Идеите за БНР: Обновени програми и промени в заплащането

Идеите за БНР: Обновени програми и промени в заплащането

Членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) изслушаха всички кандидати за нов генерален директор на БНР. В понеделник своите концепции представиха първите трима кандидатствали за поста. Ден по-късно това направиха и останалите трима. Членовете на регулатора трябва да решат кой да е новият шеф на БНР в сряда.

Във вторник идеите си за БНР представиха Митко Димитров, Даниела Манолова и Александър Велев. Манолова е драматург по професия, част от екипа на "Христо Ботев" и се яви и на предишния конкурс, Александър Велев вече е бил генерален директор на БНР от 1998 до 2001 и от 2016 до 2019 г. Митко Димитров пък е бивш директор на радио "София" и и за него това не е първо участие в конкурса. 

До започването на процедура за избор на нов генерален директор се стигна, след като мандатът на избрания само няколко месеца по-рано генерален директор на БНР Светослав Костов беше прекратен предсрочно от СЕМ заради безпрецедентното спиране на сигнала на програма "Хоризонт". Костов обжалва пред съда решението за освобождаването му, но междувременно бе започната процедурата за нов шеф. Първоначално той се беше заканил отново да се кандидатира за поста, но в крайна сметка не го направи.

Нови предавания по "Хоризонт" и "Христо Ботев"

Димитров предлага в "Хоризонт" да бъдат създадени нови предавания за здравеопазване, за образование, за правосъдие, а в "Христо Ботев" - за хората в неравностойно положение. Друг вариант било програма "Христо Ботев" да стане литературен център и да организира литературни събития, а не просто да ги представя в ефира.

Музикалните състави пък трябвало да се популяризират с повече концерти в страната, според него. Той бил готов да създаде финансова дисциплина и да увеличи собствените приходи на радиото.

И Димитров, подобно на повечето други кандидати, смята, че субсидията на БНР трябва да е процент от брутния вътрешен продукт. Заложил е в концепцията си да осъвремени програмната схема, за да слушат радио и младите.

Подчерта, че трябва да се намери начин за намаляване на дисбаланса между заплащането в регионалните станции и националните програми на БНР. По думите му "радиото трябва да бъде преди всичко, преди личното облагодетелстване".

Според него в радиото нямало да има проблем със свободата на словото "когато се спазват всички правила от директорите на програмите - от главните редактори, от зам.-главните редактори, от водещите, от репортерите".

"Тогава мисля, че проблем със свободата на словото няма да има. Не бих си позволил да звъня на никого и да му казвам как той трябва да реализира своето предаване и кого трябва да покани в ефир за свой събеседник", добави Димитров.

Разследващо предаване

Според Даниела Манолова въпросът със заплащането в радиото е ключов. Подчерта, че за да бъде балансирано и стабилно, БНР трябва да заложи на паралелното равномерно развитие на всичките си програми. По думите ѝ програмата на "Христо Ботев" има нужда от освежаване, защото в момента "пренасяла в 70-те". "И добрите и не толкова добрите предавания са в ефир от толкова много време, че хората са се изморили от правене на едно и също", каза тя.

Тя изброи и кои щели да са основните ѝ цели, ако бъде избрана за поста - независима обществена медия, устойчиво и адекватно финансиране, балансирана и обединена медия, висококачествена медийна услуга и развитие на БНР в синхрон с аудиторията.

Манолова смята не само, че субсидията на БНР трябва да е процент от БВП, но и е необходим независим експертен орган, който да оценява предложението на Управителния съвет на радиото за бюджета и неговото разпределение.

Повече пари от реклами и концерти

Велев обясни пред СЕМ, че ако поеме радиото отново, ще увеличи приходите от реклама, както и от концертна дейност. "Сега получава около 6% от рекламата при радиопазара, а в същото време аудиторният дял на обществената медия е по-висок - около 15 на сто", каза той и посочи, че би работил за реализиране на приходи от реклама в интернет.

"Разговарях с колеги от Би Би Си, за да видя там как са нещата. Там няма хонорари, но заплащането е много, много по-високо, това е ясно. Идеята е да можем да вдигнем заплащането… и да вкараме хонорарите във фонда за заплати, за да могат хората с тези заплати да покриват своите нужди. Но хонорарите би трябвало да останат за изключителни творчески прояви, за неща, които са извън длъжностната характеристика и извън работното време", каза той.

Според Велев радиото трябва да работи за привличане на младата аудитория. И той като повечето други кандидати застъпи идеята за развиване на подкасти в интернет. Според него те можели да са цели сериали и да разказват събития чрез архивния фонд на БНР.

Споделяне

Още по темата

Още от България