Икономиката на България през второто тримесечие на 2002 година

Въпреки това, продължаващото влошаване на салдото по търговския баланс и все така незадоволителният обем на преките чуждестранни инвестиции засилват опасенията за средносрочните перспективи пред българската икономика. Ситуацията на пазара на труда остава неблагоприятна. Според представително проучване сред деловите среди, бизнес климатът през второто тримесечие на 2002 година се запазва неутрален (нито добър, нито лош), но очакванията за бъдещето са вече понижени.

Бизнес климатът в България се оценява според обобщената оценка на представителите на близо 400 анкетирани предприятия в страната. Индексът Estat на бизнес климата в България изразява тази обобщената оценка, като по същество представя динамиката и се изчислява по единна методика на всеки три месеца. Последното изследване бе проведено в началото на юли. Получената след обработката на данните от анкетата интегрирана стойност на индекса Estat е малко по-ниска от регистрираното за предходното тримесечие. Стойността отново попада в неутралната част на скалата за оценка, която интерпретира състоянието на бизнес климата като “нито благоприятно, нито неблагоприятно”. Така, в началото на третото тримесечие предстоящите есенни и зимни месеци заменят оптимизма в началото на лятото с по-умерени прогнози. Реалното състояние на фирмите и недостигът на ресурси дават основание афишираната висока склонност към инвестиране да се приема по-скоро като пожелателна, както и в началото на второто тримесечие. Като най-значими проблеми за бизнеса предприемачите определят бюрокрацията, честите промени в законодателството, нелоялната конкуренция и корупцията.

За периода от април до юни общият показател на бизнес климата на НСИ се намира на сравнително по-високи нива спрямо същите месеци на предходната година и се променя по-плавно.

Общата икономическа динамика през второто тримесечие слабо се подобрява. Може да се очаква, че растежът на БВП през второто тримесечие на 2002 година ще бъде по-висок от растежа през първото тримесечие и ще бъде близък до растежа през второто тримесечие на миналата година. Най-съществено за общия икономически растеж през второто тримесечие ще допринесат услугите - те имат преобладаващ и нарастващ дял в БВП, налице е и тенденция растежът на този сектор да се ускорява.

През второто тримесечие индустрията се развива по-добре, отколкото през първото тримесечие на годината: макар и неустойчиво, месечните индикатори за продажбите и производството в промишлеността се подобряват, добър е бизнес климатът в строителството.

Дефлационните процеси през второто тримесечие се обясняват (освен с обичайно сезонно поевтиняване на храните) със свиващото се търсене и с поевтиняването на долара. Инфлацията, натрупана от началото на годината до юни, намаля на 1.1 на сто. В края на май правителството и МВФ ревизираха очакванията си за годишната инфлация от 3.5 на сто на 7.25 на сто без да се налагат засега промени в останалите параметри на макрорамката на бюджета. На годишна база инфлацията спрямо юни на миналата година е 5.2 на сто.

В краткосрочен план ще продължи пренастройването на пазарното поведение на икономическите агенти в ситуация на задържане на по-ниски нива на курса на долара. Според нас засега няма достатъчно основания да се твърди, че само по себе си поскъпването на лева спрямо долара ще се отрази негативно върху растежа на БВП през 2002 година. Поевтиняващият долар при равни други условия задържа и растежа и износа, но и инфлацията. От друга страна, той подобрява съотношението външен дълг/БВП. Уравновесяващи буфери са валутните структури на стокообмена (преобладават недоларовият износ и доларовият внос) и на валутните резерви (основната част от резервите на страната се поддържат в евро - в края на 2001 година над 80 на сто от пазарната стойност на валутните активи на БНБ са в резервната валута евро, 6 на сто са в щатски долари).

По отношение пазара на труда няма значителни промени в параметрите на безработицата през второто тримесечие на 2002 година. Безработицата намалява спрямо първото тримесечие на годината, но само в рамките на нормалния сезонен цикъл. През второто тримесечие на 2002 година безработицата се задържа на ниво над 17 на сто, без да се наблюдава чувствително подобрение или начало на по-високо сезонно търсене на работна ръка. Тенденцията е към незначително намаляване броя на безработните лица поради по-редките случаи на масови съкращения и известно оживление в частния сектор. Очакванията за втората половина на годината са за относително стабилизиране на ситуацията на пазара на труда при сегашните характеристики въпреки усилията на Министерство на труда и социалната политика за разширяване обхвата и финансирането на активните мерки на пазара на труда. Основен фактор за това са структурните несъответствия между търсенето и предлагането на работа и незавършените приватизация и преструктуриране на редица отрасли и производства.

Като цяло за първите шест месеца на 2002 година се наблюдава добро изпълнение на приходната част на бюджета. По отношение на разходите изпълнението им запазва тенденция подобна на тази от първото полугодие на миналата година, като тук се наблюдава намаление на разходите с около 3 на сто от разходваното по програма за миналата година. Както и за полугодието на 2001 година, изпълнението на консолидираната програма показва излишък, който тази година е по-голям в сравнение с размера на излишъка за полугодието на 2001 година. От началото на годината до края на юни общият размер на преведените на общините субсидии от държавния бюджет възлиза на повече от 282.5 млн. лв., което представлява 38.75 на сто от предвидените трансфери за общините по програмата на държавния бюджет.

През второто тримесечие бяха обявени предложения за промени в данъчната политика, които трябва да влязат в сила от 1 януари 2003 г. Тези намерения могат да бъдат оценени като цяло положително, но по много от тях дискусиите и прецизирането на конкретните разпоредби все още предстоят. В началото на юни правителството обяви намеренията си за промени в конституцията, които ще дадат данъчни правомощия за общините от следващата година. Откриването на ДДС-сметка влезе в сила от 1 август 2002 г. Срокът за възстановяване на ДДС по тези сметки се намалява на 45 дни. Затворена бе глава 10 “Данъчна политика” от преговорите на България за присъединяване към ЕС.

Към края на юни общият размер на държавния и държавногарантирания дълг е 18 855 млн. лв., или 61.3 на сто от брутния вътрешен продукт (според актуализирана прогноза за последния, по данни от Министерство на финансите). В сравнение с края на предходното тримесечие има намаление на общия размер на дълга с 2 004 млн. лв., дължащо се основно на поевтиняването на долара спрямо еврото. Сериозно подобрено е и съотношението на общия размер на дълга спрямо (прогнозата за) БВП. В доларово изражение обаче общо държавният и държавногарантираният дълг се е увеличил с 312 млн. долара за периода от края на първото тримесечие до края на юни 2002 година. Наред с поскъпването на еврото спрямо долара това се дължи и на промяната на валутната структура на дълга, резултат главно от отчитане на извършената през март замяна и обратно изкупуване на брейди облигации.

От края на март до края на юни общият размер на външния дълг е отбелязал нарастване със 199.3 млн. долара. Общият размер на външния дълг по предварителните данни за края юни е 8 622.3 млн. долара (или 16 906 млн. лв.). Извън обявяваната многократно цел за подобряване на съотношението на външния дълг към БВП (поради структурата на българския държавен дълг това съотношение е от ключово значение за изпълнение на критериите от Маастрихт), засега все още липсват индикации за съществуване или подготовка на някаква дългосрочна стратегия за управление специално на външния дълг на страната.

Към края на юни по данни на Министерство на финансите размерът на вътрешния дълг общо е 1 949 млн. лв. (от него 1 945 млн. лв. държавен дълг и 3.9 млн. лева вътрешни държавни гаранции). В сравнение с края на първото тримесечие на 2002 година има нарастване с 32 млн. лв. на общия размер на вътрешния дълг. Второто тримесечие отбеляза разнопосочна динамика на доходността по краткосрочните и по дългосрочните ДЦК в сравнение с първото тримесечие. В сравнение с края на първото тримесечие делът на книжата, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит, се увеличава, докато делът на книжата, емитирани за структурната реформа, намалява. В близка перспектива ще продължат основните тенденции от последните месеци - нарастване на дела и относително на разходите по ДЦК, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит, както и постепенно удължаване на матуритета средно на емисиите в обращение, изчислено на базата на матуритетната структура на въпросните книжа. При продължаващото нарастване на нетната емисия левови ДЦК и удължаване на матуритета им се очаква известно повишаване на доходността специално по новоемитираните дългосрочни книжа.

Темпът на приватизация в държавния сектор продължава да бъде незадоволителен от гледна точка на броя сключени сделки през периода. През първата половина от годината броят на сделките е 68 (от тях 51 за акции и дялове на цели предприятия и 17 за обособени части от предприятия), като за второто тримесечие те са само 8 (6 за цели предприятия и 2 за обособени части). Общият финансов ефект от тях достигна 115.471 млн. долара (от тях договорени плащания 99.083 млн. долара), като приносът на последните 8 сделки е 16.659 млн. долара. Изпълнението на плана за приватизация по отношение на броя на сделките към средата на 2002 година е едва 19.5 на сто, а по отношение на договорените плащания - около 31 на сто. Известен напредък се наблюдава по отношение на подготовката и приемането на подзаконовата нормативна база, имаща отношение към прилагането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

В областта на малките и средните предприятия междуведомствена работна група по оптимизиране на регулативните режими с цел подобряване на административната и нормативна среда за бизнеса към АМСП извърши преглед на 361 режима, от които за 191 бе решено да бъдат променени (73 да бъдат отменени, а останалите 120 - облекчени). Започна изграждането на Публичен регистър на регулативните режими. Въпреки започналите дискусии за правителствената политика до 2005 година по отношение на данъците, до момента не се налице конкретни намерения за провеждане на целенасочена данъчна политика в подкрепа на сектора на МСП, а това е областта, пораждаща най-много проблеми пред малкия бизнес. През юни Агенцията за малки и средни предприятия организира координационна среща на донорите, държавната администрация и неправителствените организации, оказващи подкрепа на МСП. От аналитична гледна точка още едно събитие за периода заслужава внимание - публикуван бе Докладът за МСП в България.

Външноикономическите отношения се развиват под влияние на сравнително бавния темп на възстановяване на световната икономика, което не предизвиква нарастване на потребителското търсене и не създава достатъчно благоприятни условия за растеж на българския износ. При това основният експортен пазар - Европейският съюз, се възстановява с по-бавни от средните темпове. В същото време слабият долар засилва конкуренцията на международните пазари, прави българската експортна продукция по-неконкурентна, стимулира вноса и създава заплаха за и без това големия дефицит на търговския баланс, който продължава да расте. При сравнително равномерния приток на преки чуждестранни инвестиции подобряването на текущата сметка през второто тримесечие се дължи изцяло на положителното салдо в търговията с услуги. С намаляването на дефицита по текущата сметка отслабва заплахата за финансовата стабилност в страната, но при високия относителен дял на преките чуждестранни инвестиции в общия обем инвестиции в основен капитал, реалният растеж на икономиката остава силно зависим от техния приток.

През периода април-юни от страната е изнесена продукция за 1254.5 млн. долара, което представлява увеличение с 4.5 на сто спрямо първото тримесечие на годината и с 1.7 на сто спрямо същия период на 2001 година. Като цяло обаче реализираният през полугодието износ в размер на 2454.4 млн. долара е с 2.4 на сто по-малко от стойностния обем на износа за същия период на 2001 година. През второто тримесечие на 2002 година вносът бележи увеличение от 17.3 на сто спрямо първото тримесечие и достига 1840.4 млн. долара. Нарастването спрямо второто тримесечие на 2001 година е едва 0.6 на сто, а за полугодието дори се наблюдава намаление на стойностния обем на вноса с 1.5 на сто спрямо същия период на миналата година. От гледна точка на стоковата структура на износа, суровините и материалите вече заемат по-висок дял спрямо първото тримесечие, главно поради повишаване цените на основни експортни изделия като стомана, мед и карбамид. Интересно е и нарастването на износа на инвестиционни стоки. При потребителските стоки е реализиран спад в износа през второто тримесечие на 2002 година спрямо първото с 2.1 на сто, главно поради намаления износ на дрехи и обувки. По отношение на географската структура на износа продължава нарастването на дела на ЕС (близо 57 на сто), макар в стойностно изражение да се наблюдава лек спад от около 0.6 на сто спрямо периода януари-юни 2001 година. Дефицитът по търговския баланс продължава да се расте, като за полугодието достига -954.8 млн. долара (изчислено при условия износ FOB и внос CIF). През второто тримесечие на 2002 година отрицателното търговско салдо нараства с 58.8 на сто спрямо първото тримесечие, но бележи намаление с 1.6 на сто спрямо второто тримесечие на 2001 година.

На фона на продължаващата втора година световна тенденция на забавяне на инвестиционните процеси в резултат на цикличния икономически спад, ограниченият приток на преки чуждестранни инвестиции в България от началото на 2002 година изглежда логичен. Наблюдаваният обаче спад на чуждестранните инвестиции в страната от началото на годината се дължи основно на вътрешни причини. Привлечените през второто тримесечие инвестиции възлизат на 112.6 млн. долара и се доближават до ревизирания размер на инвестициите за първото тримесечие - 116.8 млн. долара, което показва трайна тенденция за понижаване на инвестициите, започнала още от второто тримесечие на миналата година.

Правителствената политика в енергийния сектор намери израз преди всичко в новата Енергийна стратегия на България, приета от Министерски съвет през април 2002 година. Стратегията очертава основните цели на енергийната политика и дефинира инструментите за тяхното постигане. Тя осигурява по-висока степен на прозрачност в действията на държавата и предоставя по-голяма яснота на потенциалните инвеститори за бизнес средата в страната. В тази посока е и ефектът на приетия от ДКЕР примерен план за повишаване на цените на електроенергията за бита през следващите три години. Постепенно започна да набира скорост и реализацията на намеренията на правителството за оттегляне на държавата от функциите на собственик и предоставянето им на частния сектор като условие за създаване на конкуренция, по-ефикасно управление на ресурсите и подобряване на технологичното и управленско равнище на предприятията в сектора.

Понижаващите се цени на енергийните продукти на международните пазари, съчетани с по-нисък курс на долара и реални действия за ребалансиране на тарифите между различните групи потребители, създадоха пазарни и нормативни предпоставки за по-благоприятни ценови условия на енергодоставките за реалния сектор. Най-силен беше положителният ефект за рафинериите и “Булгаргаз” ЕАД, а техните най-големи клиенти ще го почувстват с известен времеви лаг. По-добрите ценови условия на енергодоставките за предприятията влияят индиректно и върху домакинствата чрез по-ниските цени за петролните продукти и други, неенергийни, но високо енергоемки стоки. Този ефект обаче се неутрализира от увеличението средно с 20 на сто на цените на електроенергията и с 11.4 на сто на цените на топлоенергията за бита, които отново предизвикаха притеснения сред населението за поносимостта на ценовата реформа. Въведените двустъпални тарифи, при които домакинствата заплащат определени количества електро- и топлоенергия на по-ниски цени, са положителна стъпка към по-разумно използване на енергоресурсите, но трябва да бъдат съпроводени от мащабна и целенасочена информационна кампания.

През второто тримесечие на 2002 година в сектор транспорт не се наблюдаваха стъпки, които съществено да подобрят както ефективността на работата на самия сектор, така и ползите, които той носи чрез услугите си на секторите, които обслужва. Все пак редица действия като напредъкът в подготовката на модернизацията на летище София и изграждането на втория мост на р. Дунав, ще окажат положителен ефект върху бизнеса в България в средносрочен план.

В областта на високите технологии и комуникациите важно събитие през второто тримесечие на 2002 година е завършването на първия етап от приватизацията на БТК. Кандидатите за националния телеком са трима, но преди подаването на окончателните оферти през септември едва ли може да се прецени доколко успешна ще бъде тази сделка за България. Важна стъпка в политиката по отношение на високите технологии е подготовката на Стратегия за електронно правителство. Очаква се тя да бъде готова до края на годината, с което ще се завърши първият етап от работата за въвеждане на е-правителство.

На фона на неблагоприятната международна среда по отношение на туризма за България прогнозите за летния туристически сезон са оптимистични. През второто тримесечие на годината се наблюдава нарастване на броя на чуждестранните туристи в страната, както и увеличаване на приходите от туризъм. Най-съществено е увеличението на туристи от ЕС и преди всичко от Германия. Приходите от туризъм са нараснали с 28 млн. долара в сравнение със същия период на миналата година. Същевременно е налице и увеличаване на пътуванията и разходите на български граждани в чужбина. Нетните приходи от туризъм през второто тримесечие са се увеличили с 22 млн. долара в сравнение със същия период на миналата година. През юни беше приет нов Закон за туризма, който ще влезе в сила от 1 октомври 2002 г. Той има за цел да подобри законодателната рамка за развитие на туристическия отрасъл. Проблемите пред развитието на туризма продължават да се свързват най-вече с лошото състояние на общата инфраструктура в курортните комплекси, неуредените отношения с концесионерите на плажните ивици, липсата на ефективна рекламна политика за привличане на чуждестранни туристи.

Аграрната политика е насочена към увеличаване на инвестициите в селското стопанство по програма САПАРД, подпомагане на производството посредством кредитните линии, целевите субсидии и инвестиционните програми на Държавен фонд “Земеделие”, стимулиране на износа чрез експортни субсидии, подпомагане на земеделските стопани в дейността им по прилагане на европейските стандарти за качество и безопасност на храните, опазване на околната среда и създаване на нови работни места. Очаква се сравнително добра реколта и добри възможности за износ, но лошото време се отразява неблагоприятно върху добивите и качеството на продукцията.

Ролята на капиталовия пазар във финансовия сектор на България остава незначителна - към края на юни 2002 година общата пазарна капитализация на “Българска фондова борса - София” АД е била малко над 4 на сто от актуализираната прогноза (оценка на БНБ и МФ) за БВП за 2002 година. Ликвидността остава ниска, пазарът не стимулира добрите практики на корпоративно управление и инвестиционните алтернативи остават ограничени. Финансовото посредничество продължава да се извършва предимно чрез банковия сектор. Все пак второто тримесечие на годината отбеляза положително развитие при някои от основните пазарни показатели, характеризиращи състоянието на този пазар в България. Едновременното намаляване на обемите и на капитализацията, при нарастването на оборотите, най-общо е израз на тенденциите за окрупняване на собствеността и концентрация на търговията върху по-малък брой емисии за сметка на спадаща ликвидност на по-голямата част от котираните ценни книжа. Непосредствено след края на второто тримесечие, през юли, Министерски съвет прие годишен списък от 1073 дружества с държавно участие, в повечето случаи миноритарно, дялове от които могат да бъдат продавани (чрез различни приватизационни методи, включително публично предлагане през фондовата борса) срещу компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове. Бяха приети и някои от подзаконовите актове, уреждащи издаването и сделките с компенсаторни инструменти. Като положителна стъпка и проява на държавна политика може да бъде оценено приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Въпреки всичко, наред с обективното състояние на капиталовия пазар, прегледът на средата за развитие и на самата държавна политика предизвиква противоречиви оценки. Очакванията за развитие на пазара през 2002 година продължават да се свързват с перспективите пред борсовата приватизация и конкретно със съвсем новата уредба на сделките с компенсаторни инструменти.

Банковата система доминира във финансовия сектор на България. Състоянието на банките в България продължава да се характеризира като стабилно, с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност и едновременно с това има добре функциониращ банков надзор. Чуждестранното участие в банковата система на България вече преобладава както в контрола върху собствения капитал, така и по отношение на управляваните активи. Общо банковата система за второто тримесечие на годината отбеляза намаление на активите и на депозитите, но това е съпроводено от увеличаване на текущата печалба. Последното подсказва за неизползван потенциал за по-интензивно и по-ефективно развитие. В банковата система на България е налице стабилност, но тенденциите са противоречиви и освен това тя остава недостатъчно ефективна и неразвита. Въпреки обективни показатели за тенденция към подобрение, преобладава оценката за още слаба кредитна активност от страна на банките в подкрепа на предприятията, включително на малките и средните.

В областта на социалното осигуряване и пенсионната реформа идеята на Министерство на труда и социалната политика и НОИ за въвеждане на минимални осигурителни прагове по отрасли и професии е опит за решаване на проблема с непрекъснато увеличаващия се дефицит във фонд „Пенсии“. Очаква се този проект да даде положителни резултати, но това зависи преди всичко от добросъвестното и коректно отношение на работодателите в бъдеще. Министерството на финансите посочи реда за инвестиране извън страната на активите на пенсионноосигурителните дружества и на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, но все още законовите ограничения за инвестициите в чужди активи и липсата на достатъчно атрактивни инвестиционни инструменти са причина доброволните пенсионни фондове да инвестират главно в ценни книжа, издадени и гарантирани от държавата и в банкови депозити в страната.

Надеждите на мнозинството от българските граждани за осезателно повишаване на жизненото равнище, така категорично заявени на парламентарните избори през 2001 година, до момента не могат да се реализират. Номиналните доходи на населението стагнират, а реалните изостават от темпа на инфлацията в сравнение със същия период на миналата година. Очакванията на потребителите за следващите дванадесет месеца са за влошаване на икономическата ситуация в страната, финансовото състояние на домакинствата и неблагоприятни изменения на инфлацията и безработицата.

В сравнение с първото тримесечие на годината отношенията между правителство, синдикати и работодатели бяха значително по-напрегнати. Повод за синдикалните протести и демонстрации бяха някои неуредени трудово-социални въпроси, както и желанието на профсъюзите за по-активна намеса в политическия живот. Социално напрежение ще се генерира и занапред предвид обсъжданията за промени в Кодекса на труда, оптимизирането на държавните разходи в образованието и здравеопазването и продължаващите приватизация и преструктуриране.

Реформата в здравеопазването продължава да бъде в застой. Липсата на ясна политика за стимулиране на частното здравно осигуряване, за контролиране управлението и разходването на средствата на НЗОК и за приватизацията на лечебните заведения очертава неблагоприятни тенденции в сферата на здравеопазването. През второто тримесечие на годината основните дискусии в здравния сектор бяха свързани с решаването на проблема с безплатните лекарства, засилване контрола върху здравната каса и въвеждане на правила във връзка с приватизацията на лечебните заведения, но съществени практически действия не се наблюдаваха.

Акцент в областта на екологичната политика през второто тримесечие бе поставен върху анализа на последните официални данни за състоянието на околната среда в Република България, включително във връзка с промените в екологичното законодателство, които са от значение за бизнес средата и икономическата дейност на фирмите. Въпреки че данните за околната среда обхващат период, който значително предхожда анализираното от нас тримесечие, някои от тенденциите в него имат пряка връзка с действията на държавните институции през последните месеци. През 2002 година все още отсъства работеща платформа за конструктивен и ефективен диалог между държавните структури и сдруженията на бизнеса в страната по приоритетите на общата инвестициона и фирмена политика в областта на опазване и възстановяване на околната среда.

В контекста на приетата Стратегия за ускоряване на преговорите на България за присъединяване към ЕС, българското правителство продължи активната политика на преговори и до края на испанското председателство на ЕС бяха затворени нови 6 глави, с което техният брой достигна 20. В обобщение на резултатите от преговорите може да се отбележи, че преговорите навлязоха в нова, заключителна фаза, което е основание за оценката на Европейската комисия, че България е постигнала напредък в подготовката си за присъединяване. Приключването на преговорите по „Икономически и валутен съюз”, „Свободно движение на стоки”, „Свободно движение на хора” и „Данъчна политика” отбелязва постигнатия напредък в установяването на функционираща пазарна икономика в България и очертава перспективата за бъдещото присъединяване към Еврозоната. Особено значимо за мотивирането на българското общество е посланието от Копенхаген в началото на датското председателство. По време на него се очаква страната ни да затвори още пет глави от преговорите - “Финансов контрол”, “Митнически контрол”, “Транспорт”, “Правосъдие и вътрешни работи” и “Енергетика”, а до средата на 2003 година, в рамките на гръцкото председателство, и последните пет.

Развитието на икономиката на България през второто тримесечие на 2002 година бе съпроводено с известна промяна и в други елементи на бизнес средата. През април бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Промените бяха наложени от необходимостта да се отчетат становищата и регламентите на Европейската комисия, да се създадат по-благоприятни условия за стимулиране на конкуренцията и да се повиши ефективността при изпълнение на обществените поръчки. Решението на Министерски съвет през май да бъдат отменени или облекчени някои лицензионни режима е първата стъпка към редуциране на съществуващите административни бариери и към намаляване на един от източниците на корупция. Решението обаче е принципно, предстои то да бъде материализирано в конкретни законови, подзаконови и други нормативни документи - процес, който явно ще бъде по-труден и продължителен. Влезе в сила Законът за държавните помощи, беше приет и правилник за приложението му. Приемането на закона и на правилника беше в отговор на една от основните критики на Европейския съюз към България - липсата на контрол при отпускането на държавни помощи и наблюдение върху изразходването им. В началото на юни правителството одобри правила за работа на създадената през февруари антикорупционна комисия, а в парламента започна обсъждане на законопроект за омбудсмана. През юни беше приет на първо четене Закон за промени в закона за съдебната власт (текстът беше приет окончателно през юли). Основната цел на закона е работата на правораздавателните органи да стане максимално прозрачна за обществото, тъй като една затворена съдебна система е благоприятна почва за корупция.

БИЗНЕС КЛИМАТ

Индексът Estat на бизнес климата в България

Стойността на индекса Estat, показваща състоянието на бизнес климата, продължава да попада в неутралната част на скалата за оценка. В началото на третото тримесечие предстоящите есенни и зимни месеци заменят оптимизма в началото на лятото с по-песимистични прогнози. Реалното състояние на фирмите и недостигът на ресурси дават основание афишираната висока склонност към инвестиране да се приема по-скоро като пожелателна, както и в началото на второто тримесечие. Като най-значими проблеми за бизнеса предприемачите определят бюрокрацията, честите промени в законодателството, нелоялната конкуренция и корупцията.

Последното изследване е проведено между 1 и 10 юли 2002 г. сред 388 фирми и е представително на равнище работещи предприятия. Критериите за подбор на фирмите от извадката са регион, сектор, брой на наетите и тип собственост.

Методиката на индекса и математическият модел са разработени от Агенция за социални и маркетингови изследвания Estat.

Получената след обработката на данните от анкетата интегрирана стойност на индекса Estat е -1.56, което е с 0.562 по-ниско от регистрираното през май. Стойността отново попада в неутралната част на скалата за оценка, която ин