Има договорка с Истанбул за белодробни трансплантации

Остават неяснотите около вливането на Фонда за лечение на деца в здравната каса

Има договорка с Истанбул за белодробни трансплантации

Установен е контакт с екип трансплантолози от Истанбул за извършване на белодробни трансплантации у нас, заяви в интервю за Българското национално радио д-р Михаил Христов, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация.

"С тях е постигнато споразумение, че те могат да извършват трансплантации на бял дроб в България, когато има такава възможност", каза Христов и посочи, че това ще е и обучение за български специалисти.

По думите на Михаил Христов договорката с Истанбул е първата реализирана възможност. Втората крачка е осъществяване на контакт с трансплантолози от Хановер, с които по същия начин ще се установи сътрудничество – обучение на екипи, обмяна на опит и лечение на български граждани.

Преди дни Христов съобщи, че се водят разговори също с екипи от Рим и Париж.

Среща е проведена и с представител на Университетската клиника във Виена, която прекъсна сътрудничеството с България и Румъния заради спада на донори на органи в страната.

Междувременно, бе съобщено, че двама от листата с 15 чакащи за белодробна трансплантация у нас са в много тежко състояние.

Нищо не може да стане без стимулиране на донорството

"Това, което ме учуди като дойдох в агенцията (по трансплантации, б. р.) е, че няма разработен план Б, т.е. ако не може да се поднови някое споразумение, какво правим. Затова година и половина се е стигнало до положение, че имаме отказ от всички клиники в Европа и при нас не можем да правим такива операции. Започваме по този най-бърз начин – едновременно обучение на наши специалисти, сертифициране на нашите центрове, които ще осъществяват следтрансплантационната грижа и същевременно създаване на възможност при такава ситуация да се извършват трансплантации на бял дроб и в България", каза Христов пред БНР.

България на този етап е много далеч от целта да осигури 10 донора на 1 млн. души, което прави около 70 донора на година в страната. Затова стратегията е да се насърчи донорството.

"Дори да имаме подписани договори с всички клиники и да имаме възможност да извършваме такива трансплантации, ако нямаме органи, нищо не правим…", каза Христов.

Проблем е също, че не само донорските ситуации, но и средствата за трансплантации са крайно недостатъчни за развитие на трансплантологията в България, стана ясно през седмицата от думите на доц. Марин Георгиев, национален консултант по урология и председател на Българското урологично дружество.

Относно проектобюджета на НЗОК, в който е предвидено сливането на агенцията по трансплантации с тази за медицински одит, Христов отбеляза, че това ще е формален акт.

"Агенцията за трансплантации не се закрива. Променя се "шапката" на двете агенции и под една обща "шапка" остават двете структури, които ще работят. За агенцията по трансплантации - най-вероятно ще бъде във вид на Дирекция по донорство и трансплантации към новата агенция", каза Христов.

Не е ясно какво ще стане с парите за лечение на деца в чужбина

Не е ясни и детайлите около прехвърлянето на Фонда за лечение на деца към здравната каса.

"Трябва да бъде обсъдено внимателно решението за съдбата на Фонда на лечение на деца. Има много експерти, които могат да участват", призова в предаването "Неделя 150" д-р Тинка Троева, бивш директор на фонда.

Според Троева не може да се каже еднозначно дали прехвърлянето е добра идея или не.

"В проектобюджета на Касата е заложена държавна субсидия от 12 млн. лв. – каквато беше по времето, когато аз ръководих фонда. Обаче никой не казва - в тези 12 млн. лв. държавна субсидия, извън тях би следвало да бъдат средствата, които се заплащат по координационния механизъм, защото това са средства от НЗОК, средства, с които изпращаме децата на лечение в чужбина, т.е. те са по механизма, по който работим, след като сме членове на ЕС. Тези средства от касата ли ще бъдат отпускани и в бъдеще", пита Троева.

Не е ясно и как ще се стимулира дарителството за фонда и дали парите ще отиват директно за лечението на деца, а не в общия бюджет на здравната каса.

По данни от отчета на фонда за 2017 г., цитирани от Троева, изразходваните средства от бюджета на институцията са около 9.5 млн. лв. Държавното финансиране е 12 млн. Общо одобрените средства са над 20 млн. лв.

"Това не значи, че те са изразходвани в същата година. Ако са одобрени, те отиват за следващата година. Никой досега не е направил анализ колко от тези средства са финансираните от НЗОК по координационния механизъм. Според мен това са повече от половината от средствата за децата, които се лекуват в чужбина", каза Троева.

Още по темата
Още от България