Христо Грозев: Има продължаващи рискове от нови саботажни и диверсионни действия от Русия

Има продължаващи рискове от нови саботажни и диверсионни действия против военната промишленост на България от Русия. Това заяви разследващият журналист и активист Христо Грозев във видеобръщение към участниците в кръгла маса на тема: "Влияние на дезинформацията в условията на геополитически кризи", която се организира от парламентарната група на "Демократична България" в Народното събрание.

Наблюдаваме активизиране на членове на саботажни групи, извън Русия, отбеляза Грозев, цитиран от БТА, и добави, че очаква и България да бъде обект на интерес от тяхна страна.

Относно риска от възможни опити за политическа дестабилизация у нас Грозев посочи, че тяхно проучване показва, че през април 2016 г. е имало подготвен от руското Главно разузнавателно управление опит за значителна дестабилизация на страната с две паравоенни групи по модела, който е бил приложен в Черна гора преди това.

Имало е план повече от 700 протестиращи, членове на двете паравоенни организации, реално да опитат да завземат властта, каза Грозев. По думите му, ако операцията е била успешна, това е щяло да доведе до значителна дестабилизация на страната.

Грозев посочи, че тази операция е била осъществена с подкрепата на Руската православна църква и се е провалила поради превантивен арест и задържане на стотици от участниците от паравоенните съюзи, от които едва 30 са успели да стигнат до София. По думите му подобни опити са правени в Киргизстан и Казахстан.

Въпреки че голяма част от големите медии днес отразяват руската агресия сравнително обективно, това не може да се каже за изминалия период, особено за периода 2014-2015 г. В онзи период редица печатни издания и телевизионни канали, контролирани от олигарси в икономическа обвързаност с Русия, прожектираха руския наратив по отношение на случващото се в Крим и Донбас, че има жестоки действия от страна на киевския режим, отбеляза Грозев.

По думите на журналиста към февруари 2022 г. сред голяма част от населението вече се бе формирала или чисто проруска гледна точка, или такава на емоционална необвързаност, в която човек се придържа към максимата "Няма невиновни".

Според Грозев вина за натрупания у нас дезинформационен капитал имат медиите.

Руски агресивни действия се водят поне от 2011 г. на българска територия. Оттогава започва серия от взривове в складове на военната промишленост, отравят се руски граждани от руското военно разузнаване. Публичност по тези казуси до голяма част няма. Огромната част от населението реално си няма представа, че Русия извършва военни, подривни действия на българска територия повече от десет години. Ако тази информация беше станала реална част от информационния дневен ред, голяма част от обществото би могла да формира отдавна своя гледна точка за ролята на Русия и щеше да бъде много по-критична към кремълските послания днес, посочи Грозев.

"Дезинформацията е единият от инструментите, който се използва срещу интересите на българската отбранителна индустрия", посочи Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията.

Според Галев дезинформационните послания у нас биват усилвани от говорители или агенти на влияние - представители на политическата класа. Той добави, че все още у нас липсва дискусия за това кой трябва да вземе решение по отношение на рекламодателите на медиите, които разпространяват дезинформация.

Галев добави, че в България умело се прилагат руските хибридни атаки. Той отбеляза, че са налице редица причини, улесняващи пропагандата в България, сред които овладяването на държавата и медиите, липсата на прозрачност, нелегално или нелигитимно медийно финансиране, липса на ангажираност от страна на международните институции и бездействие на технологичните корпорации, ниска медийна грамотност и занижени журналистически стандарти.

"Не можеш да завладееш институциите, без да си завладял медиите - руснаците знаят това. У нас има твърде много институционални дефицити, непоследователност при вземането на решение и плахо прилагане на ограничителните мерки на ЕС от страна на СЕМ", добави Галев. Анализаторът отбеляза нуждата от цялостна промяна на институционалната рамка.  

За дезинформацията в социалните мрежи говори Никола Тулечки от сдружение "Данни за добро" и Factcheck.bg. По думите му руската пропаганда в социалните мрежи често бива пришивана към религиозни и български национални символи.

По отношение на дезинформацията, разпространявана от политически и обществени лица, Тулечки разясни: "Facebook има политика политици да не бъдат блокирани по западен модел, където медиите се грижат да потвърдят или отрекат истинността на изказванията им." Той отбеляза, че много млади хора се информират предимно чрез социалните мрежи, а алгоритмите на платформите са много подходящи за разпространение на дезинформация поради възможността за създаване на много съдържание и лесното му разпространение.

Бившият министър на електронното управление и настоящ депутат от ДБ Божидар Божанов коментира техниките за онлайн дезинформация и методи за противодействие. 

По думите на Божанов Кремъл финансира редица анонимни сайтове за фалшиви новини, чието съдържание се споделя стотици пъти във Фейсбук. Според депутата социалните мрежи нямат усещане за отговорност за различните методи на дезинформация като координирано споделяне или координирано докладване чрез фалшиви акаунти. Той предлага да се въведе задължение социалните медии да идентифицират тролските ферми, а също и да носят отговорност за това какво препоръчват на абонатите си. Според Божанов не е редно алгоритмите на "Мета" да препоръчват с еднаква сила медиен сайт, регистриран предния ден, и установена медия с 30-годишна история.

Украинският активист и съосновател на "Бесарабски фронт" Генадий Воробьов се включи на живо от Одеса и предупреди, че войната не е само физическа, а се води също на информационно, икономическо и културно поле. В "Бесарабски фронт" той се бори с пропагандата, разказвайки ежедневна хроника за войната. Информационният фронт е значим, колкото военния, заключи Воробьов.

В заключителната част на дискусията се включиха университетските преподаватели доцент Милена Якимова и професор Димитър Вацов. Те потвърдиха, че с войната в Украйна през 2022-а година е настъпил голям бум на руска пропаганда в България, която расте постепенно и ежегодно още от 2013-а насам. Якимова и Вацов отбеляза, че вече говорим за криза на реалността, а не криза на истината. Те добавиха, че в България целенасочено се разпространява руската пропаганда, че сме втора ръка европейци и се използва виктимизацията на обществото. Опитайте да отнемете от някоя възрастна жена с приличен доход убеждението, че ние сме най-бедни - едва ли ще успеете.

Обръщение направи украинската българска от Болград Тетяна Станиева. Според нея най-голямта дезинформация в България идва от парламента и от няколко конкретни политически формации и лица.

"800 украински българи написахме писмо до парламента и президентството, за да помолим за подкрепа и да се знае, че Украйна не репресира украинските българи. Никой няма право да говори от наше име", подчерта Станиева. Тя предупреди, че българите, които днес са неутрални спрямо Украйна, утре могат да се окажат и неутрални към България. "Нас ни боли за България и не ни е все едно за нея", каза Станиева. Тя завърши с молба България да не бъде неутрална. 

Модератор на събитието бе Елисавета Белобрадова от ДБ.