И митниците свалят от власт

Обявеното сливане на Агенция "Митници" с НАП от Асен Василев заглъхна в общия шум на ротацията и ежедневните скандали в държавата, а става сума за нещо много важно. Експертният подход изисква да се каже истината и в нея има две ключови разбирания. Първо - не става дума просто за сливане на две институции, а за реформа. Това не е механичен процес, в който бюрата на едни служители се преместват до бюрата на други служители.

За да поддържаме стабилни публични финанси и ефективно събиране на приходи, някога поискахме финансова помощ от Световната банка (Integration of Revenue Administration). Още създаването на НАП през 2006 г. само по себе си беше реформа.

Защо започнахме реформата?

1. За да отговорим на очакванията на обществото и да подобрим обслужването на гражданите и фирмите.

2. Международните институции препоръчаха на българското правителство да реформира приходната си администрация. От друга страна, предстоящото тогава членство на България в Европейския съюз изискваше подобряване на отношенията между данъкоплатците и администрацията и създаването на една модерна система за събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски. Най-малкото се спестяваше време на хората за разхождане между гишетата.

3. Създаването на НАП беше стъпка, която облекчава плащанията и гарантира стабилност на приходите в бюджета. Така очаквахме да се увеличи делът на доброволно внасяните данъци и задължителни осигурителни вноски. Допълнителната полза за обществото се изразяваше в повече средства за пътища, сигурност и социални грижи.

Стъпки по създаване на НАП

Първо се централизира обслужването на републиканските данъци – данък общ доход, корпоративни данъци, ДДС, патент, акцизи – в териториалните данъчни дирекции. Това позволи структурата на данъчната администрация да стане максимално близка до тази на НОИ, за да се осигури безпроблемното обособяване на териториалните поделения на НАП.

Втората стъпка вече разрешаваше отделянето в обособено звено на дейностите, свързани с приходната част от дейността на Националния осигурителен институт. Тя обхващаше целия процес по събирането на задължителните осигурителни вноски (регистриране на осигурители, самоосигуряващи се, обслужване, деклариране, контролно-ревизионна дейност, установяване, обжалване и принудителното събиране).

Третият етап бе интегриране на дейностите по събиране на данъците и задължителни осигурителни вноски в НАП. За всички тези години се създаде нова организационна култура, защото – както казах в началото – сливането никога не е механичен процес, а реформа, за да могат гражданите и фирмите за получават по-добро, компетентно и вежливо обслужване. Защото НАП не е репресивен орган, в неговата мисия е услуга към обществото.

Накрая, внедряването на единна информационна система доведе до намаляване на времето за ревизии и насрещни проверки. Автоматизирането на процесите по селекция на ревизиите оптимизира работата на служителите и позволи да се намали времето за извършването им. Съответно се намали и времето за възстановяване на данъчен кредит, издаване на удостоверение на момента, създаване на нови възможности за подаване на данъчни документи по интернет – декларации, справки, удостоверения. Приходите за държавата се увеличиха, при същата издръжка на администрацията.

Със заработването на НАП стигнахме дотук и България се сниши и направи голям компромис. Дейността на Агенция "Митници" не бе включена в обща единна агенция по приходите.

Заплахата "Единна агенция по приходите"

Като народен представител още през 2008 г. предложих процесът да се завърши. Валяха сигнали за корупция в митниците, вървеше битка на групировки за овладяване на контрабандните канали, а мутрите удобно ползваха политически чадър. Популярни бяха фалшивите бандероли за алкохол и контрабандни цигари, които свободно се продаваха по пазарите. Част от битката с корупцията трябваше да се проведе и през тази реформа, за да има контрол и Единна агенция по приходите.

Почти половината от прехода мина без успех. Преди 16 години предложих тази реформа. Пак управляваше "Тройна коалиция". Финансов министър беше Пламен Орешарски, а заместникът му Кадиев със зъби и нокти се бореше да няма реформа и разказваше, че митничарските синдикати са против. Чуваха се всякакви небивалици – "нямало кабел между НАП и митниците"… По онова време мускулести охрани идваха в офиса ми "да обсъждат" бандероли. С мен не успяха, но надделяха. Както виждаме и днес с язвата "Капитан Андреево", тази хранилка още работи, но вече си имат партии, медии, съдебна власт и пият сокове с Петков в столични хотели. Парите се превъртяха и не миришат. И така, кабинет след кабинет контрабандата си течеше, а всеки от коалицията – в свое царство – за да може да има за всеки, както днес казва генерал Атанасов. И днес сме в "Тройна коалиция".

Иска ми се да приема добронамереното желанието на Асен Василев да не остави след ротацията влияние на ГЕРБ. Като човек, управляващ финансите през последните години, той би трябвало да е напълно запознат с потоците на парите, с държачите на каналите, които не може да пребори поради липса на истинска стабилност в управлението. Та те разменят постовете за конституционни съдии и председател на парламента срещу пожизнена пенсия и сега остава да повярвам, че могат да направят такава реформа спокойно! Затова мисля, че спускането на идеята е или за да убие последващите опити за надвластие, или за да замете следите.

Ако успее реформата, ще имаме модерна единна приходна администрация в съответствие с тенденцията в страните, възприели аналогични системи. За мен това е ефективна реформа за ограничаване на възможностите за корупция и административни злоупотреби, чрез надеждна информационна система, съвременна организация на работните процеси и прозрачност на администрирането. Ще бъдат обединени всички дейности по функционални направления на базата на една интегрирана модерна информационна система.

Сложността на процеса

Задължително ще е нужен преходен период за усъвършенстване на контрола и единна информационна система към една Единна агенция за приходите.

"Ние идваме" продължаваме да настояваме за битка с корупцията, защото именно нейния размер "пробива" системите ни за сигурност, съдебната система, партийната система и инвестиционната среда. Нищо не се е променило в мнението ми от 2008, 2009, 2014, 2015 и 2021, 2024 години. Ето това е червена линия между тези, които наистина искат да променят страната и някакви хора от списъка Магнитски, които настояват да бъдат в сглобката с джобове, пълни с пари на хазартни босове и чекмеджета, лъснали с кюлчета. България има бъдеще в икономиките на страните от Еврозоната и без тази реформа няма нужда да се питаме защо не сме в Шенгенското пространство по суша.