Икономиката ни със среден ръст около 6 на сто в идните три години

Очакваният икономически растеж в края на мандата на правителството през 2009 г. е 6,1%. Това предвижда тригодишната бюджетна прогноза 2007-2009 г.  одобрена от кабинета в четвъртък.

Според информацията, подадена от правителствената пресслужба, прогнозният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2007 г. е 5,8%, през 2008 г. - 6,2%, 2009 г. – 6,1%.

Равнището и структурата на фискалните параметри са в подкрепа на приоритетите, заложени в управленската програма на правителството. Целта е

България да стане страна с високо качество на живот, основано на устойчиво социално-икономическо развитие, се казва в съобщението на пресслужбата.

Прогнозната средногодишна инфлация през 2007 г. е 4,4%, през 2008 г. - 2,8%, през 2009 г. - 3,1%.

През 2007 г. ще бъде планиран бюджетен излишък от 382.8 млн. лв. или 0.8% от прогнозния БВП. Бюджетният излишък през следващите две години ще бъде съответно 384.4 млн. лв. или 0.7% от БВП и 347.3 млн. лв., което е 0.6% от БВП.

Според съобщението планираните приходи за периода 2007-2009 г. са в съответствие с цялостната данъчна стратегия на правителството, макрорамката, очакваните промени в данъчните закони, свързани с бъдещото членство на България в ЕС, както и с тенденциите на постъпленията в бюджета през последните години.

През 2007 г. консолидираните приходи се предвижда да достигнат 21,151 млрд. лв. или 41.4% от БВП. През следващите две бюджетни години очакваните постъпления ще бъдат съответно 23, 006 млрд. лв. (41.4% от БВП) и 25,038  Млрд. лв. (41.3% от БВП).

През 2007 г. консолидираните разходи (включително и вноската на България в ЕС) ще бъдат 20,768 млрд. лв., което е 40.7% от БВП. През 2008 г. и 2009 г. разходите ще бъдат съответно 22,621 млрд. лв. (40.7% от БВП) и 24,691 млрд. лв. (40.8% от БВП).

Тригодишната бюджетна прогноза отчита финансовите потоци по структурните и кохезионния фонд на ЕС и средствата по общата селскостопанска политика.

Според предложения за одобрение от правителството документ основното предизвикателство пред изпълнителната власт през следващите три години е да се осигури максимално усвояване на еврофондовете, както и тяхното оптимално насочване така, че да се постигне дългосрочен положителен ефект за производителността и икономическия растеж и доближаване до стандартите на живот в ЕС.

Основните сектори, към които ще бъдат насочени европейските фондове, са: рехабилитация на пътищата (благоустройство и транспорт), енергетика, селско стопанство, екология, развитие на човешките ресурси (включително образование) и наука.