И президентът подкрепи реабилитацията на ДС

Президентът Георги Първанов подписа указ за обнародване на закона за класифицираната информация, съобщиха от прессекретариата на "Дондуков"2. Оттам не обявиха с какви мотиви държавният глава е пуснал закона, с който се отменя и закона за досиетата на Държавна сигурност.

Шест дни след приемането на закона от управляващото мнозинство в парламента, държавният глава на практика потвърди легитимацията на Държавна сигурност, която бе извършена чрез него. Липсата на официална мотивация на решението на президента не дава и отговор за неговите аргументи, с които е отхвърлил искането на СДС да наложи вето. То бе поискано от Надежда Михайлова на нейна среща с Първанов миналия понеделник. Дни по-късно, в писмо до държавния глава, Михайлова подробно изложи и мотивите на СДС да поиска вето върху закона за класифицираната информация, макар опозицията да не отрича, че такъв тип закон е необходим за присъединяването на България към НАТО.

След обявяването на решението на президента да подпише закона за класифицираната информация, СДС обяви, че ще внесе в НС предложения за промени в закона. С това СДС отложи, поне засега, варианта за искане към конституционния съд за обявяване на текстове от закона за класифицирана информация за неконституционни

Критиките срещу закона за класифицираната информация са от два вида. Първите са свързани с механизмите, чрез които ще се защитава важната за националната сигурност на страната информация, както и с неясноти около текстовете, определящи коя информация застрашава сигурността.

И юристи, и опозиция разкритикуваха възможността всеки чиновник, създаващ документ, да слага отгоре му гриф секретно. Атакувана бе и формата на държавната комисия, която ще следи за секретната информация.

Още по време на дебата в пленарна зала депутатите от опозицията обърнаха внимание, че членовете на комисията ще се избират само от правителството по предложение на премиера. Още по-големи критики предизвика фактът, че отказите на комисията за достъп до информация няма да подлежат на съдебен контрол. Опозицията оспори като неясни част от текстовете, определящи какъв тип информация може да застрашава националните интереси и да бъде засекретена. От Програма "Достъп до информация" разкритикуваха и липсата на публичен регистър, чрез който обществото може да контролира администрацията какъв тип документи засекретява. В закона, подписан днес от президента, няма механизъм чрез който обществото да следи сроковете за разсекретяване на документите. От Достъп до информация" посочиха за пример САЩ, където регистърът на секретната информация е качен в Интернет, за да се улесни достъпът на гражданите до него и те да знаят кога изтича срока на секретност на съответния документ. Наличието на подобен регистър позволява на гражданите, след изтичане на срока на секретност, да изискат от правителството съответните документи и да ги направят публични.

Най-голям отпор в общественото пространство - от страна и на юристи, и на историци, обаче срещна текстът в закона, който приравни статута на сегашните служби за сигурност с бившата Държавна сигурност. Текстът гласи, че се засекретяват данните за лица, които сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност. Той не прави никакво разграничение между сегашните служби и бившата Държавна сигурност, което на практика е законовата легитимация, след 12 години, на репресивната машина на предишния режим.

С тази принципната постановка на закона за класифицираната информация, в който въобще липсва понятие, с което да се означат службите на бившата ДС България се нарежда на опашката сред страните от Източна Европа.

Във всички тях ясно се прави разлика между дейността на бившите и настоящите специални служби, техните архиви и служители.

В Полша, Унгария и Германия, която наследи архивите на бившето ГДР, архивите на комунистическите тайни служби не са засекретени. Те са извадени от структурите на вътрешните министерства и са предадени на специално създадени исторически научно-изследователски институти. Тези институти осигуряват достъп на гражданите до всички до данните, които комунистическите служби са събирали за тях и едновременно с това изучават дейността на тайните служби от преди 1989.

Подобна дейност в България няма да може да се извършва, тъй като с една внесената в между двете четения на закона за класифицираната информация добавка, се отмени законът за достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност.

Когато стана ясно, че това е направено зад гърба на обществото и без консултации с натовски експерти, от НДСВ се започнаха да твърдят, че досиетата не се затварят, а само достъпът до тях ще става чрез други два закона - този за обществената информация и този за държавния архив.

Авторите на текста, внесен между двете четения, обаче така и не успяха да обяснят механизма, чрез който изследователите или гражданите ще могат да четат архивите на ДС, тъй като посочените закони изрично изключват от полето си на действие архивите на тайните служби.

Така на практика неяснотите затварят обществения достъп до всяка информация, свързана с работата на бившите агенти на Държавна сигурност.