Има риск България да загуби доверието на НАТО

Г-н Минчев, каква е целта на книгата "България за НАТО - 2002", която Институтът за регионални и международни изследвания представя днес? Какъв очаквате да бъде реалният ефект от нея?

Целта е да представи пред експертните среди на международната общност българската кандидатура за НАТО в нейния максимално широк обхват - като кандидатура на демократична страна, на държава, която има стратегия и визия за своята национална сигурност в контекста на съвременния свят. Казвам експертните среди, защото е очевидно, че политиците не четат книги. Четат ги техните съветници и хората, които готвят основните позиции на институциите, включително в областта на националната сигурност. Нашата книга е адресирана към информираното обществено мнение на страните-членки на НАТО, към всички, които се интересуват задълбочено от проблемите на международната сигурност - експерти, журналисти, но не познават добре България.

Кои са хората, участвали в нейното изготвяне?

Освен мен редактори на книгата са може би най-добрият български военно-политически анализатор полк. Валери Рачев и Марин Лесенски от Института за регионални и международни изследвания. Други много добри военно-политически експерти - Тодор Тагарев и Велизар Шаламанов са съавтори с Рачев на главата за българската военна реформа и модернизация. Социолозите от НЦИОМ Лидия Йорданова и Иво Желев представиха динамиката на българското обществено мнение по проблемите на националната сигурност и НАТО. Автори са политолозите Евгени Дайнов и Владимир Шопов. В продължение на 4 години Шопов бе представител на България в мисията ни в Брюксел по т.нар. невоненни проблеми на сигурността - организирана престъпност, корупция, мафиотска икономика. В нея участват и експертите от министерството на външните работи Любомир Иванов и Мария Атанасова. Аз работих по балканските измерения на сигурността и ролята на България в региона.

Какво показват вашите анализи? Очаквате ли да има промяна на позициите на САЩ и останалите страни-членки по отношение на намерението през ноември България да бъде сред поканените 7 нови страни-членки?

Книгата вече бе представена във Вашингтон сред един доста широк, пъстър набор от институции и представители на американските неправителствени организации, медии и компании, които се занимават с проблеми на сигурността. Отзвукът беше много добър. Моето впечатление обаче е, че за тези хора поканата вече не е проблем, който трябва да бъде дискутиран. Условията са ясни. Дали ще бъде отправена покана към някоя страна или не, вече не е тайна или мистерия, а продукт на строго определени и ясно формулирани предусловия. Ако страните ги спазят, те ще бъдат поканени. В този смисъл темата вече не е интересна за хората, които се занимават с тази проблематика в САЩ. За тях проблем е това, което ще се случи след поканването. Като наблюдавам обаче процесите в България през последните няколко седмици, си мисля, че може би трябваше да направим не толкова книга за международните експерти, а за българите. Очевидно е, че редица политици и представители на информираното обществено мнение, не знаят какво точно искат от членството на страната в НАТО. Какво да говорим тогава за редовите граждани на страната…Повод за подобен род съмнения ни дава блестящо изпипаната публична кампания против унищожаването на ракетите СС-23.

В кавички ли казвате блестящо изпипана кампания?

Защо в кавички? Това е една наистина блестящо изпипана кампания от нашите известни приятели с хладен ум, чисти ръце и горещо сърце, които очевидно дори в последните месеци на подготовката на България за Прага не си дават почивка да инспирират подобен тип спънки и препятствия пред ефективната реализация на българската кандидатура. Аз не разбирам от ракети, но разбирам от публични кампании и наистина мога да ви уверя, че подобни кампании са изключително опасни, защото разрушават международния образ на страната ни като надежден и лоялен партньор.

Говорихте за ясни условия. Какви последствия може да има забавянето на унищожаването на ракетите СС-23?

Нашите партньори просто ще затвърдят представата, и то бих казал оправданата представа за страна ни като за съвкупност от институции, на чиито решения и обещания не може да се разчита. Т.е., не може да се разчита на лоялността на България да изпълни ангажиментите, които сама си е поставила и за които сама е вземала решения. Това е основното поражение, което създават подобни кампании и неадекватните реакции на българските институции към тях. Защото, ако днес кампанията е по повод на ракетите и да речем, че до месец проблемът с тях някак си бъде разрешен, (а той не може и да не бъде, защото нито един експерт не е формулирал реални аргументи за опасности при това унищожаване), какво ни гарантира, че в началото на октомври няма да ни полеят с друга кофа помия. Която да има друг предмет на дискусия, но с абсолютно същата цел - преди решаващата среща на НАТО в Прага България отново да бъде представена като страна, чиито институции не могат да поемат отговорност, а общественото ѝ мнение може да бъде залъгвано с най-евтините и фалшиви продукти на манипулативни кампании в стил “КГБ”.

Кой осъществява тази кампания?

Нека да ви отговоря по следния начин - коя партия на демократическия социализъм в Стара Загора работи в последните две седмици само по този въпрос и само в негативистичен план? Ако искате да ви дам няколко възможности за отговор - БСП, БДЖ, ПДС?

Доколко НДСВ участва в този план, умишлено или не?

Не мога да говоря за умишлено участие на НДСВ, доколкото то не представлява един цялостен политически субект, а съвкупност от хора и тенденции в най-различни посоки. Това, което може да се каже за представителите на НДСВ в изпълнителната власт и въобще в българските официални институции, е, че тяхното поведение не е достатъчно категорично, ясно и разумно, за да вдъхне увереността в лоялността на България като партньор, която е най-необходима именно в месеците преди получаването на поканата за Прага. Нито един от елементите на предусловията, за които говорих, няма фатално значение. Не мисля, че дали ракетите ще бъдат унищожени до 1 септември, 1 октомври или евентуално до 1 декември има фатално значение. Но когато се съберат на едно място проблеми, свързани с начина, по който българската държава третира класифицираната информация, свързани с военната реформа и модернизацията на армията като цяло и се прибави проблемът с ракетите, с корупцията, създава се една картина на страна, която трудно може да бъде дефинирана като лоялен партньор.

Западни анализатори твърдят, че един от бъдещите проблеми на българското членство в НАТО ще бъде състоянието на българските служби за сигурност. Липсата на граждански контрол върху тях, това, че те не са достатъчно реформирани, че там е най-голямата концентрация на обучени в Русия кадри. Какво е Вашето мнение?

Проблемът с гражданския контрол е основен. От всички негови елементи върху военно-политическата система и системата на службите за сигурност, в България се реализира само бюджетният елемент - т.е. Народното събрание гласува финансирането им, но всички останали елементи са под въпрос, поради простата причина, че тези институции не са задължени по никакъв начин да дават публичен отчет за своята дейност. Например в Чехия, по силата на Конституцията, службите за сигурност са длъжни да публикуват всеки свой доклад като спестяват само тези елементи, които са държавна тайна. Да сте чували в България служба за сигурност да е излязла с доклад за своята дейност, да е дефинирала проблемите, с които работи или по някакъв конкретен повод да е информирала обществеността за важни проблеми в областта на нейните прерогативи и правомощия, които стоят в България? Същото се отнася и до армията, където военната реформа по такъв начин е мистифицирана в българската публичност, че не си спомням публично да е бил зададен нито един съществен въпрос за това каква е ефективността на изразходване на военния бюджет, защо средствата за модернизация отиват изцяло за руските изтребители МиГ, и то точно в Русия и т.н.? Всичко това е комплекс от въпроси, за които ние тук мълчим, но с които нашите партньори в Северноатлантическия съюз са много наясно. Това ни беше подчертано не веднъж или два пъти, когато представяхме книгата във Вашингтон. Просто те са наясно със ситуацията и очакват да видят политическа воля и обществена подкрепа за нейното развитие, за нейното подобряване - в интерес на страната, не в интерес на някой друг.

Въпросът за мълчанието не е ли двустранен? От една страна - нежеланието на самите институции. Но от друга страна Вие самият казахте, че анализаторите, че лидерите на мнение мълчат...

За съжаление наистина отговорността е двустранна. Не можем да виним само държавните институции. Трябва да виним и институциите на информираното обществено мнение - както медиите, така и експертите, анализаторите, които не оказват достатъчно силен публичен натиск за реализирането именно на този гарантиран и от българската конституция, и от българските закони, процес на взаимодействие между обществено мнение и институции. Ако една система е демократична, а ние твърдим, че нашата е такава, трябва да има подобен двустранен диалог най-вече в областта на военно-политическата система и службите за сигурност, чрез който да се реализира на практика процесът на граждански контрол върху тези системи.

На какво мислите, че се дължи, липсата на достатъчен натиск?

Първо - аморфност на интересите в рамките на информираното обществено мнение. Второ - много силна и добре координирана дейност по заблуждаване на общественото мнение относно приоритетите на страната в тази област. Работи се наистина професионално, за да може на българската общественост да бъдат подхвърляни “фалшиви патици” или мюрета от фалшиви проблеми, по които трябва да се дебатира вместо да се дебатират реалните, практическите проблеми на националната сигурност във всички нейни измерения.

От чия страна идва това?

От добре организирани, вече частни интереси, които обаче са интереси, свързани, разбира се, както със структурите на бившия режим до 89 година, които и днес продължават да работят за чужди национални и великодържавни интереси.