И новият изтребител, и доброволният войник малко ще се позабавят

Военният министър Красимир Каракачанов вече не е толкова голям оптимист, че до края на годината може да се стигне до сделка за новите изтребители. Той коментира, че това би "станало много трудно" и обясни, че вероятно на работната група ще и трябва повече от предвиденото време, за да прецени дали подадените четири оферти отговарят на българските изисквания.

След като бе изслушан от парламентарната военна комисия, той обясни пред журналисти, че вероятно ще са необходими двойно повече от предвидените 14 дни. Документацията е обемна, а освен това експертите ще имат възможност да задават допълнително въпроси, които да уточнят офертите.

След това ще започне работа втора комисия – политико-военна, която ще води преговорите с доставчиците.

"И четирите оферти има мегдан да бъдат подобрени", каза Каракачанов.

В началото на седмицата военното министерство публично отвори подадените четири оферти за нов тип изтребител – на САЩ за нови машини F-18 и F-16, на Швеция за нови "Gripen" и на Италия за втора ръка "Eurofighter".

Каракачанов за пореден път коментира, че България иска да закупи нови машини, каквото и било и желанието на пилотите.

Публична тайна е, че основните фаворити за поръчката са офертата на САЩ и "Lockheed Martin" за нови машини F-16 - блок 72, известна като Viper (V) и тази на Швеция и SAAB за нови изтребители "Gripen". Според няколко независими източници предложението на САЩ към момента е фаворит.

Зам.-военният министър Атанас Запрянов вече обясни, че решението какви самолети ще се купят ще бъде политическо. Така в крайна сметка то е в ръцете на премиера Бойко Борисов.

Каракачанов съобщи, че след известно забавяне очаква до края на месеца да бъдат изпратени и исканията за оферти до потенциалните доставчици на нови бронирани машини за Сухопътните войски. Очакваше се това да стане далеч по-рано, но Каракачанов уточни, че проектът няколко пъти е бил връщан, за да се доработва.

Очаква се скоро да бъдат поискани и оферти за нови патрулни кораби.

Това са трите големи модернизационни проекта, които подготвя правителството в момента. Очаква се общата им стойност да е около 4 млрд. лева и да бъдат изплащани разсрочено през следващите десетина години.

Каракачанов и екипът му в четвъртък дадоха обяснения и за реализацията на приоритетния за ВМРО проект – създаването на възможности за доброволна военна служба.

Първоначалните планове бяха проектозаконът за доброволната служба да бъде внесен средата на септември, но това не се случи. Въпреки че Каракачанов каза, че проектът е готов, все още няма яснота кога ще започне обсъждането му.

Постоянният секретар на министерството Антон Ластарджиев обясни пред депутатите от ресорната комисия, че на този етап министерството е готово концептуално, но не е уточнило финансовите параметри за въвеждането на доброволната служба.

Към момента е ясно, че се планира да има центрове за подготовка на доброволците в Плевен и Сливен, но от МО разкриха, че имат амбиция да разкрият повече центрове.

Наскоро военният министър разясни, че "колкото и да струва, сигурността няма цена, но няма да е толкова скъпо, колкото се опитват да ни обясняват някои велики специалисти".

Засега е известно, че той планира да се въведе 6-9 месеца доброволна казарма в зависимост от специалността. Преминалите тази служба ще влизат след това в резерва, а част от тях може да постъпят и на реална служба.

Доброволците ще получават месечно възнаграждение една минимална заплата.

Преминалите през подобна служба може да се ползват и с преференции при постъпването на работа в сектора на сигурността.

Каракачанова и екипът му разчитат доброволната служба да реши огромния проблем с липсата на достатъчно военнослужещи. В действителност обаче тя може само да замаже проблема.
Това че ще станат повече хората, които ще се водят на резерв, няма да облекчи поделенията.

Освен това нововъведението ще генерира разходи, които биха могли да отидат за увеличаване на заплатите на професионалните военни.

В момента повече от 5500 места във въоръжените сили са свободни.

Едно от основните обещания на Каракачанов бе връщането на наборната казарма, но коалиционните партньори от ГЕРБ не го възприеха и той го замести с доброволна служба.