"Ако лидерът на свободния свят заплашва съюзниците си с анексиране на територии, защо да не се замисли Вучич за възстановяване на военните конфликти в Босна и Косово?
Защо да не започне да мисли някой в Централна Европа за преначертаване на граници, които са исторически приети като несправедливи? Защо да не започне някой в България, който цял живот е слугувал не много тайно на руските интереси, да започне да си мисли не може ли България отново да слугува явно на Русия?". Това казва в интервю за Mediapool българският евродепутат Радан Кънев (Демократична България, ЕНП), който заедно със своите колеги от ГЕРБ предлагат на Урсула фон дер Лайен революционен бюджет на ЕС за укрепване на отбранителните способности на блока.

Какво означава предложението на българските евродепутати от Европейската народна партия за "милитаризацията" на бюджета на ЕС?

Милитаризация е силна дума, но може би е подходящо време да започнем в Европа да говорим с точните думи, а не с брюкселски увъртания. Така че да. Става дума за подготовка на бюджет, който да е годен да поддържа сигурността на Европа, включително във времена на война. Този бюджет ще е много различен от сегашния. Ние призоваваме за подготовка на бюджет с извънредни източници на финансиране, каквито са военновременните бюджети. Целта е да се създадт ясни гаранции, че Европа може да опази себе си.

Каква е разликата между българското предложение и идеите на Урсула фон дер Лайен, която също говори за изключване на военните разходи от бюджетните дефицити?

Ние подкрепяме идеята военните разходи да бъдат извадени от изчислението на допустимия бюджетен дефицит. Но това далеч не е достатъчно. Различните държави в Европа имат различни възможности да ангажират допълнителен дълг и допълнителен дефицит, което би довело до неравномерност на това отбранително усилие. Тук искам да подчертая изрично, че две от най-важните във военно отношение държави в Европа – Франция и Италия – са свръхзадлъжнели държави. Възлагането на тях, като топ производители на военно оборудване да поемат допълнителен държавен дълг, би ги поставило в много тежко положение. Няма значение дали този дълг се изчислява от Брюксел или не се изчислява. Въпросът е как се изчислява на финансовите пазари. Нашето предложение се фокусира върху други инструменти. Ние предлагаме да се използват парите от Плановете за възстановяване и устойчивост, които все още не са инвестирани. Това са близо 40% от общата сума по Плана или около 300 милиарда евро.

Вторият инструмент е да се тегли военновременен дълг, който да обезпечи сигурността ни. Това ще бъде и най-проблемната точка. Ще има ожесточен дебат през следващите месеци, но се надявам той да не продължи дълго, защото ние нямаме много време. Трябва да сме наясно – обща отбрана без общ дълг няма. Именно поемането на общ дълг от името на Европейския съюз, евентуално заедно с европейските партньори в НАТО, Норвегия и Обединеното кралство, ще бъде необходимия знак към Русия и САЩ, че Европа е напълно годна да се отбранява. Този знак е и най-голямата гаранция за мира на континента. Защото ако Европа покаже единство и покаже сила и воля, шансът счупената руска икономическа и военна машина да се насочи към европейска държава е практически нулев.

Колко би струвало това усилие?

В началото не е необходимо да правим изключително голямо усилие. Може да се започне с 300 млрд. евро, които не са изразходени от механизма за възстановяване и устойчивост, и имаме още около 200 милиарда евро от замразените руски ресурси в европейски ръце. Ако тази сума от 500 милиарда евро бъде дублирана чрез общ заем, ще стигнем до обща сума от порядъка на трилион евро. Това би било предостатъчен политически знак, че Европа е военно неуязвима от Русия. Тези пари ще са предостатъчно, за да се постигне наистина рязко покачване на отбранителните способности и мултиплициращ ефект върху цялата ни индустрия.

Един трилион върху парите, които така или иначе националните държави харчат за отбраната си?

Точно така. Междувременно националните инвестиции в отбраната също би трябвало да се увеличават.

Американски стелт изтребители, далекобойни оръжия и ядрено сдържане… Може ли Европа политически и индустриално да се справи без САЩ?

Аз съм убеден, че Европа може да се справи със заплахата от Русия категорично.

Но има един постоянен ядрен шантаж, който Кремъл така или иначе успява да прокара. А и немалко европейски политици са показвали, че се хващат на него. Самата Украйна има нужда от оръжия, които в момента се доставят само от САЩ.

Това, от което Европа трябва да се защити, е провокативно поведение на Русия. Реалният риск пред нас е допълнително влошаване на отношенията между Европа и САЩ да доведе до реализация на една доста нескрита заплаха от страна на американската администрация, че ще насърчи гангстерско поведение от страна на режима в Кремъл. Подобно поведение би се изразило в провокации срещу отделни държави от бившия съветски блок. Русия ще изпробва дали волята на техните съюзници е достатъчна, за да им се помогне на дело, а не на думи. А това няма нищо общо с ядрената заплаха по същността си. И точно срещу такова поведение ние трябва да имаме много ясен, превантивен отговор. Първо чрез общия дълг заявяваме общата готовност да отговорим. И второ, че имаме достатъчно ресурс за този отговор. Ние такъв ресурс, без съмнение, ако сме единни, имаме и в момента.

Има ли реакция от Европейската комисия на българската инициатива?

Ние изпратихме писмото днес (петък, б.а.). Реакция ще очакваме в непосредствено бъдеще. Нямаме съмнение, че това писмо ще предизвика противоречиви реакции. Това е и неговата цел. Ние не търсим поредното изявление, на което всички да ръкопляскат и от което нищо да не произлезе. Целта е да се провокират конкретни стъпки, които това предложение да предизвика.

Каква е реакцията в рамките на групата на ЕНП, която е най-влиятелната в Европейския парламент?

В рамките на групата на ЕНП има две различни позиции по въпроса дали трябва да се взима общ външен дълг за отбрана. Няма да ви изненадам, ако кажа, че северните държави са скептични. Те винаги са скептични към взимането на общ външен дълг. Тук вече е въпрос на дебат и убеждение.

Зеленски е във Вашингтон за сделка с Тръмп за подземните богатства на Украйна. Смятате ли, че след тази сделка е възможно разведряване на отношенията между САЩ, Европа и Украйна?

Аз мисля, че разговорите на Тръмп с президента на Франция и британския премиер дадоха начало на нещо като разведряване. Преговорите, които текат с Украйна по реалистична сделка за разработване на минерални находища в страната, също са знак за разведряване. По това аз съм по-скоро умерен оптимист. Но самият факт, че поставяте въпроса, използвайки думата "разведряване", показва колко са рискови нещата и колко рискови ще бъдат. Най- малкото в рамките на четиригодишния мандат на Доналд Тръмп. Моето очакване е, че това залага рискове, които ще продължат далеч отвъд този мандат. Ние се намираме в принципно нова политическа реалност и трябва да се съобразяваме с най-важния приоритет на всяка публична власт – сигурността.

Има ли в ръката си Европейският съюз китайска карта срещу Тръмп?

Не бих искал да влизам в такъв тип разговор. Това е начинът, по който Путин, Си Цзипин и Тръмп разсъждават за света в имперски категории от края на 19 ти век. Единствено Великите сили са нови. Великите сили са САЩ и Китай. Русия е разбойник, който стои на разположение и на двете. Очевидно в сегашната ситуация Европа би трябвало да е обществото – европейското общество, защото аз вярвам, че ние имаме такава идентичност. Ние трябва да сме хората, които да наложат светът да не се връща към модела на тази имперска подялба на света, толкова характерен за периода в края на 19-ти век. Този модел е пряко отговорен за две световни войни и десетки, десетки милиони жертви.

Как цялата тази световна каша се отразява на българската политика. Видяхме Бойко Борисов да се отчита на Джей ди Ванс през българските медии. После поздравяваше Фридрих Мерц на немски. Как ще се пренастрои българската вътрешна и външна политика?

Аз не очаквам да се пренастрои, за съжаление, защото българската външна политика през последните години има безкрайно конформистки характер. Не използвам думата "дупедавци", защото не искам да създавам излишно напрежение. Ясно е, че на тези хора, които са свикнали да слугуват във всяка посока, която може да им донесе малко повече полза, ще им стане по трудно. Те ще трябва да започнат да се въртят по-бързо. Те са свикнали да се въртят. Въпросът е, че понякога от скоростта ти се завива свят.

На мен ми се иска новата ситуация да доведе до промяна в българската външна политика, която да стъпи на национални принципи и национални цели. Но това е нещо, което не сме виждали много отдавна – от четвърт век.

Прави впечатление, че от Тръмп насам "Възраждане" станаха дори по-шумни.

Има различни форми на ентусиазъм от промяната във Вашингтон. Виждаме го във "Възраждане", виждаме го в някои изявления на държавния ни глава. Виждаме го и в други партии, включително и в трите официално управляващи партии под някаква форма. Всичко това ми е малко смешно, но за съжаление това е и тъжно. Унизително е за България да изглежда така отстрани. Това нещо го има и в други европейски държави. Забелязвам части от т.нар. крайна десница в Европейския парламент да реагира с подобен нездрав ентусиазъм. Много иронично е, че това са политически сили, които на думи страшно много отстояват националната независимост и идентичност, че дори и европейската независимост и идентичност. Те много остро са критикували и своите правителства, и ръководството на европейските институции за това, че са се подлагала на САЩ в миналото, което си беше пресилено твърдение. Днес, когато виждат от Вашингтон някакви идеологически повели, които им допадат, те изпадат в телешки възторг. Това е много характерно за авторитарно мислещите групи в по-малките държави. Те имат склонност да се опират на чужда имперска сила. Това е нещо, което ние сме виждали в България най-вече по отношение на Съветския съюз. Виждали сме и пронацистките групи, слава Богу, по-малобройни в българското общество.

Надявам се, че това ще отмине и ще има един оздравителен ефект, едно отсяване. Реалните десни консерватори би трябвало да са най-притеснени и най-остро да реагират на очевидния опит на администрацията във Вашингтон да диктува политики на Европа по един брутален начин. Забелязвам вече, че френската крайна десница Националният сбор на Льо Пен и Барела, започва да усеща, че не може да си френски десен националист и вашингтонски дупедавец едновременно. Това е оксиморон. Френската десница винаги се характеризира с много силен повик за автономия от политиката зад океана. И това е нещо, което важи от Де Гол до Саркози, без изключение. Виждам много здраво поведение от страна на Джорджа Мелони, лидерката на италианските консерватори и на Европейските консерватори и реформисти. Мелони, включително в четвъртък, потвърди очевидното и то е, че така наречените гаранции за сигурност на Украйна се наричат членство в НАТО. И че всичко друго всъщност са празни приказки. Надявам се повече европейски лидери и отдясно, и отляво да потвърдят тази позиция. Имам високи очаквания, свързани с Фридрих Мерц, основно заради изключително ясната и пряма реакция в деня, след като спечели изборите. Едно необичайно за германски политик кратко и ясно говорене.

Развързва ли Тръмп ръцете на автократи и корупционери в Източна Европа и как трябва да реагира ЕС?

Естествено, че ги развързва. Аз тук бих перефразирал Достоевски: Ако няма Бог, всичко е позволено. Явно, че за някои хора, съвсем не само в Източна Европа, а по целия свят важи логиката: Ако има Тръмп, всичко е позволено.

Ако лидерът на свободния свят, както тук все по-ясно се очертават кавичките, може да се държи като автократ в собствената си държава, защо да не могат Вучич или Орбан? Или който и да е да се държи като автократ в своята държава. Ако лидерът на свободния свят заплашва съюзниците си с анексиране на територии, защо да не се замисли Вучич за възстановяване на военните конфликти в Босна и Косово?

Защо да не започне да мисли някой в Централна Европа за преначертаване на граници, които са исторически приети като несправедливи? Защо да не започне някой в България, който цял живот е слугувал не много тайно на руските интереси, да започне да си мисли не може ли България отново да слугува явно на Русия? След като лидерът на западния блок общо взето поне на думи вече ѝ слугува. Това е основният риск, пред който сме изправени. Моята надежда е, че именно поради мащаба на риска това ще доведе до консолидация на хората, които не искат да се върнем в 19 век с всичките му ужаси.