава гаранцията за това, че ти може да идентифицираш една добра бизнес идея и съответния човек,който да я изпълни. Всичко друго е лесно - и бизнесплана, и контролирането на кредита, и помощта в обучението, която се предоставя на тоя клиент в течение на работата по нашия кредит, дори помощта, която предоставяме при търсене на пазари, маркетинг и т.н.

Как обяснявате на хората, че трябва да получат сертификат по ISO?

Не им обясняваме, а просто им предлагаме тази възможност, тъй като ние сме първата в Европа сертифицирана от Moody International организация с нестопански характер по ISO. Ние го направихме, защото имахме много допирни точки с бизнеса и защото станахме такава организация, която промоцира новия идеи, нови възможности, а и защото ни беше необходимо, за да си структурираме вътрешната работа и да повишим в още по-голяма степен доверието на донорите в нас.

Разбира се, не всяка фирма има нужда да се сертифицира, но тези, които са ориентирани към износ, които работят със западни партньори, тези, които имат намерение да се развиват се възползват от тази възможност. Само в Кърджали, Смолян, Сливен има стотици наши клиенти, които са заявили такова желание. Ние имаме споразумение с "Мууди интернешънъл" да бъдат сертифицирани безплатно тези клиенти. Първо, не е вярно,че хората не знаят какво е това ISO. Очевидно, че вече знаят и то не е от реклама във вестниците, а по-скоро от информация вътре в бизнеса, че това е необходимо. От друга страна те имат желание да постигнат добро качество и ниво на управление.

Какво е търсенето на микрокредити в страната?

Много е различно в различните региони. Примерно в Смолян се търсят най-много кредити за около 4 до 5 хил. лв. Във Враца и региона се търсят по-големи кредити, над 10 хил. лв. Има региони, в които ситуацията е една, в други е коренно различна.

За какъв срок се връщат кредитите?

Ниеу отпускаме кридити със срок до 2 години, 16 % лихва и до 6 месеца гратисен период. Може би от тази година ще намалим лихвата до 10 % .

Каква е събираемостта на отпуснатите кредити?

При нас тя е 100%. Нямаме нито един лош кредит от близо 700.

Имате ли планове да разширите дейността си и в други региони на страната?

Да. Нашето първоначално намерение беше да постигнем една стабилност, да минимизираме риска и да видим дали тази идея работи в България. Оказа се, че програмата е успешна на пилотната си фаза и смятаме да я разширим максимално в цялата страна, за да има равномерно покритие във всички региони. Нашата идея е на този етап да включим под някаква форма и местния бизнес. Просто това ще бъде уникално явление не само в Европа и една програма с по-скоро социална цел се превръща в програма, в която участват местните бизнесмени и местните нестопански организации.

Чувствате ли се сами на пазара?

Ние не се плашим от конкуренция, напротив. Идеалната цел на програмата беше да убедим банките в държавата, че има смисъл от микрокредитиране. Тя стартира в момент, в който банките се стремяха към корпоративните клиенти. Сега виждаме, че всички банки се насочват в този сектор, защото това е огромна ниша за печалба.

За съжаление в България няма правна уредба за извършване на кредитна дейност от нестопански организации.

Дайте един успешен пример за фирма, която е финансирана от "Ресурсен център"?

Аз ще дам само пример с първия кредит, който беше даден в Смолян. Едни хорица имаха гараж. Те получиха кредит, купиха си шевни машини за 4 хил. щ. долара и направиха малко цехче с 5-6 работника. След 2 години те получиха нов кредит, който е за 30 хил. долара. С него те ще закупят нови много по-големи помещения. Фирмата вече изнася продукция за чужбина и шие екипите на феновете на "Левски". Това е една малка семейна фирма. Едно семейство просто получи този кредит от местния микрофонд без никакви контакти, без никакви стари връзки.

Очаквам след още две години тази фирма да се превърне в една от регионално значимите в Смолян. Имаме много успешни примери на безработни жени, които отварят фризьорски салон или фотостудио и изкарват парите за цялото семейство и се чувстват добре. Имаме примери и за хлебопекарни и мандри.

Това без никакво преувеличение е наистина уникален успех на една програма, която не е нито кой знае каква програма, нито е с кой знае какъв ресурс, но която прави полезни неща.