Християни, именици и военни честват Гергьовден

Християни, именици и военни честват Гергьовден

Православните християни, близо четвърт милион именици и армията честват Гергьовден в понеделник.

Свети великомъченик Георги Победоносец живял в трети век по време на едни от най-големите гонения срещу християните. Той е почитан като покровител на овчарите, а българската армия е избрала светеца воин за свой патрон.

На Гергьовден имен ден имат 232 000 българи, а Георги е най-разпространеното мъжко име у нас. Носят го 172 000 души.

А тази година на този светъл празник на посещение в българия е и главата на Римокатолическата църква папа Франциск, който ще даде първо причастие на деца в най-католическия български град Раковски.

Военното министерство извади на жълтите павета в София най-добрата техника, с която разполага, за да представи армията на традиционния ѝ парад.

В центъра на столицата "дефилираха" изтребител МиГ 29, товарен самолет "Спартан", вертолети Ми 24 и "Кугър".

Традиционно по площад "Княз Александър I” минаха и представителни блокове на гвардейците, видовете въоръжени сили, специалните сили, военни полицаи и други. В парада се включиха и зенитно-ракетните комлекси С-125 (SA-3) и С-200 "Вега” (SA-5 Gammon), танкове, бронирани автомобили, бронетранспортьори и друга техника.

Българският манастир в Атон "Свети Георги Зограф" пък отбелязва 1100 години от създаването си. Легендата разказва, че в началото на Хи век образът на Свети Георги се самоизобразява по чудодеен начин в основаващият се по това време Зографски манастир в Атонската света гора. Затова тримата братя монаси Аарон, Моисей и Йоан дават на манастира името „Свети Георги Изограф“ - т.е. който сам се е изписал на иконата. Днес макар и извън пределите на България, светата обител остава най-големият български православен манастир.

В целия регион на Родопите Гергьовден се осмисля като началото на лятото и на новата стопанска година

Според поверието на този ден двамата братя Свети Георги и Свети Димитър се срещат и по тази причина на места по първия гост на Гергьовден се предсказва и каква ще бъде годината. Ако той е добър и заможен се е вярвало, че годината ще бъде здрава и благополучна, ако на празника времето е било дъждовно се е вярвало, че  такова ще бъде и лятото. Гергьовденската обредност е свързана и с абсолютната забрана за домашна и полска работа, за да се предпазят стопаните през лятото от змии, уроки и вълци, от градушка и  гръмотевици.

Още от България

За или против машинното гласуване?