И суверенът сит, и партийните листи цели

БСП готви български вариант на германския избирателен модел

Колаж: <i>Mediapool.bg</i>

Смесена система избирателна система с мажоритарен елемент, която обаче запазва и пропорционалното представителство, се подготвя от работна група на БСП, научи Mediapool. Проектът на най-голямата опозиционна партия може да се окаже базата за новата избирателна система, тъй като има шансове за подкрепа и от "Обединени патриоти", а нищо чудно и от ДПС. Внесеният от ГЕРБ законопроект за чист мажоритарен вот, както пожела инициираният от "Шоуто на Слави" референдум, няма изгледи да мине в парламента.

В сформираната от Изпълнителното бюро на БСП работна група са поканени конституционалисти, юристи, социолози, политолози и бивши членове на Централната избирателна комисия. Сред тях са конституционалистът Пламен Киров, социологът Юрий Асланов, юристът Петър Георгиев и други.

Засега текстовете са в груб вариант, но се очаква максимум до месец да бъдат дооформени и прецизирани.

Преработената германска система

Идеята на левицата е да адаптира германската избирателна система, но не в чистия ѝ вид, така че половината от всички 240 народни представители да бъдат избрани мажоритарно, а другата половина пропорционално. Предвижда се съществуващите 31 многомандатни избирателни района да бъдат запазени, като в същото време се формират мажоритарни.

Стремежът е въвеждането на новата избирателна система да не изисква конституционни промени, каквито биха се наложили, ако се приложи едно към едно германският модел на плаващо пропориционално представителство. Българската конституция фиксира твърд брой народни представители – 240.

В проекта на БСП ще бъде предложено 120 депутати да са мажоритарно избрани и 120 - пропорционално. Важно обстоятелство обаче е, че и едните, и другите ще се избират в рамките на 31-те многомандатни избирателни района (МИР), които от своя страна ще бъдат разделени на 120 едномандатни (ЕИР).

Преливане на гласове

Друг важен елемент е, че гласовете, събрани от неуспял мажоритарен кандидат на дадена партия, ще се прибавят към пропорционалната листа на партията и няма да бъдат изгубени за нея.

Ако пък някой от 120 -те мажоритарни кандидати напусне Народното събрание, за овакантеното място ще се провеждат частични избори.

Един от най-сложните и спорни въпроси ще е разпределянето на 120-те едномандатни района, от които ще се избират мажоритарните депутати. БСП обясняват, че това щяло да бъде максимално опростено, като новите 120 ЕИР влизат в сегашните 31 МИР.

Начинът, по който ще стане районирането, ще е ключово за решението на ДПС да подкрепи или не такъв законопроект, коментираха представители на партията пред Mediapool. Официално ДПС е против каквато и да е промяна на сегашната избирателна система, но след като е ясно, че промени ще има, движението ще се опита да издейства те да са изгодни за него. Както е известно, основният електорат на ДПС е съсредоточен в няколко района с преобладаващо турско етническо население. Ако общините с компактен електорат на ДПС се разпределят заедно с общини, които не са контролирани от ДПС, движението няма да успее да печели там мажоритарните мандати.

Партийните мнения

"Дяволът е в детайлите", коментираха депутати от ДПС пред Mediapool и уточниха, че отношението им към законопроекта на БСП ще зависи от комбинирането на общини, които да осигуряват мажоритарните мандати. "Подобна система е по-справедлива от предлаганата от ГЕРБ, но все още партийно решение по темата нямаме", твърдят от движението. И допълват, че са склонни да "обмислят" предложенията на левицата.

Социалистите смятат, че идеята им ще е приемлива и за малките партии, останали извън Народното събрание, тъй като тя, за разлика от предложенията на ГЕРБ, не ги изключва от "играта" за парламента.

При приемане на 100% мажоритарен вот в два тура, както предлага ГЕРБ, в Народното събрание ще могат да попаднат само три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, твърдят експерти.

Представители на "Обединените патриоти" (ОП) казаха пред Mediapool пък, че са "горе-долу" наясно с идеята на социалистите, без да познават добре детайлите.

"Склонни сме да преговаряме, а впоследствие и да подкрепим подобен вариант", твърдят те. Още в преговорите за съставяне на сегашното коалиционно правителство ГЕРБ и ОП се разбраха, че всяка от формациите си остана на различна позиция за изборния закон. ОП ще гласуват "против" закона на ГЕРБ, който, по думите на депутати, бил внесен само, "за да обича народът Бойко Борисов" и "Шоуто на Слави" да спре да гълчи ГЕРБ, че не се вслушва във волята на суверена.

Във ВМРО (част от ОП) съществуват и идеи да внесат предложение за задължителна преференция с нулев праг, но техният коалиционен партньор – НФСБ е твърдо против това. Освен партията на Валери Симеонов, срещу нулевият праг на преференцията са и всички останали партии, тъй като така пропорционалните листи стават лесни за пренареждане.

"Първите три места във всяка листа за "резервирани" – това са хора, поели определени ангажименти към партиите, кампаниите или после за евентуална власт, няма как да бъде позволено те да се разместват от всеки", заяви пред Mediapool представител на ГЕРБ.

Депутатите от партията на Борисов от самото начало са наясно, че промените им в Изборния кодекс няма как да минат. "Тези промени сами по себе си са твърде нереализируеми", признават те. Това се доказва и от факта, че горещият картоф с прерайонирането, при който трябва да бъдат създадени 240 едномандатни района, е прехвърлен към президента, който да ползва ресурса на институции, които са подчинени на правителството и парламента, за да направи разделението.

Очаква се най-късно в средата на юни предложенията на БСП да са внесени в парламента. Разглеждането на двата проекта може да започне и преди лятната ваканция на депутатите, но това все още не е уточнено.

Още от България

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?