За голяма част от критичното и мислещото население постъпките на управляващите без съмнение предизвикват срам, казва правозащитникът адв. Михаил Екимджиев в интервю за Mediapool.

Адв. Екимджиев, какво послание отправи според вас Европейският парламент към България с дебата в понеделник?

Сам по себе си дебатът за върховенството на правото в България не беше изненадващ за хората, които познават тежката бюрократична и в голяма степен партизирана машинария, каквато е Европейският парламент. Важен е фактът, че изобщо се стигна до този дебат, както и че ще има резолюция за върховенството на правото в България, тъй като това е нещо изключително рядко в ЕС. България вече е във фокуса на вниманието на европейските институции. Бойко Борисов вече не изглежда като удобния и послушен източноевропейски лидер. България вече не се приема като безпроблемен член, а като държава, която има сериозни проблеми, включително структурни проблеми с корупцията и върховенството на закона.

Как беше досега?

Несъмнено повечето държави членки са били наясно с ендемичната корупция в България и с двуличнието на Борисов, който се прави на демократ и евроатлантик, а в същото време осигурява логистична подкрепа за геополитическите интереси на Русия през газопроводите и през външнополитически позиции. Досега западноевропейските държави и САЩ бяха възприели към България тактика, подобна на отношението им към африканските и азиатските диктатори. Борисов беше удобен на ЕС, беше много удобен на Меркел и Макрон, защото категорично бе декларирал, че държи евроатлантическата ориентация на страната. В същото време обаче другаруването му с турския сатрап Ердоган беше много удобно. Той бе нещо като бюро за свръзки, парламентьор и прочие. По-скоро големите страни в ЕС бяха склонни до известна степен да толерират забежките на Борисов с Турция и Русия заради бонусите, които той привидно им осигуряваше.

Но гражданските протести това лято доведоха до десетките публикации в най-авторитетните чужди издания. Публикувани бяха снимките с кюлчетата и пачките, имаше нови корупционни скандали и историята с "Осемте джуджета". Всичко това стана достояние на активната публика в ЕС, която формира общественото мнение. Това наложи много бърза промяна в мнението на редица европейски институции. Тези институции са зависими в много по-голяма степен от европейските данъкоплатци, отколкото нашите институции от мнението на българските граждани. Това беше голямата оздравителна роля на протестите и активизирането на част от българските евродепутати. Така бяха постигнати няколко неща. Гарантирано бе, че първоначалният мониторинг върху България няма да отпадне. Вече има втори мониторинг през общия механизъм за проследяване на върховенството на закона в ЕС. Както се разбра, ние се сдобихме и с трети мониторинг, който ще се осъществява от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент. Тази комисия би могла най-ефективно да диагностицира проблемите в България на експертно ниво.

Как дебатът ще се отрази на статуквото в България?

Не очаквам освобождение, защото Европейският съюз не е Съветския съюз.

А как българските граждани приемат, че техните управляващи стават обект на назидание в Брюксел? Има ли срам в обществото от действията и европейския имидж на властта?

За голяма част от критичното и мислещото население постъпките на управляващите без съмнение предизвикват срам. В последно време доби популярност изразът "испански срам", това е срам за действията на други хора. Да, всички ние се срамуваме, че такива хора ни управляват и представляват пред европейските институции. Срамуваме се от простащината, срамуваме се от корупцията, но по-важното е усещането, че можем да бъдем разбрани и подкрепени от другите европейски граждани. От провинциален български проблем, който може да бъде заметен под килима, каквато е опорната точка на глашатаите на правителството, корупцията в България се превърна в европейски проблем.

Председателят на групата на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер подкрепи категорично Борисов. Какво виждате зад този жест?

Това означава, че са поставени други условия. Очевидно Борисов е поел определени ангажименти, които при това рухнало политическо доверие няма как да изпълни. Когато стане ясно, че тези ангажименти не могат да бъдат изпълнени, ще има драматична промяна в отношението на ЕНП към Борисов, защото той ще ги компрометира. Тогава същият този партиен егоизъм, който сега накара ЕНП да застане зад Борисов, след това ще ги накара да се дистанцират от него.

Може ли събитията в Брюксел да се отразят по някакъв начин на главния прокурор?

Всичко се отразява върху поведението на главния прокурор. Ние видяхме как протестите накараха "великият и независим" главен прокурор, който щеше да възстановява справедливостта от времето на социализма и приватизацията, да се скрие в миша дупка. Той обикаляше из поляните на Дупница, ходеше по махали и паланки като премиера, докато бомбастичните изказвания на прокурори спряха. Вече не се публикуват чатове. Публичното поведение на прокуратурата видимо се промени към някаква нормализация. В такава посока действат и критиките от европейските институции.

Доверието в институциите обаче е ерозирало непоправимо. Доверието в парламента сега е 7%, докато в последните дни на правителството на Жан Виденов беше 11%. Доверието в прокуратурата е 12%. Пастата е излязла от тубичката и не може да бъде върната. Каквото и да направи Иван Гешев, той ще си остане олицетворение на едно престъпно управление в прокуратурата. Въпросът е колко време ние ще го издържим и колко време той ще издържи. Дори в най-мрачните си мисли не ми се иска да си представям, че ще изкара седемгодишен мандат.