И външните министри на ЕС в спор за парите за енергопроекти

След като в края на миналата седмица министрите по енергетиката на страните от Евросъюза не се разбраха за списъка с енергийните проекти, които ще се финансират по плана а възстановяване на Европа, възлизащ на 5 млрд. евро, а по-рано спор по въпроса имаха и финансовите министри, същото стана в понеделник и с колегите им по външните работи. На среща в Брюксел те не постигнаха съгласие за варианта на списъка с проекти, който трябва да бъде одобрен на срещата на държавните и правителствени ръководители от Евросъюза, насрочена за 19 и 20 март.

По думите на българският външен министър Ивайло Калфин на срещата са се очертали .различни мнения както по проектите за финансиране, така и по начините, по които ще се осигурят средствата за тях.

Участници в съвета са посочили, че от списъка не става съвсем ясно каква цялостна политика се преследва, съобщи Калфин пред журналисти. Отбелязано е било още, че за страните от Източна и Централна Европа се отпускат прекалено малко средства.

При първото разглеждане на списъка с енергийни проекти, за които са планирани 3.75 млрд. евро, за България бяха предвидени само 20 млн. евро и съвместно с Гърция за газова междусистемна връзка. След протести от българска страна в списъка бе прибавена подобна връзка с Румъния, а при прочита на списъка миналия четвъртък бе решено сумата за тръбите до Гърция да се увеличи на 40 млн. евро, а за връзката Русе-Гюргево да се дадат 10 млн. евро. Отделно бе решено да се отпуснат още 75 млн. евро за междусистемни връзки на Бълканския полуостров, но пък беше намалено финансирането на газопровода “Набуко“ с 50 млн. евро.

Планът ще продължи да се обсъжда, каза Калфин. Това може да стане на заседанието на министрите на икономиката и финансите или на външните министри на 15 и 16 март, преди срещата на високо равнище на 19 и 20 март, когато се очаква окончателно одобрение на списъка.

Против сегашното разпределение на парите от плана за възстановяване на Европа са и други страни членки като Германия, Австрия, Холандия, Италия и Швеция, които изразиха възраженията си по време на срещата на финансовите министри преди десетина дни. Те дори настояват парите за плана да се върнат в националните бюджети, за да може всяка държава да решава как да инвестира съответните средства.

Като са изключи списъка с енергийните проекти, външните министри са се разбрали в общи линии за дневния ред, който ще следва срещата на лидерите на ЕС, каза Калфин.

Ще бъдат обсъдени мерки срещу световната финансова и икономическа криза, изпълнението на Лисабонската стратегия за икономически растеж и трудова заетост, борбата с промените в климата. Предвидено е също премиерът на Ирландия да информира как върви подготовката в страната за нов референдум по Лисабонския договора, който трябва да се състои през октомври т.г.,предаде БТА.

Участници в днешния Съвет по общи въпроси и външни отношения са подложили на критика все по-честото свикване от страна на председателствата на Европейския съюз на неофициални европейски срещи на върха, като насрочената за 1 март в Брюксел. Според тях това нарушава нормалния дневен ред и не винаги е оправдано.

Сред външнополитическите теми министрите обсъдиха бъдещата полицейска мисия на Европейския съюз в Афганистан, обстановката в Близкия изток, източното партньорство на Европейския съюз и съчетаването му с другите политики на съюза.

Те обсъдиха също сегашното състояние на отношенията с Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия. Върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Хавиер Солана е представил пред министрите името на новия пратеник на съюза в Босна и Херцеговина. Той скоро трябва да бъде назначен, но преди това предстоят консултации и затова името му засега не се съобщава.

След подаването на молба от Черна гора за членство в Европейския съюз е решено да се следва нормалната процедура в такива случаи. Това означава Европейската комисия да излезе със становище по молбата, което може да отнеме година. Най-вероятно становището ще бъде разгласено от новата Европейска комисия.

От страна на Сърбия пък е постъпило искане в страната да бъде изпратена мисия на Европейския съюз, която да направи оценка на състоянието на сътрудничество с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Трябва ли да се отворят ресторантите?