Идната седмица представяме в ЕК калибриран план с по-високи цели

Управленски провал е София да разчита само на европари за развитието си, смята вицепремиерът по еврофонодвете Атанас Пеканов

Атанас Пеканов

Калибрираме плана за възстановяване и устойчивост, повишаваме ВЕИ и други цели в него, но не така че да станат неизпълними. Ще се осигурят повече пари за образование и здравеопазване. Обсъждаме и проект за офшорни вятърни мощности и увеличаване на ресурса за слънчеви покриви, заяви в интервю за Mediapool вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов.

Имаме нужда от това финансиране, като идеята за бизнеса е част от отпуснатите пари да се връщат обратно и да се завъртат отново в икономиката, казва 31-годишният икономист, който до преди назначението си в служебния кабинет работи в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), във Виена, Австрия, и е лектор във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien).

"Аз, и не само аз – много, много млади българи, смятаме, че можем да сме по-добри като страна и общество. И в тази роля съм тук и се надявам да допринеса това да се случва", обяснява той мотивацията си да поеме поста.

Г-н Пеканов, преди няколко дни бившият премиер Борисов отправи тежки обвинения към служебния кабинет – че от злоба, завист е спрял плана за възстановяване и устойчивост за одобрение в Европейската комисия и ако това се е било случила, вече е щяло да се къпи в пари, вместо да се чуди откъде да намери такива. Как ще отговорите на тези думи?

Много ми е неприятно, че в публичния дебат в България в последните години се казват толкова много полуистини, откровени лъжи и директни манипулации с фактите. И се чудя наистина това ли е кредото в политиката – манипулации, манипулации, манипулации. Това не е нормално.

Но да кажем какви са фактите. Както вашата медия писа: Да, някои страни имат одобрени планове, но те не са получили пари. Ще мине време за това, тъй като се изисква съгласието и на всички останали страни членки. ЕК в момента е казала: Добре, плановете на тази държави не са лоши, сега отделните страни трябва да се произнесат и ще мине определено техническо време и в даден период по-бързите ще получат 13 процента от определените им бюджети.

Нашият ресурс не е застрашен. Ние също ще го получим.

Срокът не е толкова фатален Такъв бе и коментарът на Еврокомисията и е важно да говорим с истинските факти. ЕК каза: Не е важен толкова срокът, колкото качеството на документа. И ние точно по тази линия се опитваме да направил подобрения, а не да е просто компромисен вариант – нещо, което сме направили и дайте да го изпратим, за да дойдат парите най-бързо.

Нека използваме тези ресурси по-добре! Хората искат страната да е по-богата, по-бързо да се развива и не може нещата просто да се претупват.

Да, вече казахте, че не е толкова важно кога ще дойдат парите, а за какво ще бъдат изхарчени. В момента преразглеждате варианта на плана на ГЕРБ, но това не се харесва на всички. Столичният кмет Фандъкова вече изрази недоволство, че са отрязани предвидените от ГЕРБ пари за разширението на метрото, за ВиК проекти. Защо се случва така?

Истината е, че още никъде не сме коментирали отделни проекти, но съм коментирал нещо, което просто чисто икономически е със сбъркана логика.

Пет региона в България са сред най-бедните в Европа. София не е сред тях, градът се развива, расте. А в същото време Столична община иска постоянно да взема огромен ресурс от този за цялата страна, за да финансира своите проекти. Защо? Защото не успява да изгради устойчив метод за финансиране на собствените си проекти и посяга към общото.

Постоянно сме критикувани от ЕК за това. Те ни казаха: Стига! Не ви даваме парите София да става все по-богата. Даваме ги, за да наваксват изоставащите.

Иначе нямаше от немския данъкоплатец да се насочва към българската държава европейски ресурс, за да се финансира град, който се развива добре. В същото време Столична община казва: Ние не можем без този ресурс.

Това е истинският управленски провал. След като не можете, въпреки че добавената стойност и популацията в София растат, значи някъде се проваля финансирането на столицата. И тук не става въпрос само за един проект, а за обща визия – как се използват средствата. Защо голяма част от страната не се развива по правилния начин?

Аргументът на г-жа Фандъкова е, че София е най-големият производител на БВП и най-големият данъкоплатец и едва ли не по право ѝ се полагат повече пари. Как ще я оборите?

Това ли е аргументът ѝ? Значи най-силният икономически да взема все повече от общия ресурс, за който в Кохезионната политика е специфично разписано, че е за тези, които не могат да се справят. Той не е за да помагаме на този, който се развива добре.

Проектът за разширението на метрото бе отхвърлен от Оперативна програма "Транспорт" именно с аргумента, че се дават прекалено много пари на София, явно няма как да мине и в този план, защото нещата са същите. Ще се опитате ли все пак да търсите финансиране за него?

Има вариант за някаква част от предвидените в момента 360 млн. лв., но искаме обяснение от Столична община защо толкова години не могат да разработят план как да финансират развитието на метрото извън европейските средства.

Във Виена например, близо където живея, в момента се строи нов участък на метрото, и общината там е намерила начин да финансира сама – вероятно и отчасти с помощта на държавата, но не и с европейски средства, този важен инфраструктурен проект. Виена, която от години е сред най-добрите градове за живеене в света, е намерила механизъм за финансиране и през по-високи данъци за кварталите, които се ползват от тези инфраструктурни проекти и така получават по-добри услуги.

Това в София не се случва. Да, столичани получават важен проект като метрото – хубав, популярен, правилен, но едни от тях го ползват, а другите не знаят дали ще могат, защото общината по никакъв начин не е намерила начин да осигури приходи от вече реализирания проект за разширението му.

Ние вече се срещнахме със Столична община, но позицията беше: Дайте ни пари! Те ни се полагат, защото сме столицата.

Ама логиката на еврофинансирането е точно обратната – вие сте столицата, развивате се, автоматично имате централно място в икономическата екосистема, тук идват фирмите, можете така сами да намерите част от необходимите ви ресурс. Не може да замитаме важния проблем с регионалното развитие на страната, за да кажем имаме един много хубав проект – метрото.

Мина доста време откакто преразглеждате стария план за възстановяване. Имате ли вече яснота за преразпределението на бюджетите по отделните мерки?

Със сигурност имаме увеличение на парите за здравеопазване, образование . Частично вдигане, но и преформатиране на парите за икономическата програма – парите за бизнеса. Тя се увеличава, но в същото време се опитваме да я направим по-устойчива – да има елемент на финансов инструмент, така че средствата да се дават, но после да се връщат и отново да се дават като кредити.

Става въпрос за това, за което говори министърът на икономиката Кирил Петков за привличане на ЕИБ като гарант за устойчивостта на финансирането на програмите за бизнеса?

Точно така. Искаме да включваме все повече европейски партньори, за да гарантират, че нещата се случват по устойчив начин. Имаме тяхното уверение, че това е правилен подход.

Промени има в енергетиката. Досега не сме стигали до пълното отпадане на нещо, но сме предприеми намаляване на нецелесъобразни за нас харчове. И смятаме, че така може да намерим ресурс за далеч по-важни проекти като тези за медицинските хеликоптери, каквито нямаме. Проектът за превенция и лечение на инсулти вече съществуваше, но само с един национален център. Искаме да го надградим с регионални центрове, които също да помагат, защото инсултите са една от основните причини за смъртност и инвалидизация в страната.

Аз лично винаги съм се застъпвал за образованието, съответно имаме проект за национален СТЕМ център, където да бъдат обучавани и учителите. В пандемията ги изоставихме учителите. В това наистина тежко време да промениш напълно начина си на работа, който в техния случай не е лесен – от компютъра не е толкова лесно. Опитваме се да погледнем от човешката страна на нещата. СТЕМ кабинетите, както са заложени като инфраструктура, са хубави проекти, но ние искаме преподавателите да могат да ги използват по най-целесъобразния начин. В този национален център ми се иска да тренират националните олимпийски отбори по различни науки. За мен това са лични приоритети.

Следващата седмица ще представим проектите в ЕК.

В областта на енергетиката имаше страшно много критики, че проектите не са иновативни и не очертават бъдеще за въглищните региони, които са пред тежка трансформация заради екоизискванията. Там какво променяте извън обявеното вече от енергийния министър финансиране за преминаване на въглищните централи към природен газ?

Ние постоянно сме с контакт с представителите на ЕК и аз имам връзки и постоянно им казваме: Вижте, зеленият преход е важен, но и нашите хора са важни. Социално-икономическата трансформация на региона е важна.

Ние мислим много по този въпрос и не искаме да приемаме никакви ултиматуми от страна на ЕК и затова досега сме представяли главно нови енергийни мощности. Тоест, в момента, в който се реши, че вече не е целесъобразно да бъдат поддържани най-мръсните индустрии, да можем да ги заменим с по-чисти. Те могат да са в различни сфери - подпомагане на изграждането на ВЕИ и съхранението на енергията от тях. В ревизираната версия на плана освен това ще надградим програмата за финансиране на слънчеви и фотоволтаични системи в еднофамилни и многофамилни сгради.

То и в досегашния план имаше предвидена помощ за слънчеви покриви на домовете.

Има го, но е в доста бутикова форма от 20 млн. евро и искаме да увеличим ресурса. Знаем, че това е нещо, което има приемственост и търсене.

Имаме допълнителни пилотни проекти, които все още изговаряме с Комисията дали ще са целесъобразни. Един от тях е за вятърни турбини в морето, за изследване потенциала за геотермални централи. България има такъв потенциал, но ние не знаем колко е голям и точно къде е.

Дайте повече подробности за офшорните мощности. Преди време Брюксел обяви, че ще има специално финансиране за такива и България бе посочена с капацитет за производство на ток от вятъра в морето. Планирате изследване на потенциала ли?

Не само изследване, но и евентуалното им изграждане. Но още сме на техническо ниво. България е единствената или една от малкото държави, която е на море, а няма такива проекти. Но от друга страна има известни притеснения за въздействието им върху биоразнообразието и по-специално птиците. Знаете, че същото се отнася и за сухоземните вятърни мощности. Още не можем да кажем, но водим почти всеки ден разговори с ЕК.

А остават ли проектите в областта на водорода – проучвания и изграждане на мощности за производство на ток от "зелен" водород"?

Да, но в по-малък вариант, защото са с пилотен характер. Трябва да разграничим нещата между това, което е готово и може да се използва още утре, и технологии, които още се развиват. Ние не искаме да сме назад и затова ще участваме, но по-малко.

А водородопроводът на "Булгартрансгаз", който първоначално ще доставя газ за централите в Маришкия басейн, които пък ще получат възможност за безвъзмездно финансиране за преминаване на част от мощностите им на газ?

По него правим корекция надолу в исканата сума. В крайна сметка ресурсът е ограничен и ако искаме да имаме пари за здравеопазване и образование, трябва да преразгледаме проектите.

Опитваме се да изчистим и съмненията около някои от проектите.

Около кои проекти имате съмнения?

Например искаме проектът на дигитализацията на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) да се случи по начин, при който знаем, че ресурсите отиват по възможно най-устойчивия начин и сме сигурни, че подобряването на електропреносната мрежа ще стане както е обещано.

В момента има стари договори на ЕСО, които позволяват по-бързо да се започне с този проект, но ние смятаме да заложим нови договори, които изрично да е разписано, че са за тази цел.

А със старите договори какво ще стане?

В момента изчистваме този въпрос.

Докато сме на тема енергетика, какво се случва с териториалните планове за въглищните райони, по които България ще получи допълнителен финансов ресурс от ЕК?

Това е отделна тема. Плановете се изготвят и би трябвало през лятото да са готови. Но там има дискусия на политическо ниво за разпределянето на парите, които ще получим от Фонда за справедлив преход. Дискутираме дали те да са съсредоточени в сегашните три района (одобрените от ЕК райони са Стара Загора, Перник и Кюстендил – б.а.) или да се разшири обхватът им към прилежащите райони.

Ще отворя скоба, но много изпускаме истинските дебати. Миналата година, когато се водеха дебатите предишното правителство не се договори добре. Фондът за справедлив преход трябваше да е 40 млрд. евро, а те станаха 10 млрд. евро. Ето една директна загуба за България, задето не е успяла да защити своята позиция. Ние и Полша сме държавите с най-голяма полза от този фонд, заради най-незелените ни икономики и най-голямата нужда от тази зелен преход. Но това намаляване на средствата мина без много коментари от предишните управляващи и това е реална загуба. А можехме да имаме средства не само за тези три региона, ако имахме по-голям бюджет.

Дискусиите за зеления преход бяха неглижирани и от там идва неразбирането на процесите. Но отчасти се дължи и на манипулативните твърдения, вместо истината. А за да се вземат правилните решения, в политиката може да има различни виждания, но трябва да се стъпи на фактите. Ако в обществото постоянно се хвърлят неверни факти, само с агресивно поведение към противника, това не е от полза за никого.

Защо според вас се постъпва така? Невежество или се цели запазване на статуквото и икономическите ползи от него.

Вероятно и заради двете, но отчасти и заради политически опортюнизъм. Често дебатът не се базира на факти. Ето сега служебното правителство е подлагано постоянно на атаки, че е антиевропейско. Моята кариера досега е била свързана само и единствено с Европа - в Европейската централна банка, дисертацията, която пиша сега е свързана с Европейския паричен съюз, с фискалния съюз, отчасти защо трябва да има такива инструменти за по-бързо преминаване през кризата на отделните икономики. И такива твърдения са направо срамни. Не знам защо се губи времето за такива атаки срещу нас.

За плана за възстановяване е интересно, че на интелектуално ниво от десет години са разговорите, че при кризи трябва да се вземат повече заеми. В ЕК бе постигнат този консенсус и виждате - България ще получи от Плана за възстановяване спрямо своя БВП едно от най-големите финансирания. И това е смисленото – заедно да вземем пари от финансовите пазари и да ги инвестираме в нещо.

Но с годините у нас институциите са неглижирани, не изградиха капацитет да знаят какво да правят като получат такъв голям финансов ресурс. Нямаме проектна готовност утре да започнем нещо, което отдавна е в главите ни. Институциите не са използвани, за да правят правилните политики.

След като толкова години институциите са в такъв режим на работа, как сега ще се задействат, за да се завъртят толкова бързо тези огромни пари от ЕС?

Няма да стане бързо, но трябва да започнем. Ако смятаме, че нещо е правилно, дори и да не може да стане за два месеца, трябва да тръгнем по този път.

При плана държавата има голяма възможност за инициатива. Защото тя задава приоритетни реформи и приоритетни инвестиционни проекти. Затова е важен механизмът "пари срещу реформи", който аз много харесвам. Ще получим пари от Европа, само ако сме си свършили работата – не само заради това, че Европа ни подпомага за сближаване, а и защото сме постигнали нещо.

Например досега голяма част от препоръките на ЕК към България не се изпълняват. Те се повтарят доклад след доклад, а ние не правим достатъчно стъпки по тях. Сега става по-дисциплиниращо.

Да, след първоначалните 13 процента от бюджета плана следващите траншове ще са срещу постигнати цели. Предвижда ли вашият кабинет промяна на заложените от ГЕРБ цели? Например за ВЕИ открай време критиките са, че България не е достатъчно амбициозна.

Със сигурност при ВЕИ целта ще има покачване. При други също, но не искаме пък да заложим нереалистични цели, защото от това ще зависи финансирането. Затова се прави тънка калибрация. Казваме: Ето го новият проект, той ще подобри това, още толкова над текущите цели. Голяма част от техническата ни работа сега, която може би не сме обяснили правилно на обществото до момента.

Сигурен съм, че много българи, учени, бизнесмени имат много добри идеи, но пътят от идеята до влизането ѝ в плана е изключително дълъг. Предишните управляващи са имали девет месеца за това, а представиха полуготова фаза на плана. Ние за месец-два опитваме да надградим и подобрим, но не можем изцяло да го пренапишем, защото няма техническо време.

На един нов проект му трябват поне два месеца, за да добие зрял вид. Сегашните нови проекти, които сме хванали, са с изключително интензитетна работа на министерствата. Сега преценяваме как те ще допринесат за целите на плана.

Все пак кога ще е готов четвъртият вариант на плана, за да го предложите на обществено обсъждане и да го внесете в ЕК за одобрение?

Почти сме готови с нашата версия на плана, но тя трябва да мине и вътрешно съгласуване със службите на ЕК, за да разберем какво те мислят и към средата на юли очакваме да бъде обявен за обществено обсъждане. Надявам се всички заинтересовани страни да се включат в него.

Наближават предсрочните парламентарни избори и очакването за нов кабинет. В същото време част от хората смятат, че повечето министри в него са силни попадения и дори е добре да останат такива и в бъдещо правителство. Вие защо приехте да станете вицепремиер за толкова кратко време и бихте ли останал на поста, ако получите покана от политическа сила с мандат да състави правителство?

Мотивацията ми беше заради това, че през годините съм имал голям късмет да работя в европейски институции и да развивам академична кариера и смятам, че когато го призова дългът, човек трябва да откликне. Дори да е трудна ситуацията, да е свързана с всекидневно тежко натоварване. Аз, и не само аз – много, много млади българи, смятаме, че можем да сме по-добри като страна и общество. И в тази роля съм тук и се надявам да допринеса това да се случва.

За мен като човек е важно да сме по-добре включени в дискусиите в Европа. Често тук не се разбира какво се говори в Европа, защо се говори, какви са ни общите цели.

Отговорът на другия въпрос за мен е труден. Все още не знам. За мен е важна и академичната ми кариера. Предстои да видя дали ще се завърна към нея. Чака ме дисертация за довършване, в която съм инвестирал много време и усилия и също е важна за мен.

Нека да видим как ще се развият нещата.

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта