Христо Данов: Ако има бавене в делата, причината е в прокуратурата и в следствието

- Според мен и законите донякъде са виновни, и в борбата с престъпниците известна част от отговорността носи и самата изпълнителна власт, защото МВР е към изпълнителната власт. Прокуратурата не е към съдебната власт, въпреки че е съставна част от съдебната система. И забатачването на делата, които се откриват от полицията, обикновено става в следствието и в

прокуратурата. Аз лично имам едно дело, в което следствието продължи цели 10 години - с добрата намеса и с добрите услуги на някои прокурори и на следователи.

- Това означава ли, че според вас не е добре подредена в България властта и отношенията между властите, мястото на прокуратурата?

- Според мен от законодателна гледна точка и от конституционна гледна точка местата на всички са точно определени, но лошото е, че всяка една от другите власти извън съдебната гледа в паницата на съдебната власт. Няма власт на този свят, която да не е искала по някакъв начин да завладее съдебната власт. На всяко правителство му се иска нещата да се движат и със съдебната власт под ръка. И обвиненията, които се отправят към съдебната власт, са според мен твърде несполучливи и несериозни.

Когато един заловен престъпник ще бъде съден до 5 години затвор и го освободят под гаранция, този вик, който се подава от пресата, така, масов, от хора, които изглежда, че не четат и Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс - той не може да бъде задържан под стража. Той трябва да бъде пуснат. Не може да бъде задържан човек под стража с оглед само да бъде тормозен. Това са неща, които са недопустими.

- Една от мерките, които се предлагат в момента обаче, е именно промяна на режима за пускане под гаранция с очевидното му затягане, така че престъпниците да стоят в целия дълъг процес на осъждането им от съда в затвора под стража.

- Да, и ако ги оправдаят, българското правителство ще плаща, България ще плаща отговорността за тяхното задържане, вредите и загубите. Вече имаме няколко случая такива. Така че не е туй причината да се влачат делата. Причината да се влачат делата е цялата сложна процедура, която се създаде. Нейният генезис започна от Великото народно събрание, когато дадоха несменяемост на прокурорите, значи, никой не може да смени старите прокурори. И затова аз мога да си обясня, че никой от старите прокурори не въздигна обвинението срещу Тодор Живков за възродителния процес, който е най-голямото престъпление, не въздигна никой обвинение срещу него и за лагерите, за избиването на хората, изселването на хората от градовете. Всичко туй се премълча. Въобще режимът на комунистическия терор просто си умря, няма го. И сега тази партия...

- И последвалият посткомунистически терор с участието на същите действащи лица - говоря за групировките, които бяха създадени от комунистическите служби.

- Групировките се създадоха точно по времето на Жан Виденов. Жан-Виденовото правителство допусна създаването на групировките. Те започнаха с това рекетиране на различните фирми да се застраховат тук или там. Аз няма да ги забравя тези с бръснатите глави, дебели вратове и златни ланци по шиите, като ходеха по тройки и обикаляха магазините подред. Аз съм ги виждал по "Граф Игнатиев" как вървяха един след друг и никой не ги закачаше. Винаги ми е било учудващо как може хората, които управляват страната, да не са прочели по два реда как се е получила мафията в Съединените щати.

- В началото на предаването казах, че подобно на правителството на Жан Виденов, и сегашното критикува съдебната власт и я натоварва с по-висока отговорност.

- Нашата конституция прави пълно разделение на властите. Правителството не може да се меси в рамките на съдебната власт. То няма никакви права, никакви правомощия. И в този Висш съдебен съвет, както виждам, играта, както се разиграва, е точно тази борба да се постави съдебната власт под някакво опекунство на управляващите, на изпълнителната власт. Това, според мен, , едно от най-пагубните неща, които могат да се случат. Прокуратурата не е съдебна власт. Прокурорите са представители на държавната власт, те обвиняват от името на държавата. И навсякъде това е така. Само в България някъде се смята...като някаква самостоятелна власт, която вече се мъчи да се наложи и върху съдебната власт. И ако има бавене на делата, аз смятам, че причината е главно в прокуратурата и следствието, което според мен пък съвсем е излишно, то е наследило старата

Държавна сигурност...

Не е полицията тази, която не си върши работата, а организацията на разследването е тази, която бави всичките неща.

Освен това всички тези сложни неща, които се вършат във връзка с едно разследване на едно обвинение, водят до едно много голямо забавяне. Съдът свършва работата си и ще я свърши много бързо, ако едно дело бъде изработено, както трябва. Дали следователите не желаят да го направят, както трябва, дали прокурорите не искат да го направят, както трябва - това на мен не ми е известно. Но така или иначе, в един или друг случай винаги има причина да се отложи делото поради някакви съображения, които са от процесуална гледна точка и които ще опорочат съдебния акт.

Вярно, че защитата често пъти се мъчи да отлага делата, да ги протака - това е работа на всеки адвокат. И аз там не мога да ги обвиня освен в едно неморално водене на един процес, но моралът във воденето на процеса там малко по-иначе се разглежда, отколкото в нормалните човешки отношения.

- Тоест вие сте за засилване и заместване на сегашното следствие с дознанието, полицейското дознание, под контрола на прокуратурата за масовите престъпления?

- Не. Аз си изложих много обстойно мнението и го дадох на г-н Филчев, от което нищо не последва естествено. Аз няколко пъти исках да се срещна с него, да го обсъждаме, той не пожела да ме види, това си е негово право, не е мое.

Моето мнение е, че следствието трябва да бъде премахнато като институция. То е предвидено като институция по конституцията, но то трябва да бъде премахнато. И всички следователи специалисти, които са наистина специалисти, да отидат в полицията и там да работят. Аз знам, че не им се иска да бъдат подчинени на полицейския началник. Но по цял свят, където нещата вървят добре - вземете САЩ, вземете Англия, вземете Франция, вземете Германия, това е така. Следствието може да остане само за някои много силно специализирани процеси, където полицията не се меси. В тези случаи следователите би трябвало да имат някакъв по-специален статут, но във всички случаи трябва да бъдат в полицията. И полицията, когато си свърши работата заедно със следователите, детективи ли, инспектори ли ще ги нарече, както щете ги наречете, да предадат на прокурора готовото дело и той да си гледа работата вече по-нататък - да отправи обвинителен акт или да каже - няма място за обвинителен акт.

- А този прокурор да не се ползва с имунитета на съдията?

- Според мен другата грешка, която беше, беше разтурянето на Главната прокуратура. Тя трябваше да остане. Не трябваше да бъде разтуряна и направена по различни прокуратури и главният прокурор да няма тази власт, която му е необходима. Главният прокурор навсякъде по света, където имате правов ред, главният прокурор е този, който си назначава прокурорите, уволнява прокурорите, той е господарят на тази организация и този господар на тази организация носи отговорност. Сега се задава въпросът кой кому и пред кого носи отговорност.

- Ефективна ли е според вас организацията на МВР в момента - вие имате добър поглед от началото на 90-те години какво представляваше тогава МВР?

- Когато станах министър, МВР беше много разнебитено. Неслучайно бяха не само премахнали ДС, която трябваше да се премахне естествено, но бяха изпоизволнили много народ и бяха объркали доста служби. От друга страна, имаше го унаследения страх на хората от бившата милиция. И затуй се наложи да направим Закона за МВР. Моята идея беше именно законът някак си да покаже на хората какво е състоянието и какви са правата и правомощията на отделните служби. И според мен организацията работи добре...

- Г-н Данов, всички политици и изпълнителната власт декларират, че правосъдието е основен приоритет на държавата. Пари през тези години се намериха за редица служби на изпълнителната власт - данъчна, новата осигурителна каса. В никакъв случай не искам да ги противопоставям, но очевидно е, че когато има приоритети в една държава, те се изразяват и в материалното им осигуряване. Вие самият сте адвокат и сам ми казахте преди, като говорихме, какво представляват българските съдилища в момента, при какви условия работят българските съдии в момента.

- Аз ще ви кажа нещо друго, което многократно съм го казвал и просто ме е вече срам да го повтарям - това е, че всъщност най-важната власт, най-важната власт в една държава е правосъдието. Гражданинът на страната вярва на държавата си, обича държавата си, изпълнява това, което държавата иска от него, само тогава, когато той има сигурност, че тази държава няма да бъде негов враг и ще има правосъдие, което ще реши нещата правилно. Случаят на Фридрих Велики със Сан Суси и с мелницата е невероятен. Това показва преди 200 години, че този човек, като е казал на мелничаря - махай си мелницата, че аз ще ти я съборя, ако не я махнеш, и той му отговорил - да, ти ще я махнеш, ама в Берлин има съдия, който няма да ти разреши. Това е силата на правосъдието, това е силата на малкия човек срещу силата и могъществото на държавата. И затова голяма част от хората в България, за съжаление и голяма част от политиците в България просто не разбират значението на правосъдието. То е много по-важно от всички останали. Ако аз знам, че мога да си защитя правата, ще ги защитя именно само там, никъде другаде. В противен случай ще започне това, което се нарича саморазправяне със сила.

- Вие не мислите ли, че в компетентността на всички министри на правосъдието през последните години е да отстояват точно този приоритет? Какъв е вашият коментар на факта, че Висшият съдебен съвет нито веднъж през годините не успя да прокара скромните си обикновено искания за най-належащите финансови нужди на съдебната власт?

- Сега, трябва да ви кажа, че жена ми участва в този ВСС и доста информация имам оттам. Те решават какво искат, но в крайна сметка министърът на финансите решава въпроса дали има средства да даде, или няма средства да даде. Знаете ли колко време се отлагаше проблемът с изваждането на този нещастно настанен национален музей в Съдебната палата, за който се изхарчиха милиони, за да се преправи като несполучлив музей, сега ще се харчат милиони, за да се направи горе-долу нещо като съд, вече добре разнебитена палата. Всичко туй зависи от тези, които ще отпускат от кесията.

На мен ми се струваше, че съдебната система, съдилищата могат да се издържат от таксите, които събират - те не са малки такси, а исковете сега са огромни и се плащат, по няколко десетки хиляди лева се плащат разноски. Но не съм правил никога сметка и не мога да кажа дали действително това заплащане, което е необходимо за поддържането на съдебната система, на съдиите и на съдилищата, на цялата съдебна система, ще може да бъде изпълнено само от тези такси. Как става завъртането на бюджетите им не ми е известно. Освен туй, не забравяйте, ние сме във валутен борд, което значи, че фактически харченето на парите зависи не само от нашата воля. Нас ни определят какво може да направим и какво не можем да направим. Така че мисълта ми е, че дали министърът на правосъдието сега в момента може да направи нещо повече от гледна точка на финансиране на съдебната система, на плащането на тези хора, на съдиите, увеличаване броя на съдиите, което е безкрайно необходимо... Аз ще ви кажа нещо, което просто няма да повярвате. Тези хора трябва да решават, Върховният съд, трябва да решават седмично по 10 дела всеки съдия, защото съдиите са точно определени по брой и не може да им се увеличи броят поради липса на средства. Затуй всичкото върви по-бавно. Всички хора се сърдят, ама никой не си е помислил защо всичко върви по-бавно.

- От всичко, което казвате, излиза, че все пак и изпълнителната власт, освен да критикува съдебната, има реалната възможност да ѝ осигури по-добри условия за работа?

- Дали има или няма реална възможност не знам, но тя е длъжна да ѝ осигури по-добри условия. Тя трябва първо на първо да им осигури помещения, в които да работят... Достойнството на съда, навсякъде, като кажете съдия, е нещо невероятно... Естествено, самият съдия трябва да създаде голямата предпоставка за достойнство, но това достойнство трябва да бъде уважавано и подкрепяно, а не критикувано непрекъснато и ругано от тези, на които не им харесва.

...Също много учудващо ми беше атаките, които се отправиха срещу моя колега, сега министър на вътрешните работи, Йорданов. Просто събраха се отделни случки, направи се един кюп от цялата работа и след това - правителството не се справя с организираната престъпност. Най-напред какво значи престъпност? Престъпност има по цял свят. Аз, като бях в САЩ, вечерно време, като нямах какво да правя, гледах телевизия. Там на тяхната Ен Би Си имат "Дискавъри", една програма, която се занимаваше само с туй - с престъпността, как да се пазим от престъпници, кражба на коли, убийства, изнасилвания и прочие, какво трябва да се направи и как да се реагира. Следователно всички тези престъпления, за които става дума тук, са налице.

...Според мен цялата история се поражда с една предварителна предизборна борба... И не трябва да се забравя, МВР не принадлежи на никое правителство. То принадлежи на целия народ, защото защитава целия народ от престъпността, то защитава целия народ от пожарите, то защитава целия народ без оглед какъв е от шпионажа, от контрашпионажа - всичко туй върви в това министерство. Министърът може само да ръководи политическите виждания. Аз не знам доколко Националната служба за сигурност се занимава с извършване на политически поръчки, нямам представа за туй, но не мога да повярвам, че това, което се говори ей така с едри приказки, наистина се изпълнява. Кажете срещу кого е изпълнена тази политическа поръчка, не да се говорят общи приказки. Затова според мен никоя държава няма да се оправи, няма да се оправим и ние.

- Защо според вас е неефективно използването и приемате ли тази оценка на така наречените специални разузнавателни средства, и смятате ли, че трябва да се върне властта на прокуратурата при подслушването?

- Аз мисля, че това ще бъде най-опасното нещо, ако се върне на прокуратурата. Прокуратурата просто се стреми да получи повече власт, отколкото ѝ се следва. Според мен системата, която беше въведена по мое време, преди да се създадат тези средства, мисълта ми беше винаги, че трябва някой да бъде отговорен, някой трябва да бъде. Според мен отговорността трябва да се носи само и единствено от министъра. Той е политическото лице, той преценява. Искането пред съда трябва да се направи по линията на МВР и МВР да се занимава с това. Във всички случаи разрешението, последният подпис, нареждането да се изпълнява дадено искане, след като се е оформило, както се полага по конституция, трябва да бъде подписано от министъра, а не от упълномощено от него лице. Нека министърът да си носи отговорност. Той да преценява. Той е политикът, който носи политическата отговорност

- Те и председателите на съда също имат право после пак май да упълномощават и те... кой пък да разреши?

-...това преупълномощаване винаги ме е смущавало, но не може главният секретар, който е вътре в министерството, да си разрешава сам на себе си какво да се прави. По мое време искането идваше от окръжните такива регионални директори, идваше при моя главен секретар, той преценяваше доколко мотивировката е правилна или неправилна, и ми даваше аз да взема последно решение. И често пъти имаше, когато аз не давах решение или пък не се съгласявах с неговото несъгласие да се разреши подслушването. Но имате редица случаи, при които подслушването просто представлява чиста държавна тайна. Разкриването на някои обстоятелства са абсолютно недопустими. Ами ако вие речете да си свалите цялата сигурност, абсолютно цялата сигурност, по-добре разграден двор.

- В момента дебатът, който предстои следващата седмица, е мерките - какви мерки да се вземат спешно и веднага. Ако вие бяхте министър на вътрешните работи, в такава ситуация как бихте реагирал?

- Аз не знам какви са мерките, но смятам, че законът - такъв, какъвто съществува сега, и действията на полицията, каквито са в момента, биха могли да бъдат много ефикасни, стига да се захванат да го правят, както трябва. Защо не са го направили досега - не знам. Според мен тези експлозии, които стават всеки ден, атентатите, това са явно битки между хора от различните кланове на различните престъпни групировки. Създаването на тези групировки стана по времето на Жан Виденов, по-рано го казах. Съставът на тези групировки е абсолютно известен. Така че те биха могли да ги хванат всичките и да ги предупредят съвсем приятелски, че... внимавайте, каквото и да се случи, и вие ще бъдете вътре в играта. Може да го гониш, ако имаш доказателства, че тогава е рекетирал, за рекетирането би могъл да го гониш, ако не е при изтекла давност... Но отсега нататък, който направи каквото и... да знаете, вие сте виновните.

- А вие, ако бяхте в ситуацията на вътрешния министър Емануил Йорданов, щяхте ли да си подадете оставката?

- Не, в никакъв случай. И поздравявам президента, който отказа да подпише оставката на Василев. Според мен той направи един много сериозен и много важен ход именно за поддържането на духа и морала.

Една полиция се състои от няколко хиляди души. Винаги в тези няколко хиляди души някой ще направи някоя беля. А министърът може да си даде оставката само в такъв случай, когато той е наредил да се извърши нещо и не се е извършило, или не е предвидил, че може да се извършат някои големи събития. Ако Йорданов беше направил някаква грешка, нещо, което може да му се вмени - да, да си даде оставката. Така че според мен единствен, който да му каже "ти трябва да си ходиш" е министър-председателят. Министър-председателят ще реши дали и доколко този човек ще изпълни работата си. И аз смятам, че досега няма причина да се смята, че работата не е извършена. Сега туй, че групировките почнаха да се събуждат и да предприемат някакви действия и взаимно да се избиват, тяхна работа. Министърът може да предприема действия, но аз лично бих одобрил и една такава хипотеза и бих насърчил такава хипотеза: оставете ги да се избиват помежду си и после ги ловете убийците и ги съдете. Вместо ние да се мъчим да ги избиваме, те да се избиват помежду си.